Защо плачете, когато режете лук? Има 5 начина да избегнете сълзите.

Да режете лук и да не плачете е мечта на всеки, който трябва да приготвя много ястия с добавяне на този зеленчук. И тя е напълно осъществима, тъй като има немалко начини да се неутрализира «сълзотворният газ», отделян от лука.

Защо лукът ни кара да плачем?

Колкото и странно да звучи, лукът не иска да го ядат. Затова се защитава както може, като разпръсква заедно със сока си специални отровни вещества, наречени лакриматори. Когато се опитваме да нарежем лук за салата или борш, ние по същество преживяваме малка локална война с използване на сълзотворен газ.

Работата е там, че в процеса на еволюцията всички растения придобиват способности, от които се нуждаят, за да оцелеят. Включително и способността да отблъскват враговете, които все се опитват да похрупат сочната зеленина. Едни се опитват да се маскират като неядлив предмет — например камък, както правят литопсите. Други сигнализират с миризмата си: не ме яж, не съм вкусен (например пелинът). А трети, като лука, когато го режат или хапят, атакуват врага с отровни вещества, опитвайки се да предизвикат неприятни усещания.

Как да нарежете лука без сълзи?

Летливото вещество, съдържащо се в лука, се нарича тиопропанол-S-оксид. Химичната му формула е C3H6SO. Когато попадне в очите ни и взаимодейства с влагата, то се разпада, отделяйки сярна киселина. Количеството ѝ е нищожно и не уврежда здравето, но лигавицата се дразни. Именно затова плачем, когато режем лука.

Селекционерите са създали няколко сорта лук с минимално съдържание на тиопропанол-S-оксид. Но те засега не са станали популярни и не са влезли в масова употреба, затова ни остава само да измисляме все нови и нови начини за защита от «луковите атаки».

Използваме очила

На сайта Aliexpress можете да намерите специални антилукови очила. Цената им е от долар и половина до три долара, а конструкцията много напомня на маска за плуване. От вътрешната страна към рамката е прикрепен уплътнител от гъба. Той приляга плътно до кожата от всички страни и не позволява на лакриматорите да проникнат в очите.

При желание подобни очила можете да направите със собствените си ръце от порест каучук, ненужни слънчеви очила и термолепило.

Народни методи

Антилуковите очила са измислени едва преди няколко години, но хората от памтивека са трябвало да белят и режат този зеленчук. Затова майките и бабите ни винаги са търсили начин да се предпазят от сълзотворното вещество, като използват подръчни средства.

Ето няколко прости решения, как да белим лука, популярни сред готвачите:

• За да не плачете, когато режете лук, трябва да изплакнете обелената луковица в студена течаща вода. Излишният сок ще излезе, а в очите ще попада много по-малко лакриматор. Също така е добре периодично да изплаквате ножа с вода.
• При висока температура тиопропанол-S-оксидът се разгражда най-активно, а на студено губи сълзотворните си свойства. Ето защо подмразената или поне охладената луковица не кара човека да плаче. Но не бива да оставяте дълго този зеленчук в хладилника, а още по-малко във фризера: от студа лукът губи привлекателния си вид, става полупрозрачен и леко слузест.
• Можете също да поставите запалена свещ до лука – тъй като лакриматорът е в газообразно състояние, той ще изгори, преди да попадне в очите.

Когато плачете от лук, трябва да затворите очи и да поставите студена метална лъжица върху клепачите. Студът ще намали дразненето и сълзите няма да потекат обилно.

Освен газа, който дразни очите, лукът съдържа немалко витамини и други полезни вещества, така че не бива да го изключвате от менюто си. Още повече че сега знаете какво да направите, за да не ви кара този зеленчук да плачете.