Спелта: какво е и от какво се прави, калорийност, макронутриенти и полезни свойства

Лимецът (в редица източници – лимецова пшеница) е наименованието на група растения, които са „прародители“ на съвременната пшеница. Културата се характеризира с висока чупливост на класовете и плътна обвивка на зърното. Освен пшеницата, за неин „роднина“ може да се посочи и булгурът. Но разликата между лимеца и булгура е, че последният се подлага на пропарване и допълнително сушене.

Културата е една от най-древните зърнени култури; споменавания за нея има в Библията и Стария завет. Лимецът се е отглеждал още през VI–V хилядолетие пр. н. е. в Древен Египет, Вавилон, Армения и Мала Азия. По-късно се разпространява на територията на днешна България, Швеция и Полша. До земите, които днес са руски (Волго-Камският регион), той достига едва през V–II век пр. н. е., като не става популярен веднага, а едва през XVIII век. По-късно лимецът е изместен от по-плодородни сортове твърда пшеница и доскоро за това какво представлява са знаели само малцина обикновени хора. А днес, благодарение на популяризирането на здравословното хранене, тази култура отново се търси.

От какво се прави лимецът

Към групата на лимеца спадат както дивите, така и културните видове пшеница. Обединява ги непретенциозността, ранозрелостта, устойчивостта на болести и характерният червеникаво-риж цвят на зърното. Така лимецът се прави от следните сортове пшеница:

• двузърнестовидна;
• беотийска;
• „Урарту“;
• еднозърнест лимец;
• двузърнест лимец;
• спелта.

Първите 3 сорта са диви, а останалите – културни. И двата вида се отличават с необичайни вкусови качества на готовия продукт. Така лимецът оставя лек орехов послевкус и се отличава с характерни нотки в аромата, поради което той само отдалечено наподобява миризмата на повечето зърнени култури.

Друга особеност на лимецовата пшеница е, че тя може да се отглежда само в екологично безопасни зони. Всички части на растението са много чувствителни към химически вещества и могат да ги натрупват. Поради тази причина агрономите се отказват от използването на торове при отглеждането на лимец.

Какво се съдържа в 100 грама лимец

Лимецът, за разлика от по-съвременните сортове пшеница и редица други зърнени култури, не се поддава на кръстосване с други култури. А това означава, че растението е запазило богатия си състав в първозданния му вид.

Независимо от това от коя зърнена култура, дива или културна, е получен лимецът, в състава му присъстват следните полезни елементи:

• аминокиселини;
• витамини от група В;
• витамин К;
• витамин РР;
• фибри;
• желязо;
• калций;
• магнезий;
• натрий;
• селен;
• фосфор;
• цинк.

Енергийната стойност на лимеца е 286,9 ккал на 100 г, а съдържанието на белтъчини, мазнини и въглехидрати е съответно 11/2,3/50,3 г.

Продуктът носи немалка полза на човека, като в определен смисъл е „суперхрана“. Редовната употреба на спелта позволява да се насити организмът с необходимите за нормалното функциониране вещества, да се подобри храносмилането, да се намали нивото на „лошия“ холестерол в кръвта, да се нормализират обменните процеси и да се защитят вътрешните органи, кожата и косата от токсини.

Въпреки това не съществува храна, която да е полезна за всички без изключение. Тъй като спелтата е богата на глутен, тя не трябва да се включва в менюто на хората, страдащи от цьолиакия или от индивидуална непоносимост към продукта.

Видове спелта

Сортовете спелта се делят на обвивни и голосеменни. Последният вид е създаден сравнително наскоро – неговата особеност е, че зърната по-лесно се отделят от обвивките. Благодарение на това тази суровина е по-лесна за обработка, като целостта ѝ не се нарушава по време на вършитбата.

Известен е също така сорт от спелтата, наречен „пшеница от Гарфаняна“, по името на областта в северозападна Тоскана. Всъщност този сорт е двузърнест лимец.

Спелтата се предлага под формата на цели зърна, натрошени зърна, люспи и брашно. За най-полезни се смятат именно зърната, тъй като те са подложени на по-малко интензивна преработка и следователно запазват всички полезни свойства на зърнената култура.

Какво се приготвя от спелта: 10 популярни ястия

Като се има предвид какво представлява спелтата, става ясно, че в кулинарията тя може да се използва почти по същия начин като „обикновената“ пшеница. Така на основата на продукта се приготвят:

• месни и зеленчукови супи;
• чорби;
• каши с мляко и вода;
• гарнитури към месо, птици и риба;
• запеканки;
• листни салати;
• сосове;
• печиво;
• десерти;
• хранителни смеси за закуска, при които в кефира или киселото мляко се добавят спелтени люспи.

При приготвянето на печиво трябва да се има предвид, че спелтовото брашно не може напълно да замени пшеничното поради малкото количество глутен в състава. В този случай тестото ще бъде лепкаво, няма да втаса и няма да се изпече. Поради това кулинарите използват комбиниран вариант: вземат брашно в пропорции 1 част спелтово към 2 или 3 части пшенично.

Как да изберете качествена спелта в магазина

Когато купувате спелта, е по-добре да изберете продукт в прозрачна опаковка – така можете да оцените външния вид и състоянието на зърното. Качествената спелта притежава следните характеристики:

• кехлибарен цвят на зърното;
• липса на чужди примеси и следи от насекоми;
• еднороден състав на съдържанието;

Освен това трябва да се обърне внимание на целостта на опаковката и да се провери срокът на годност. Като правило той е 12 месеца. Качеството на зърнената храна, която производителят позволява да се съхранява по-дълго, е твърде съмнително.

След покупката спелтата не бива да се оставя в пакета или кутията, а трябва да се пресипе в плътно затварящ се съд, за предпочитане стъклен. За да се предотврати появата на бръмбарчета, на дъното на съда може да се сложи скилидка чесън, лимонова кора или дафинов лист. Запасите трябва да се съхраняват на тъмно и сухо място при температура до 20 градуса. Някои домакини държат спелтата в хладилник.

С какво се различава спелтата от пшеницата?

След като се запознаем подробно с това какво е спелтата, лесно можем да разберем с какво се различава тя от съвременните сортове пшеница. Разликите се изразяват в следните критерии:

• външен вид на класовете – спелтата по вид повече наподобява ръж;
• по-плътна ципа на зърното – при някои сортове спелта зърната са покрити не с един, а с няколко слоя ципа;
• висока устойчивост към болести и вредители – за разлика от пшеницата, спелтата не е податлива на инфекции и нападения от паразити;
• цвят на зърната – при пшеницата те са по-малко ярки;
• вкус – кашата от спелта отдалечено напомня на каша от перлен ечемик, а също така има неповторими „орехови“ нотки.

Освен това пълнозърнестата спелта се нуждае от продължително накисване, от 4 до 8 часа, преди варене, докато пшеницата няма нужда от толкова дълга подготовка.