Просо – каква зърнена култура е това и как се различава от пшеното и пшеницата?

На всички, които искат да се хранят правилно и разнообразно, е полезно да познават видовете зърнени култури. Днес на дневен ред е просото. „Каква зърнена култура е това?“ – ще попитат мнозина. Просото не е крупа, а зърнена култура. От зърната на растението се получава пшено, а от пшеното се вари каша от пшено или, простонародно, пшенка.

От какво се прави просото (пшеното)?

Някога с „просо“ са означавали зърнената култура пшено, кълновете на житното растение, както и засятото с растението поле. Казвали са: „варя просо“, „ходя на просо“, „просото се брати“. Днес думата почти не се използва за означаване на кулинарен продукт. Обикновено под „просо“ се разбира фураж за животни.

На опаковките със зърнената култура пише „пшено“, а на фуража за гризачи и птици – „просо“.

Това не е едно и също, въпреки че се прави от едноименното растение. Просото е високо, подобно на храсти, с цилиндрични стъбла и метличести съцветия, с височина 1-1,5 м. Снимка:

С „просо“ се нарича обширен род тревисти растения от семейство Житни. Съществуват само 442 общоприети вида, а в литературата са изброени 3300 названия. Плодът на просото е свободна зърновка. Той е много дребен, с овална или кръгла форма.

В зависимост от сорта, зърната на просото биват с различна окраска: жълта, бяла, кафява и червена. Ето как изглеждат на снимката:

За получаване на пшено зърната се почистват и се обработват по различни начини. Снимка на зърнената култура:

За сведение. Просото е древна житна култура, отличаваща се с устойчивост на горещина и суша. Отглежда се от 3-то хилядолетие пр.н.е. Места на произрастване: Индия, Иран, Китай, Европа, Северна Африка, Монголия.

Какво се съдържа в 100 грама просо (пшено)?

Каротеноидите придават жълтия цвят на зърнената култура. В 100 г просо (пшено) се съдържа:

• въглехидрати – 56-66,5 г;
• растителен белтък – 11,2-11,5 г;
• мазнини – 3,3-3,9 г;
• хранителни влакнини – 3,5-3,6 г.

Енергийната стойност (калоричността) на зърнената култура е 298-348 ккал. В състава присъстват мастни киселини Омега-6 и Омега-9, витамини В1, В2, В5, В6, В9, РР, Е, минерали фосфор, калий, силиций, калций, манган, селен, цинк, желязо, флуор, магнезий. Съдържание в 100 г продукт:

• магнезий – до 128 мг (32% от дневната норма);
• фосфор – до 232 мг (29%);
• силиций – до 76 мг (251%);
• В1 – 0,42 мг (28%);
• В6 – 0,52 мг (26%);
• РР – 4,6 мг (23%);
• Омега-6 – до 1,83 г (38% от дневната норма).

В това житно растение отсъства глутен. Това означава, че може да се консумира при безглутенова диета, от хора с цьолиакия.

За какво се използва просото (пшеното)?

За да разберем по-добре какъв продукт е това, нека видим какво се прави от просо:

• просо;
• просено брашно;
• просени люспи;
• зърнени смеси за птици и гризачи.

Като фураж за домашния добитък се използват също слама, люспи и плява. С просо се хранят свинете, едрият рогат добитък, дава се и на конете вместо овес, но в малки количества. А от зърнената култура се произвеждат малц и спирт за алкохолни напитки (буза и други).

Най-обикновените „бабини“ метли се изработват от растението просо. Просените зърна в покълнал вид се консумират от суровоядците. Също така то може да се засява на перваза на прозореца за получаване на витаминозна микрозеленина.

С какво се различава просото от пшеното?

Просо се продава в зоомагазините, а беленото просо – в магазините за хранителни стоки, по рафтовете със зърнени храни. С какво се различава от беленото просо:

• Просото е широко използван вид фураж за всички декоративни зърноядни гризачи и птици. То служи за основа на много питателни зърнени смеси. Делът му в дажбата на птиците е 60-70%. Понякога се пониква за домашните любимци, докато се появи бяло кълнче.
• Съществуват диворастящи видове просо. Много сортове не са подходящи за човешка консумация.
• Беленото просо е обработеното зърно от просо.
• Просените зърна са по-едри, лъскави, покрити с обвивка с бял, жълт или червен цвят.
• Беленото просо най-често е жълто в различни нюанси: от почти бяло до слънчовожълто и златисто. Зърната са матови, а семенцата са дребни.

Разликата на снимката:

Просото е любимо зърно на врабчетата и щиглите.

Видове

За получаване на крупа в Русия се използват предимно зърна от обикновено (посевно) просо, а в тропическите страни – в Индия, Шри Ланка – от дребно (синьо) просо. Крупата се произвежда по различни начини.

Съответно се различават няколко вида белено просо:

• Нешлифовано просо. Означава, че беленото просо е изработено по традиционна технология: напълно е освободено от цветните обвивки и само отчасти – от плодните и семенните обвивки, както и от зародиша и алейроновия слой.
• Полирано просо. Именно него най-често виждаме по рафтовете на магазините. В допълнение към почистването от обвивките, при полирането напълно се отстраняват алейроновият слой и зародишът, които съдържат тъмна мазнина. Зърното става по-ярко, матово, а на мястото, където е бил зародишът, се появява вдлъбнатина.
• Трошено просо. То се използва предимно за фуражни цели. Също така е страничен продукт от лющенето и полирането на зърното. Кашата от трошеното просо се получава гъста, а от продукта се прави и брашно.
• Просено брашно. Популярно е основно на Изток. Използва се за приготвяне на национални питки, напитки и хляб.
• Просени люспи. Изготвят се от цяло зърно. Просото се подлага на термична обработка и се сплесква. Готовият продукт не изисква варене. Люспите се заливат с вряща вода и се оставят да престоят 5 минути под капак. Консистенцията е същата като на овесената каша, но люспите имат вкус на просо.

Просените зърна не се ядат от хората, тъй като цветната обвивка е неядлива и не се смила от човешкия организъм.

Това е интересно. Почистването на просото от зародиша, плодните и семенните обвивки, алейроновия слой позволява да се удължи срокът на съхранение на зърнената храна и да се подобрят нейните вкусови качества. Но в същото време просото губи по-голямата част от витамините B1, B2, PP, фолиевата киселина, фосфора, магнезия, медта, цинка, йода и други ценни микроелементи.

Как да изберем качествена крупа просо (пшено) в магазина?

Просото има сравнително кратък срок на годност – 6-9 месеца. Поради съдържанието на мастни киселини то доста бързо започва да горчи.

На първо място трябва да се обърне внимание на датата на производство на зърнената храна.

Качествената зърнена храна притежава следните характеристики:

• едър размер на зърната;
• изравнена кръгла форма;
• липса на прах, отпадъци, бръмбари и паяжина в опаковката;
• липса на натрошени зърна.

По-ценно и по-полезно се смята просото с наситено жълт цвят. Повече витамини и минерали има в нешлифованото просо, но рядко се среща по магазините.

Въпроси и отговори

Как да сварим вкусно пшено?

За да бъде вкусна просената каша, изплакнете просото няколко пъти преди готвене. Ако горчи, залейте го с вряла вода. Опитайте се да я сварите на мляко. Добавете повече масло от обикновено. Можете да подържите зърнената храна за кратко на сух загрят тиган. Така ще придобие приятен деликатен орехов аромат. Често просената каша се приготвя в гювечета във фурната. Най-добрите комбинации: тиква, извара, ядки, сушени плодове, гъби.

С какво се съчетава гарнирът?

Просената каша се сервира с черен дроб, птиче месо и месо. Също така се яде с кисело зеле, задушено зеле и морски водорасли.

В кои ястия се добавя?

Постната и вегетарианската кухня гъмжи от рецепти с просо. Зърнената храна придава питателност и наситеност на супите: зеленчукова супа, гъбена супа, рибена чорба, кулеш, харчо. С нея се варят пилешки и месни супи, зелева супа. От варено просо могат да се приготвят сладки и неподсладени запеканки. Могат да се изпържат кюфтета, топчета, палачинки, блини, да се направят бонбони и квас. Добавят просото в салати, използват го в печива (кошнички, кистибъй).

Всъщност рядко някой се замисля от какво зърно се прави просото, а някои хора изобщо смятат, че просото е разновидност на пшеницата. Важно е да не се бъркат: просената каша се прави от просо, пшеничната – от пшеница, овесената – от овес, елдената – от елда и т.н. Всичко това са различни зърнени култури.

В съвременния свят популярността на просото значително е намаляла. В развитите страни предпочитат различни видове ориз. Междувременно просото е истинско спасение за много народи в Африка и Азия. Зърнената култура расте добре и бързо дори на суха и бедна почва, а просото е питателно и полезно.