Какво е амарантът: защо семената се използват за храна и кои 10 ястия могат да се приготвят?

През последните години интересът към амарантовата зърнена култура значително се е засилил и това не е изненадващо. Амарантът е зърнена култура без глутен с високо съдържание на протеини (съдържанието достига до 16%). Консумира се под формата на каши, добавя се към печива и салати, засява се за микрозеленина, от нея се приготвят пуканки. Семето изглежда почти идентично на киноа, но е няколко пъти по-дребно. По размер амарантът прилича на мак, само че е светъл. Ароматът на зърнената култура е специфичен, с землисти нотки. След термична обработка става орехов, а по консистенция кашата се сравнява с хайвер от щука.

От какво се прави амарантът

За да разберем по-добре какво е амарантът, накратко ще разкажем неговата история. Растението, от което се прави зърнената култура, е с южноамерикански произход. Коренните народи на Латинска Америка, по-специално инките, са го използвали за храна. Преди около 8 хиляди години амарантът е бил почитан като ценен източник на храна, а също така е бил използван в ритуали.

Амарантът е символ на безсмъртието при древните народи. В превод от гръцки означава „неувяхващо цвете“.

Пътешествениците, попаднали за първи път на континента, откриват известно сходство с европейската лобода. И при двете растения листата, както и семената, са ядливи. Амарантовият сок е бил използван от индианците като противоотрова, с него са разтривали белезите, дезинфекцирали са рани и язви. Как изглежда амарантът:

Това е псевдозърнена култура от семейство Амарантови. В Русия дълго време са се отнасяли към растението като към плевел. Едва през 18 век е открита фуражната и хранителната стойност. Между другото, и до днес дивият вид амарант – щирицата – създава доста неудобства в обработваемите площи заради своята плодовитост. Един екземпляр дава до 500 хиляди семена. Снимка:

Зърнената култура, разбира се, се прави от култивирани разновидности на амаранта, които имат едро и вкусно семе. Но въпреки това 1000 семена тежат само 0,4 г.

Интересен факт. Съществува версия, че амарантът се е появил на територията на съвременна Русия по-рано, отколкото в Южна Америка. Уж нашите предци са го донесли на горещия континент, а не обратното. В Русия от памтивека са пекли амарантов хляб и са яли амарантова каша, благодарение на което са живели до 300 години. Петър Първи забранява отглеждането на културата и постепенно тя е забравена.

Какво се съдържа в 100 грама амарант

С какви ли не имена наричат амарантовата крупа: „лечител на 21 век“, „храна на боговете“, „даряваща вечна младост“. За да си представим добре какво е влиянието ѝ върху човешкия организъм, нека проучим състава. В 100 грама амарант се съдържа:

• протеини – 13,6 г;
• мазнини – 7 г;
• въглехидрати – 58,6 г;
• вода – 11 г;
• пепел – 2,9 г;
• хранителни влакнини – 6,7 г.

Калорийността на суровия продукт е 371 ккал.

Амарантът е богат също на витамини от група В (в 100 г – 10-30% от дневната норма), съдържа значително количество витамин Е (15 мг), мастни киселини, включително полиненаситени Омега 6 в количество 2,7 г, което представлява 58% от дневната норма. Крупата е ценен източник на незаменими аминокиселини, които не се синтезират в човешкия организъм и трябва да постъпват с храната. По-конкретно, в нея има много лизин (747 мг), който предпазва от ранно оплешивяване и помага за изграждане на мускулна маса.

В състава на суровите семена има много фосфор, магнезий, желязо и мед – около половината от дневната норма. Това е ценен източник на селен, цинк и манган, необходими за здравето, красотата и правилното функциониране на репродуктивната система. В амаранта присъстват сяра, калий и калций (13-20% от дневната норма).

Интересен факт. В амаранта е открито рядко вещество – сквален, което принадлежи към групата на каротеноидите. Същото вещество през 1906 година в Япония е намерено в черния дроб на дълбоководна акула. Учените установиха, че то помага да се понася дълго кислородно гладуване, хипоксия. Върху човека скваленът оказва мощно антиоксидантно и антиканцерогенно действие, укрепва съдовите стени, намалява окислителните процеси в организма. Най-много сквален има в амарантовото масло.

Видове зърнена култура

За производството на крупа се използва бял амарант. Черният амарант е маслодаен вид, т.е. използва се за получаване на амарантово масло. В него има повече сквален. Черните семена също се засаждат за получаване на изключително полезна микрозеленина.

В продажба се срещат следните разновидности крупа:

• Полиран амарант. Не е подходящ за покълване и се използва изключително в кулинарията. Има вид на бели и жълти семена с кръгла форма, много подобни на мак.
• Едросмляно амарантово брашно. Нека не Ви смущава думата „брашно“ в името. Всъщност продуктът представлява натрошено семе от амарант. От такава крупа се получава най-нежната млечна каша и сладки амарантови каши. Едросмляното брашно се добавя в кюфтетата вместо грис.
• Люспи. Обработено и сплескано зърно. Както овесените ядки, амарантовите люспи не изискват варене, а просто се заливат с вряла вода или мляко (кисело мляко).

Най-често по магазинните рафтове се среща амарант, който има вид на жълти семена с черни включвания. Черното семе е семе с обвивка, а жълтото е обелено.

Какво се приготвя от амаранта: 10 популярни ястия

Амарантът намира широко приложение под формата на брашно. С амарантово брашно се приготвят хляб, хлебчета, люспи, баници, палачинки, чипсове, всевъзможни десерти, печиво, кнедли, макарони и други брашнени изделия за хора с непоносимост към глутен. То придава на ястията лек орехов вкус. Тестените изделия се получават въздушни, дълго не застояват и не мухлясват.

Сега за това, за какво се използва крупата. Тя се вари предимно като гарнитура. Особено вкусна се получава млечната амарантова каша, която отдалеч напомня грис, но е много по-полезна от нея. Ако този вариант ви се струва банален или кашата просто ви е омръзнала, ще ви подскажем какво да приготвите от амарант:

• печени тиквички, пълнени с моркови, лук, авокадо, амарант и чесън;
• тиквена каша;
• изискана салата табуле от амарант, киноа, сьомга, боб едамаме, грах и сос дзадзики;
• суровоядска каша (накиснати семена) с плодове, ядки и семена;
• здравословно смути с банан, праскова, кайсия, боровинки, с кисело мляко, с чиа, лен;
• амарантови кюфтета от черен дроб или моркови;
• проста салата с домати, спанак, сварени семена и лимонов сок;
• зелен почистващ коктейл с микрозеленина и семена от амарант;
• здравословни палачинки;
• въздушен амарант (мини-попкорн).

А освен това от амарантовата крупа може да се направи брашно у дома. За целта семената трябва да се смилат на ръчна кафемелачка. Смилането се получава едро, затова домашното амарантово брашно се смесва с купено оризово, пшенично и други брашна. То е подходящо за паниране, в смутита и салати.

Как да изберем качествен амарант в магазина

За да не се разочаровате от продукта и да извлечете максимална полза от него, трябва да умеете да различавате качествения продукт от некачествения. При избора трябва да се ръководите от следните критерии:

1. Цялост на опаковката. Продуктът трябва да е добре опакован, за да не овлажнее и да не граняса преждевременно. Цялата опаковка е гаранция, че в крупата не са се появили бръмбарчета и различен род вредители.
2. Срок на годност. Амарантовата крупа с течение на времето губи запаса от полезни вещества, става твърда, безвкусна и може да има неприятна миризма. Струва си да предпочетете пресния продукт. Обърнете внимание, че срокът на съхранение е 12 месеца, при условие че амарантът се съхранява при температура от +5 до +20 градуса и влажност на въздуха не повече от 70%.
3. Размер на зърното. Колкото по-едри са семената, толкова по-вкусна се получава амарантовата каша. Това означава, че пред вас е културен сорт, използван за производството на крупа.
4. Мирис. Трябва да бъде тревист или да мирише леко на пръст. Застоялата, рязка миризма на крупата е сигурен признак за разваляне.
5. Наличие на чужди частици (чистота). Крупата с премиум качество не съдържа пясък и дребни примеси, от които е доста трудно да се измие продуктът. Също така в опаковката няма да откриете, или ще откриете в минимално количество, черни семенца, които сочат към недостатъчна степен на почистване и сортиране.

Ако купувате брашно, знайте, че амарантовото брашно с високо качество (от 1-ви клас) е въздушно, меко, със забележим кремав оттенък и специфичен аромат.

Внимание! Не бива да купувате за храна посевен и декоративен амарант. Най-малкото, семената не са вкусни, а най-многото, може да са обработени с химикали, които предпазват кълновете на растението от вредители.

С какво се различава амарантът от киноата

Амарантът и киноата са родствени растения, затова семената им, съставът, ползите и вредите си приличат в много отношения. За родина и на двете растения се смята Южна Америка. Отличието на киноата е, че първоначално тя е растяла високо в планините, в най-високата планинска система на света – Андийските Кордилери (Андите). Разликата между тях се вижда с невъоръжено око. Снимка:

5 разлики между амаранта и киноата:

• няколко пъти по-дребен;
• киноата бива бяла, червена, черна, а амарантовата крупа е основно жълта.
• среща се в състава на макаронни изделия и печива (брашно);
• бива декоративен, фуражен, зеленчуков;
• Амарантовата каша е с наситен вкус, докато киноата (особено бялата) е с вкус, по-близък до неутралния.

Въпроси и отговори

Къде да купя амарантова зърнена култура?

Доскоро този вид зърнена култура можеше да се купи само в магазините за здравословно хранене, в магазините с вегетарианска храна, или да си я поръчате от Перу и други страни. Днес амарантова крупа има в почти всеки супермаркет. Отглеждат я и в Русия, произвеждат я индивидуални предприемачи и големи търговски марки като Честная еда, Ufeelgood, Сила Алтая, С. Пудовъ, Amarancho и други. Може без проблем да поръчате продукта чрез Озон, Валберис и други маркетплейси.

Как да го сварим правилно?

Трябва да се има предвид, че зърнената култура не се разварява много. Семената се увеличават около 2-2,5 пъти. Преди варенето е по-добре да се накиснат в студена вода за 4-8 часа, след което да се промият с помощта на сито с фини отвори. Сухата крупа се добавя на тънка струйка към врящата вода или сместа (1:1) от мляко и вода. За две порции ще са необходими 100 г амарант и 200 мл течност. Кашата се вари на много слаб огън под капак, докато семената поемат цялата влага (около 10 минути).

За кого е полезно да се приема?

Амарантът е една от най-полезните зърнени култури за хора, на които по различни причини се налага да намалят теглото си, за алергици, за болни от захарен диабет и цьолиакия, както и за вегетарианци.

Какви полезни свойства притежава?

При консумация на амарантова каша 1-2 пъти седмично се намалява рискът от сърдечно-съдови заболявания, нивото на холестерола се нормализира, а възпалителните процеси в организма намаляват. Тя подпомага здравословния обмен на веществата и храносмилането, възстановява микрофлората в червата. Амарантът се смята за един от най-силните имуностимулатори, адаптоген и растение, което удължава младостта. При мъжете се подобрява потентността, а при жените се повишава либидото. Той оказва положително влияние и върху състоянието на кожата, косата и ноктите, подобрява съня и състоянието на нервната система.

Какви са противопоказанията?

Амарантът трябва да се приема с повишено внимание от хора, страдащи от холецистит, жлъчнокаменна, бъбречнокаменна, язвена болест, панкреатит, гастрит, ревматоиден артрит и бъбречни заболявания.

От каква възраст може да се дава на деца?

Амарантовата каша се препоръчва да се дава на деца след навършване на две години. В малки дози, в супа, салати, палачинки, амарантът може да се включва в менюто на детето и по-рано. Децата с непоносимост към глутен могат да ядат зърнената храна от 6-8 месеца. Но е по-добре предварително да се консултирате с педиатър или лекуващ лекар, ако малкото има някаква диагноза. Работата е там, че продуктът съдържа фитинова киселина, която забавя усвояването на някои полезни вещества. Организмът на възрастния реагира слабо на тяхното присъствие, но при малкото дете може да има негативни последици.

Може ли да се яде по време на бременност и кърмене?

Продуктът е богат на всевъзможни микро- и макроелементи, витамини, аминокиселини, мастни киселини и висококачествен растителен протеин. Той не само може да се употребява, но е и полезен по време на бременност и кърмене. Разрешени са амарантова каша, амарантово масло, както и изделия от амарантово брашно. Разбира се, не бива да се прекалява с продукта или да се опитва за първи път веднага след раждането на бебето.

Амарантовата каша е блюдо за ценители. Не всеки харесва тази полезна зърнена храна. Но не бива да се отказвате от нея веднага. Опитайте да я сварите на мляко, на пилешки или гъбен бульон, да добавите парченца печени подправени зеленчуци или пресни плодове. Подправете с вкусен сос, кисело мляко, мед, сладко. А ако разполагате с време, пригответе витаминозна салата, превъзходни морковено-амарантови кюфтета, пълнени тиквички или пуканки, които ще зарадват и деца, и възрастни.