Какво е грисът и от какво се прави

Сигурно всички в детството са били хранени с грис каша, и това не е случайно: благодарение на свойствата си тя е най-благоприятна за организма на детето. Но не всички знаят от какво се прави грисът и че той не е отделен вид зърнена култура. От какво зърно се произвежда грисът?

От какво се прави грисът

Грисът се прави от пшенични зърна, като те се смилат на частици с размер 0,25-0,75 мм. Ето защо хранителните състави на тази и на пшеничната каша имат сходни елементи. Но не всички от тях се запазват в първоначалното количество, когато се готви. Затова е по-добре да се даде предпочитание на изходната форма на продукта.

Интересно. Лепкавостта на грис кашата се обяснява с наличието на глутен, който в големи количества се съдържа в пшеничните зърна.

Какво се съдържа в 100 грама грис?

Грисът е истински източник на бърза енергия. Калорийността на продукта е 333 ккал/100 гр, а количеството на простите въглехидрати в него е 85%. Освен това в зърнената каша се съдържат 10 гр протеин, 1 гр мазнини и 3,5 гр фибри на 100 гр.

Кои витамини и минерали влизат в състава на грис кашата? Ето най-пълният списък на хранителните елементи, от които се състои тя, изчислен спрямо дневната норма за възрастен човек:

B1 (тиамин) – 9,3%;
B2 (рибофлавин) – 2,2%;
B5 (пантотенова киселина) – 12%;
B6 (пиридоксин) – 8,5%;
B9 (фолати) – 5,8%;
витамин E – 10%;
PP – 15%;
калий – 5,2%;
калций – 2%;
силиций – 20%;
магний – 4,5%;
фосфор – 11%;
желязо – 5,6%;
кобалт – 250%;
манган – 22%;
мед – 7%;
молибден – 16%;
хром – 2%;
цинк – 4,9%.

Благодарение на тези компоненти грисът помага за регулиране на метаболизма, за синтезиране на редица хормони, колаген и хемоглобин; за усвояване на аминокиселините и захарите в червата; за поддържане на функцията на надбъбречната кора; за нормализиране на състоянието на кожата, стомашно-чревния тракт и нервната система; за укрепване на костната тъкан; за отстраняване на нарушенията в репродуктивната система.

Важно. Гликемичният индекс (ГИ) на грис кашата е 80 единици. Ето защо не се препоръчва да се консумира често, а хората с инсулинова резистентност и повишено ниво на кръвната захар следва максимално да я ограничат.

Видове грис

Грисът може да бъде три вида, в зависимост от това от какво зърно е направен:

твърди сортове пшеница – грис от марка «Т»;
меки – марка «М»;
смесени видове зърно – марка «МТ», при която съотношението на мекия и твърдия сорт е 80:20.

Каква ще бъде хранителната стойност на гриса, зависи от неговия вид. Разбира се, най-полезният вариант е първата категория: грис от твърди сортове пшеница, при който зърното не се обелва и се взема с обвивката. При останалите съдържанието на микро- и макроелементи, протеини и фибри е много по-малко.

Какво се приготвя от грис – 10 популярни ястия

Грисът може да се използва в почти всеки вариант, независимо дали е приготвен за основно ястие или като съставка за десерт. Въпреки това от него основно се вари само каша. Но какво още може да се направи от гриса, за да изненадате и себе си, и близките?

Ето няколко рецепти, които се приготвят много лесно, а резултатът е истински кулинарен шедьовър:

Оладии и блини от грисова каша.
Постни бисквити.
Грисов сладкиш (манник) с кефир.
Мандаринов десерт с грис.
Халва от грис.
Пуешки кюфтета с грис.
Ягодов мус.
Грисови кнедли.
Постен насипен сладкиш с ябълки.
Кнедлички от извара и грис с манго.

Не е тайна, че импровизацията и в този случай няма да е излишна. Понякога замяната на пшеничното брашно или купената панировка с грис прави ястието няколко пъти по-вкусно.

Интересно. Грис без глутен като такъв не съществува. Съвсем наскоро обаче се научиха да създават негов аналог. Например в магазините за здравословно хранене може да се намери „грис“, който се произвежда от елда, царевица или ориз. При това вкусът на продукта без глутен е неразличим от истинския.

Как да изберем качествен грис в магазина

Изборът на качествен грис е стъпка, която не бива да се пропуска. От него зависят и вкусът, и хранителната стойност, и безопасността при консумация.

Когато купувачът се намира непосредствено в магазина, трябва визуално да прегледа целостта на опаковката и нейното съдържание, ако тя е прозрачна. Необходимо е да се увери, че в гриса няма брашнени буболечки и отпадъци, а цветът му е млечен. Самият продукт е чист и не съдържа прах. Наличието на прах свидетелства за негодността на гриса за консумация. Наличието на такъв прах се допуска от стандарта само при фуражните и техническите сортове, които са по-тъмни на цвят и съдържат по-голямо количество примеси.

У дома трябва да се направи още една проверка – за сипкост. Когато вземете шепа грис в ръка, той не трябва да залепва. При качествен продукт гранулите се търкалят свободно, а бучки не се образуват. Ако тези характеристики не са такива, това означава, че продуктът е бил съхраняван неправилно, например в помещение с повишена влажност.