Пшеното и пшената крупа – защо това е полезен и достъпен продукт

Когато хората научат за невероятните ползи от кашата от просо, се питат: просото – от коя зърнена култура е? Мнозина смятат, че се произвежда от зърна на пшеницата, но това е погрешно мнение. Ако опитат каква е на вкус пшеничната каша, могат да разберат, че тя значително се различава от просената. Освен това изглеждат различно. Значи просото се получава от съвсем друго растение. Каква е тази зърнена култура и каква е нейната полза?

От какво се прави просото

Просото се произвежда от семена на специална селскостопанска култура – просо. То е доста разпространено и се отглежда на териториите на много държави: Китай, Закавказието, Северна Африка, Близкия изток, Украйна. В Русия растението се култивира в засушливите райони на Поволжието и Централното Черноземие.

Семената на просото се събират и почистват от класовите люспи чрез обелване. Накрая се получава добре познатото просо. В наши дни основно се произвежда шлифовано зърно, което съдържа само ядката на просото, без плодовата и семенната обвивка, цветните ципи, зародиша и частично алейроновия слой.

Важно. Просото, за разлика от пшеницата, не съдържа глутен, затова хората с непоносимост към него или с целиакия могат спокойно да го консумират.

Какво се съдържа в 100 грама просо?

Просената каша е истинска суперхрана и напразно я подценяват. Въпреки че ползата от цялото зърно на просото е много по-голяма от тази на обеленото, при приготвянето му се запазват много витамини, микро- и макроелементи, както и антиоксиданти. Просото превъзхожда по своята хранителна стойност лимеца, перления ечемик, гриса, булгура и почти се нарежда наравно с овесената каша.

На 100 грама просо се падат 342 калории. В него се съдържа доста голямо количество протеин – 11,5 гр, а мазнините са само 3,3 гр. Останалата част се заема от въглехидрати (66 гр) и фибри (3,6 гр).

Химичният състав на продукта е следният (% от дневната норма за възрастен човек на 100 гр):

• В1 (тиамин) – 28%;
• B2 (рибофлавин) – 2,2%;
• В4 (холин) – 2,2%;
• B5 (пантотенова киселина) – 17%;
• B6 (пиридоксин) – 26%;
• B9 (фолати) – 10%;
• витамин E – 2%;
• витамин H (биотин) – 13%;
• PP – 23%;
• калий – 8,4%;
• калций – 2,7%;
• силиций – 251%;
• магнезий – 21%;
• фосфор – 29%;
• желязо – 15%;
• йод – 3%;
• кобалт – 83%;
• манган – 47%;
• мед – 37%;
• молибден – 26%;
• селен – 4,9%;
• хром – 4,8%;
• цинк – 14%.

Продукт с такъв богат и полезен състав задължително трябва да присъства в човешкото хранене. Например в просото има много витамини от група B, което спомага за пълното усвояване на другите микро- и макроелементи; за защитата на имунитета; за ускоряването на процеса на клетъчно делене и на синтеза на белтъци, ДНК и РНК; за подобряването на състоянието на кожата, ноктите и косата; за поддържането на хормоналния баланс; за помощта в борбата със стреса; за подпомагането на работата на храносмилателната, нервната и сърдечносъдовата система.

Важно. За да извлечете максимална полза от кашата от просо, зърнената култура преди варене трябва да се накисне за 8-12 часа във вода с добавка на капка лимонов сок или оцет. Това ще премахне по-голямата част от фитиновата киселина, която пречи на усвояването на желязо, калций и магнезий и затруднява храносмилането.

Видове

След като разберем от кое зърно се произвежда просото, можем да разгледаме неговите видове. В зависимост от това как се прави зърнената култура, тоест как се полира, се разграничават 4 категории:

• Дранец. За получаването му се обелват само грубите обвивки на просото. Външно това са цели зърна с характерен блясък. На вкус тази зърнена култура е леко горчива. За да се премахне горчивината, просото трябва старателно да се изплакне няколко пъти и да се накисне за няколко часа в подкиселена вода. Друга особеност на този вид зърнена култура е дългото варене.
• Полирано. Такова просо преминава през всички технологични манипулации при производството. Именно него по правило може да срещнете по рафтовете в магазините. На вид това са яркожълти матови зърна.
• Натрошено просо. То представлява страничен продукт от производството на полираното. По същество това са ядки от просо, които са натрошени. Често от продукта от тази категория се прави брашно от просо.
• Просоени люспи. Това е най-малко полезният вид продукт. По правило той се използва в каши за бързо приготвяне. Освен основните етапи на производство, тук са включени първично варене и вакуумно сушене.

Зърнената култура също се разделя по сортове според съдържанието на доброкачествени зърна в тях: висш (не по-малко от 99,2%), първи (не по-малко от 98,7%) и втори (не по-малко от 98%). Разликата изглежда минимална, но в действителност е много забележима и във външния вид, и във вкуса, и в хранителната стойност. Затова при покупка е по-добре да се избере просо от категория „дранец“ или „полирано“ от висш сорт.

Важно. Колкото повече се рафинира зърното, тоест колкото повече от полезните за организма вещества се премахват, толкова повече при продукта не само намалява хранителната стойност, но и се повишава гликемичният индекс (ГИ).

Какво се приготвя от просо – 10 популярни ястия

В кухнята просото не се използва толкова често, колкото например елдата или овесените ядки. Но всъщност това е универсален продукт, от който могат да се приготвят множество разнообразни ястия: от основните хранения до десертите.

Освен обикновената каша в различни варианти, с нея се приготвят:

• постни просоеници („сирници“);
• питки или палачинки от смляно просо;
• „изварова“ запеканка;
• супа с просо и сьомга;
• хляб с леща, просо и псилиум;
• просоени питки със сирене;
• котлети с различни пълнежи;
• просоени топчета с гъби или зеленчуци;
• вареники с просоена каша, шоколад и ягоди;
• сарми с кайма и просо.

Просото може да бъде полезна алтернатива, например, при замяна на оризово брашно с домашно приготвено от тази натрошена зърнена култура.

Как да изберете качествено просо в магазина

За да се убедите дали просото е качествено или не, трябва да оцените продукта още преди покупката. От това зависят безопасността при консумацията на зърнената култура, съдържанието на хранителни вещества и нейният вкус.

На първо място е необходимо да се прегледа външният вид на просото. За целта отлично подходящ е продукт, предварително опакован в прозрачни опаковки. В съдържанието на пакета не трябва да има нечистотии, прах и брашнени буболечки. Ако бъдат открити, просото в никакъв случай не трябва да се купува. Зърната също не трябва да са счупени (при категориите „полирано“ и „лущено“), неолющени или с повредени ядра.

На второ място, трябва да се обърне внимание на цвета на продукта. Най-добрият вариант е да е ярко жълт. Това означава, че в просото има много каротеноиди – провитамини на витамин А. Кашата от него ще бъде ронлива, а вкусът – наситен и сладникав. Бледата зърнена култура пък ще бъде лепкава и в повечето случаи горчива.

Също толкова важно е при какви условия се съхранява продуктът по рафтовете в магазина. Той трябва да се намира далеч от слънчевите лъчи и влагата, на сухо и топло място и за предпочитане (но не задължително) на тъмно място.

Важно. Срокът на годност на просото е малко по-кратък от този, например, на ориза или перления ечемик. Това се дължи на съдържанието на олеинова и линолова мастни киселини, които бързо гранясват.