Идеалният партньор за месото: дюлята и нейната роля за поддържане на здравето

От средата на есента в продажба се появява дюлата, чиито полезни свойства са били известни още на древните гърци и римляни. Външно плодовете на това растение приличат на едри жълти ябълки или круши. Жителите на Средиземноморието са смятали плода за символ на любовта и са го посвещавали на прекрасната богиня Венера. Ще Ви разкажем каква полза може да донесе дюлата на Вашето здраве и как правилно да я консумирате.

Къде расте и как изглежда дюлата?

Дюлата (Cydonia oblonga, цидония обикновена) е храстово растение от семейство Розоцветни. Тя е известна на човечеството от повече от 4 хиляди години. Повечето учени смятат Кавказ за родина на цидонията. Оттам храстът с ярко жълтите плодове е попаднал в Мала Азия, Древен Рим и Гърция. Дълго време европейците са смятали растението за неядливо и са го отглеждали с декоративна цел – за украса на градините.

Днес обикновената цидония се среща в почти всички региони на света:

• на Кавказ, в Закавказието и Средна Азия (често в диво състояние);
• в страните от Средиземноморието;
• в Централна Европа;
• в САЩ и държавите от Южна Америка;
• в Австралия и Океания.

Много сортове от растението могат да понасят и силна суша, и трайни студове. Затова храстите са се харесали на градинарите любители.

Дюлата достига височина от 1,5 до 5 метра и има едри овални листа. Растението цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Цветовете са бели или бледорозови, по форма наподобяват ябълковите. Плодовете са с ярко жълт цвят, понякога с червеникав налеп, достигат 10–15 см в диаметър. При дивата дюла плодовете са дребни – до 3,5 см на дължина.

Описание на различните видове дюла

Освен обикновената цидония, в продажба могат да се намерят плодове, събрани от растения от същото семейство. Всеки ботанически вид има своите особени предимства.

Японска дюла

Ботаническото название на растението е Chaenomeles japonica. То спада към род хеномелес. Наричат го още далекоизточна дюла и „северен лимон“.

Японският хеномелес се отглежда като декоративно растение, защото цветовете му достигат 4 см в диаметър и имат ярък оранжево-червен цвят. Плодовете на японската дюла са дребни, много твърди, имат множество семена. Отличават се с повишено съдържание на фибри и дъбилни вещества. Често се използват в медицината за нормализиране работата на стомашно-чревния тракт и като стягащо средство.

Китайска дюла

Ботаническото наименование на растението е Pseudocydonia sinensis. Принадлежи към род Pseudocydonia. За разлика от другите видове дюли, то не е храст, а дърво. Височината му достига 10–18 метра.

Плодовете на китайската дюля са много едри и мазни на пипане. Отличават се с повишено съдържание на витамин C и етерични масла.

Pseudocydonia sinensis намира широко приложение в медицината. Нейните плодове притежават силни противовирусни, антибактериални, съдоукрепващи и противоракови свойства.

Лимонова дюла

Това е един от най-добрите сортове дюли. Отглежда се основно в централните и южните региони на Европа. Притежава следните предимства:

• сладък пулп с минимално количество каменисти включения;
• добри желиращи свойства, което прави плодовете ценни за приготвяне на желета, сладка, джемове и мармалади;
• дълъг срок на съхранение – на хладно може да престои от средата на есента до март.

Плодовете са със среден размер, имат войлочно опушване и по форма приличат повече на круши, отколкото на ябълки. Средната маса е 150–200 г.

Калоричност и химичен състав

Обикновената дюля има ниска калоричност – 48 kcal на 100 г – и спада към диетичните храни. Осигурява почти 1/5 от дневната потребност на човешкия организъм от хранителни влакна. Съдържа много витамини, макро- и микроелементи.

Таблица 1. Витаминно-минерален състав на плодовете на обикновената дюля

• захари, по-голямата част от които е фруктоза;
• органични киселини – ябълчена, винена, лимонена;
• дъбилни вещества;
• етерични масла.

Семената са богати на слуз и мастни масла и са подходящи за приготвяне на лечебни отвари и настои. Не бива обаче да се приемат смлени, защото вътре се съдържа отровното за човека вещество – гликозид амигдалин.

Ползата от дюлята за човешкото здраве – 11 лечебни свойства

За приложението на дюлята в медицината е писал още Авицена. Той е препоръчвал плодовете и семките да се употребяват при малокръвие, кашлица, стомашни разстройства и отоци. Днес учените са проучили подробно химичния състав и лечебните свойства на „златната ябълка“.

1. Укрепване на имунитета. Високото съдържание на витамин С и микроелементи придава на дюлята общоукрепващи свойства. За повишаване на имунитета е желателно да се ядат плодове от сладки сортове (например, лимонов) в свеж вид. Киселият и стипчив плод може да се настърже и смеси с мед, за да се подобри вкусът.
2. Съхраняване на красотата и младостта. Дюлята е много ценно растение за жените. Плодовете предпазват клетките на организма от разрушаване, поддържат оптимален баланс на влага, подобряват кръвообращението в горните слоеве на кожата. В резултат се забавя появата на нови бръчки.
3. Пречистване на организма. Благодарение на високото съдържание на хранителни влакна, дюлята извежда от организма токсини, радионуклиди, съединения на тежки метали. Тя оздравява стените на стомаха и червата. Освен това, плодът притежава силен диуретичен ефект.
4. Повишаване на здравината на кръвоносните съдове. В състава на дюлята има две вещества, които укрепват кръвоносните съдове: витамин С и флавоноидът рутин. Плодът е полезно да се консумира при повишен холестерол, за профилактика на атеросклероза и хипертония. При мъжете дюлята подобрява половата функция чрез нормализиране на кръвообращението в органите на малкия таз.
5. Профилактика на анемията (малокръвието). При недостиг на желязо и някои витамини от група В (по-специално В2 и В9) човек може да се сблъска с малокръвие. Рискът нараства при жените по време на бременност. Типичните симптоми на малокръвието са повишена умора, лошо настроение, главоболие. Дюлята съдържа достатъчно количество полезни вещества, за да предотврати посоченото заболяване.
6. Намаляване на възпалителните процеси. В дюлята се съдържат полифеноли – химични съединения, притежаващи изразени противовъзпалителни свойства. Особено много от тях се намират в Chaenomeles japonica. С лечебна цел се използват пресни и сушени плодове, водни настои от листа и цветове. Дюлята облекчава състоянието на човека при заболявания на горните дихателни пътища, устната кухина и венците, помага за премахване на сухата кашлица.
7. Ускоряване на зарастването на външни увреди. Лигавичните отвари от семената на дюлята притежават меко обвиващо действие и способстват за регенерация на тъканите. Прилагат се външно при рани, пукнатини, изгаряния и рани от залежаване.
8. Подобряване на работата на черния дроб и жлъчния мехур. Плодът притежава жлъчегонен ефект. Отвари от плодове и листа се използват в народната медицина за лечение на заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, по-специално на холецистит, дискинезия на жлъчните пътища.



9. Нормализиране на нивото на кръвната захар. Хромът от дюлята се усвоява добре от организма. Това вещество регулира секрецията на хормона инсулин и по този начин поддържа оптимално ниво на захар в кръвта. В резултат се намалява рискът от заболявания на обмяната на веществата: метаболитен синдром, диабет тип 2 и затлъстяване.
10. Повишаване на настроението. В пулпата на дюлята има много захари, затова при консумация на плодовете човек усеща прилив на енергия. А витамините от група В подпомагат укрепването на психиката, подобряват мисловните способности, предотвратяват депресия и хронична умора. Успокояващи свойства притежават листата на японската дюля, което е доказано в хода на научни изследвания.
11. Благоприятна бременност. Пресните и сушените плодове на дюлята помагат да се справите с токсикозата в ранните етапи на бременността. А благодарение на високото съдържание на дъбилни вещества плодовете намаляват риска от маточни кръвоизливи и спонтанен аборт.

Вреда и противопоказания

Всеки продукт при неправилна употреба или игнориране на ограниченията може да навреди на здравето на човека. Дюлята не е изключение.

Плодът има следните противопоказания:

• склонност към запек;
• плеврит;
• ентероколит;
• тромбофлебит;
• алергия, хранителна непоносимост.

Лекарите също препоръчват да се ограничи употребата на продукта от лица с гастрит, язва на стомаха, повишена съсирваемост на кръвта, жени в периода на кърмене и малки деца. При диабет тип 2 се препоръчва да се потърси консултация със специалист.

Не трябва да се яде сурова дюля в големи количества. Това може да доведе до подуване на корема, гадене, запек. По повърхността на кората има пух, който дразни гърлото и горните дихателни пътища, провокира болкови усещания и кашлица.

Какво да приготвим от дюла?

Ако суровата дюля ви се струва твърда и безвкусна, опитайте да приготвите от нея напитки и ястия. Предлагаме ви три прости рецепти.

Печена дюла

Вземете 4 плода, измийте ги, разрежете ги наполовина, отстранете сърцевините със семената. Намажете тавата с масло. Подредете половинките на плодовете. Поръсете всяка с 1 супена лъжица захар или полейте с 0,5 чаена лъжичка мед, поръсете с лимонов сок. Покрийте с фолио.

Поставете плодовете да се пекат във фурна, загрята до 180 градуса, за 20 минути. Свалете фолиото и задръжте плодовете в горещината още 15–20 минути, докато се покрият с карамелена коричка.

Компот от дюли

За приготвянето на компот ще ви трябват 1 кг плодове и 300 г захар. Измийте плодовете, почистете ги от пуха, отстранете сърцевините, нарежете ги на парченца. Прехвърлете ги в тенджера с вода. Добавете лимонов сок, за да избегнете потъмняване на пулпата.

Смесете 2,3 литра вода със захарта. Сварете сиропа. Прехвърлете в него парченцата плодове и варете на слаб огън 10 минути. Затворете компота в стерилизирани буркани.

Сладко от дюли

Измийте 1 кг плодове, обелете ги от кората, отстранете сърцевините и семките. Нарежете ги на парченца. Смесете чаша вода с 800 г захар. Сварете сиропа. Изсипете в него парченцата дюля. Варете на среден огън 5 минути. Свалете сместа от котлона и оставете да се настоява 8 часа.

Добавете към парченцата плодове 100 г счукани орехи и сока на един лимон. Поставете сместа на огъня и я доведете до кипене. Разлейте дюлевото сладко в стерилизирани буркани.

И така, айвата е плод с богат химичен състав. Тя е особено полезна за кръвоносната система, стомашно-чревния тракт, имунитета. Суровите плодове се консумират рядко поради техния стипчив вкус и твърда месеста част. Въпреки това айвата става годна за консумация в настърган вид в комбинация с мед, в състава на напитки, десерти, други ястия. Не се отказвайте от това природно лекарство.