Какво е маш и от какво се прави

Маш (лат. Vigna radiata) е едногодишно зърнено-бобово растение от семейство Бобови. По-рано е класифициран като представител на биологичния род Фасул, а днес, наред с урд и адзуки, е причислен към близкородствения род Вигна. Известни са и други имена на маша – боб мунг, люй-дау, азиатски боб, златист боб. Последното наименование най-често се среща в старите източници.

За родина на културата се смятат Индия, Пакистан и Бангладеш. В промишлени мащаби машът се отглежда почти в целия субтропичен пояс, но с най-големи обеми на производство се отличават Индонезия, Мианмар, Китай, Тайланд и Филипините. Също така се отглежда в някои щати на Америка със сух и горещ климат, както и в Южна Европа. В тези райони реколтата се прибира два пъти годишно – в началото на лятото и в края на есента. В страните на произход културата е широко разпространена и активно се използва в кулинарията, но в Русия е практически неизвестна на широките маси.

От какво се прави маш

За храна се използват семената на маша, които се получават от дългите, до 20 cm, бобови плодове. В една „шушулка“ има 6-15 зърна. Те са с малки размери (3-6 mm на дължина) и заоблена, бъчвовидна форма, отличават се с гладка повърхност и лек гланц. Цветът обикновено е тъмнозелен, жълт или маслинен; по-рядко се срещат кафяви, черни или зелени на черни петна сортове.

В азиатската кухня са популярни и кълновете от маш – зърната се покълват в топла и влажна среда. „Микрозеленината“ се характеризира с високо съдържание на витамини и се смята за отлично средство за възстановяване на силите след болест или при активна физическа и умствена дейност.

Малцина знаят, че от маша се прави и „стъклената“ юфка, позната на руските и европейските потребители под името фунчоза. Тя се приготвя от нишесте от маш и се продава в сушен вид.

Какво се съдържа в 100 грама маш

Машът се отличава с висока калоричност – 300 kcal на 100 g. Количеството на белтъчините, мазнините и въглехидратите в аналогично количество от продукта е съответно 23,5/2/46 g. Освен това тези зърна са богати на диетични влакна, фибри и следните полезни елементи:

бета-каротин;
витамини В1, В2, В5, В6, В9, С, Е, К и РР;
желязо;
калий;
калций;
магнезий;
манган;
мед;
натрий;
селен;
фосфор;
холин;
цинк.

Благодарение на богатия си химичен състав машът оказва комплексно положително влияние върху организма – стабилизира обменните процеси, подобрява състоянието на костите и мускулите, стимулира дейността на червата и бъбреците, повишава общата работоспособност и помага за предотвратяването на заболяванията на зрителните органи.

Противопоказанията за употребата на маш не са много – той трябва да се изключи от менюто при индивидуална непоносимост и по време на остра хранителна алергия. Хората със сериозни нарушения на обмяната на веществата, стомашно-чревни заболявания и инфекциозни заболявания на червата трябва да ограничат или изключат тези бобови храни от менюто си. Също така не бива да се дават ястия от маш на деца под 3 години, за да се избегнат колики и метеоризъм.

Видове маш

Австралийската асоциация за маш е създала различни сортове от тази култура. Условно тези разновидности се подразделят на 2 групи – черен и зелен маш.

Първият вид боб е слабо разпространен в кулинарията и рядко се среща дори в специализираните магазини. Зеленият сорт е по-популярен и не е трудно да се намери.

Какво се приготвя от маш: 10 популярни ястия

Ако много руски потребители изобщо не знаят какъв продукт е машът, то в азиатската кухня и във вегетарианските хранителни програми той е широко разпространен. От бобовете с приятен, „орехов“ вкус се приготвят следните видове ястия:

шавля-маш и кичири-маш (популярни са в таджикската и узбекската кухня, представляват смес от сварен ориз и маш, подправена с растително масло, поднасят се като самостоятелно ястие или като гарнитура към месо);
дхал (индийска супа-пюре от боб, зеленчуци, подправки и кокосово мляко);
фритюр-мунг (пържени във фритюр семена от маш, подправени със специи);
месни и зеленчукови супи, супи-пюре;
рагу с говеждо, пиле или морски дарове;
гарнитури към месо, птици и риба;
сладки и несладки каши;
листни салати;
сосове, плънки за баници, пирожки и вареници;
десерти и напитки (особено популярни в китайската кухня, където „сладка вода“ на основата на пюриран маш се поднася както топла, така и охладена).

Относно последния вид ястия потребителите отбелязват, че на човек, който не е свикнал с подобна храна, те ще се сторят доста странни поради специфичния, необичаен вкус.

Как да изберете качествен маш в магазина

Машът рядко се среща в големите супермаркети, като по-голямата част от продукцията постъпва в специализирани магазини, предлагащи продукти за здравословно хранене. Качественият продукт отговаря на следните изисквания:

„зрънцата“ имат равномерен цвят и лек гланцов блясък;
формата на зърната е правилна, заоблена;
продуктът няма повреди, зърната са равни, не са набръчкани;
в масата няма чужди примеси, мръсотия и следи от насекоми;
опаковката е перфорирана (ако съдържанието не „диша“, това води до бързо образуване на мухъл);
на опаковката е посочен срок на годност (като правило той е 12 месеца, въпреки че при правилно съхранение зърната остават годни за консумация много по-дълго, от година и половина до две години);
продуктът е произведен и опакован в Таджикистан, Индия, Австралия или Узбекистан (според редица източници такъв продукт е с най-високо качество, а китайският и перуанският маш, по непотвърдени данни, са по-малко екологични, тъй като при отглеждането им се използват агресивни технологии).

За съхранение на продукта оптималният вариант е стъклен, плътно затварящ се съд, или платнена торбичка. Също така е важно да се помни, че основният „враг“ на маша е влагата, и да се избере сухо, добре проветрявано място, защитено от пряка слънчева светлина.

С какво се различава машът от лещата и граха

Машът, грахът и лещата са представители на едно семейство – Бобови. Но между тях съществуват редица важни различия.

С какво се различава машът от лещата и граха:

Условия на отглеждане. Машът е по-топлолюбив от граха и лещата (въпреки че последната също е чувствителна към слани и рязка смяна на времето).
Външен вид на плодовете. „Шушулките“ на маша са тесни и дълги, с цилиндрична форма, многосеменни, на цвят кафяви, кестеняви или черни, а семената са дребни и овални. Лещените зърна са ромбовидни и дребни, около 10 mm дълги и до 8 mm широки, съдържат от 1 до 3 сплескани семена с остри ръбове, чийто цвят зависи от сорта. Граховите шушулки са плоски и издължени, във всяка има до 10 тъмнозелени, кръгли грахчета.
Подготовка за готвене. Грахът и лещата се нуждаят от задължително предварително накисване. За маша такава стъпка е необходима само ако е бил съхраняван дълго време; пресните семена е достатъчно само да се прегледат и измият.
Продължителност на обработка. Лещата и грахът се варят по-дълго от маша; той става готов за по-малко от час. Обикновено са достатъчни 30–50 минути варене на среден огън.
Калоричност и хранителна стойност. По тези показатели води лещата – в 100 g от продукта се съдържат 352 kcal. Малко ѝ отстъпва машът, където в същия обем от продукта се съдържат 300 kcal, а грахът е най-нискокалоричен от изброените видове бобови – 298 kcal.

Още един немаловажен момент – машът рядко предизвиква подуване на корема при възрастни здрави хора, за разлика от граха и лещата. Незначително повишаване на газообразуването след консумация на този вид бобови се наблюдава само при деца, предимно в предучилищна възраст, и при лица, страдащи от метеоризъм.