Елда или елдена крупа

Елдата е зърнена храна, която се получава от плодовете на обикновената (посевната, ядливата) елда. Тази култура е представител на вида тревисти растения от семейство Лападови (Polygonaceae), род Елда (Fagopyrum). Тя е житно и медоносно растение, което се консумира от човека и е подходящо за фураж на някои селскостопански животни. Не бива да се бърка с татарската елда – яров едногодишен плевел, който замърсява посевите на зърнените култури.

От какво се прави елдата

Зърната на елдата се намират в съцветията на растението. След като цъфтежът приключи, на мястото на цветовете се образуват тристенни семена, които по форма наподобяват малък орех. Към края на август – началото на октомври, в зависимост от региона на отглеждане, те узряват и са готови за прибиране. При процеса на производство на елдата зърнената маса се почиства от примеси, сортира се и се подлага на термична обработка.

Често у потребителите възниква въпросът дали елдата е зърнена култура или не, и мнозина погрешно я причисляват към тази категория. Но всъщност тя не е такава. Към зърнените култури спадат едносемеделните растения: пшеница, ръж, овес, ориз, царевица, ечемик, просо, захарна тръстика и бамбук. Елдата пък е псевдозърнена култура и в ботанически смисъл е по-близка до киселеца, чиито семена също се образуват в съцветия и по вид наподобяват елдовите. И, за разлика от зърнените култури, елдата не съдържа глутен, а микроелементите в състава ѝ са в пъти повече, отколкото при другите зърнени култури.

Какво се съдържа в 100 грама елда

Суровата елда съдържа 313-330 Ккал на 100 г; белтъчини, мазнини и въглехидрати – съответно 13/3/62 г. При елда, сварена във вода, показателите за същото количество продукт са различни:

калорийност – 97 Ккал;
белтъчини – 3,9 г;
мазнини – 1 г;
въглехидрати – 19,2 г.

В елдата се съдържат редица полезни вещества. Цъфтящата надземна част е богата на рутин, фагопирин, галена, хлорогенова и кафеена киселина. А семената са ценен източник на следните елементи:

магнезий;
желязо;
калций;
калий;
фосфор;
йод;
цинк;
флуор;
молибден;
кобалт;
рибофлавин;
тиамин;
витамини В1, В2, В9, Е, PP;
малеинова, линоленова, щавелева, ябълкова и лимонена киселина;
фибри, диетични влакна и др.

По обем на лизин и метионин, от които се състои белтъкът на семената на елдата, тази зърнена култура превъзхожда всички останали зърнени култури. А въглехидратите, съдържащи се в нея, се усвояват по-дълго, отколкото например въглехидратите на перления ечемик и просото, поради което усещането за ситост от елдовата каша се запазва много по-дълго.

Видове елда

Елдата, постъпваща в продажба, се дели на няколко разновидности:

Елдово ядро – това е цяло зърно, което от своя страна се подразделя на 4 сорта (висш, първи, втори и трети). Разликата е в такива качествени показатели като цвят, мирис, вкус, сваряемост, процент на плевелни примеси, на необелено зърно и прочее.
Продел – представлява маса от натрошени семена от елда, бива едър и дребен.
Смоленска крупа – се прави по метода на трошене и „обкатване“ на ядрицата.

Крупата се продава в почистен, полиран или препечен вид, цветът ѝ варира от жълто-кафяв до тъмнокафяв. А продуктът, известен като „зелена елда“ (заради гъсто тревистия оттенък), е от непрепечени зърна. Тази крупа се счита за диетична и струва с порядък по-скъпо от обработената.

Къде расте елдата

Голямата част от елдената крупа, постъпваща на световния пазар, се произвежда в Русия. Към днешна дата елдата се отглежда в 49 региона на страната. Водещите субекти, на които се падат около три четвърти от общата реколта, са Курска, Воронежка и Орловска област, Република Башкортостан и Алтайският край. Нивите с елда традиционно са разположени на осветени, добре пригрявани от слънцето места, за предпочитане в близост до реки, така че почвата да е достатъчно влажна.

Освен това елда се отглежда и в Украйна и Казахстан. Тези държави, наред с Русия, се смятат за най-големите доставчици. Елдата расте и в други страни – Китай, Индия, Полша, Турция, Бразилия, Латвия и САЩ, но обемите на производство са с порядък по-малки.

Какво се приготвя от елда – 10 популярни ястия

Елдата е засищащ и полезен продукт, тя се съхранява дълго, не мухлясва и не придобива с времето характерната за много зърнени храни горчивина.

От нея се приготвят много видове ястия:

Млечни каши. Овкусяват се не само с масло и захар, но и със зеленчукови и плодови пюрета (например от тиква или ябълка), както и с пресни или замразени горски плодове.
Гарнитури. Крупата се сварява във вода и се консумира в „чист“ вид или с добавен пържен лук, гъби, моркови, зелен фасул и т.н., като се допълва със сосове и кетчуп. Освен това от сварена ядрица се приготвя ястие, наречено „елда по търговски“ – ядрицата се смесва с пържени пилешки вътрешности и се овкусява със смес от задушени лук, моркови и домати.
Супи. Първите ястия с елда могат да бъдат както месни, така и постни, приготвени на зеленчуков бульон. Освен това тази крупа понякога се добавя към разсолници и зелеви чорби.
Запеканки. Има множество варианти на тези ястия – крупата се смесва с месо, домашни птици, зеленчуци, плодове и горски плодове.
Котлети, кюфтета, рулца. Сварената елда се добавя към каймата или се използва като плънка за рулца. Котлетите или кюфтетата често допълнително се задушават/запичат със зеленчукова запръжка, в сос от сметана или доматено пюре и т.н.
Пудинги. Най-простият вариант на това ястие е сместа от сварена зърнена култура, разбити белтъци и захар, изпечена във фурна или в мултикукър. Също така от незапомнени времена сред нашите домакини се ползва с популярност така нареченият „крупеник“, който се приготвя с добавяне на извара.
Салати. Комбинират сварена, а понякога и допълнително изпържена в олио зърнена култура с месо, зелен фасул, моркови, чушки, мариновани и пържени гъби, лук и т.н. Вариантите за салати с елда са много – както засищащи и калорични, така и диетични.
Тестени изделия. Предварително сварена елда, цяла или смляна, се добавя към тестото за палачинки, питки или кнедли; кашата може да се замени и с елдово брашно. Последното е подходящо и за приготвяне на палачинки, хлебчета и макарони.
Хляб. В този случай елдовото брашно се смесва с пшеничното в съотношение приблизително 1:3, иначе тестото ще бъде лепкаво, няма да втаса и няма да се изпече добре.
Чай. Напитката, приготвена от зелена елда, е много популярна в Китай. Смята се, че прочиства кръвта и понижава артериалното налягане.

Благодарение на богатия си витаминен състав елдата е намерила приложение и в народната медицина. На нейна основа се приготвят средства срещу кашлица, заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система, както и мехлеми и компреси за външна употреба – както лечебни, така и козметични.

Как да изберете качествена елда в магазина

Елдата се опакова в картонени кутии, хартиени или целофанови пакети. Последният вариант е за предпочитане, тъй като потребителят може да прецени състоянието на съдържанието – в целите зърна не трябва да има чужди примеси, отпадъци или насекоми. Също така си струва да се обърне внимание на цялостта на опаковката и на информацията, посочена върху нея.

Производителят трябва да посочи следните данни:

наименование и сорт на зърнената култура;
наименование и адрес на предприятието, произвело продукта;
нетно тегло;
дата на производство;
срок на съхранение;
хранителна и енергийна стойност;
наименование и номер на документа, съгласно който е произведена елдата (ТУ или ГОСТ).

Като правило срокът на годност на елдата е 18–20 месеца от датата на производство. Ако посочената върху опаковката продължителност на съхранение надвишава определената норма, в повечето случаи това означава, че качеството на такъв продукт не е на ниво.

Коя елда да се избере – цяла или трошена, зависи от това какво домакинята планира да приготви от нея. За по-гъста каша, кюфтета, запеканка и детска храна е по-подходяща трошената елда. А ако трябва да се приготви гарнитура, салата, супа или запеканка, е необходима ронлива маса. А това означава, че трябва да се вземе цяла елда.

С какво се различава елдата (зърното) от елдата (растението)?

В разговорната реч често се срещат словосъчетания като „расте елда“ или „свари елда“, тоест хората отъждествяват двете названия, което е погрешно.

Елдата е растение, зърнена култура. А с „елда“ се нарича и крупата, получена от семената (зърната) на елдата. Тоест самите плодове на елдата не са елдова крупа като такава, а това словосъчетание се използва като търговско наименование на продукта след промишлена обработка.

В някои източници обаче думата „елда“ може да означава не само готовата за продажба цяла или натрошена елда, но и зрелите, необработени семена.