Покълнал, изсъхнал чесън – не го изхвърляйте! Има три варианта за употреба

Вероятно и вие сте забелязвали този парадокс: ако си купите една глава чесън, в най-неочаквания момент се оказва, че отдавна са я изяли. А ако си вземете с излишък, всички пренебрегват този зеленчук и рано или късно той започва да се разваля, да покълва или да изсъхва.

Разбира се, мухлясалите или изгнилите скилидки не могат да се използват — остава само да ги изхвърлите в боклука. Но не позволявам на тези, които са напълно годни за ядене, но са загубили търговския си вид, да пропаднат съвсем.

Чесън + масло

Скилидките, които току-що започват да се развалят, обелвам и прекарвам през преса. Получава се много чеснов сок и каша, които стават за приготвяне на чесново масло. Мазнината може да е всякаква – както растителна (слънчогледово олио, зехтин, царевично олио), така и краве масло.

Ако ви трябва дресинг за салати, слагам малко пресован чесън в стъклен буркан и заливам с растително олио. Харесва ми вкусът на нерафинираното – той е по-богат и наситен, но и с рафинираното се получава отличен резултат. Но такова олио може да се използва едва след 3–4 дни, когато постои и попие чесновия аромат.

Обърнете внимание: преди да залеете чесъна с олио, непременно трябва да го натрошите. Ако нямате преса, лесно става, като смачкате скилидките с плоската страна на ножа и след това ги нарежете на ситно. Целите скилидки няма да придадат на олиото оригинални вкусови и ароматни нотки.

Вторият вариант – с краве масло – става за сандвичи. А също и като допълнение към горещи ронливи прясно сварени картофчета. Достатъчно е да сложите парченце масло в чинията с картофите и да почакате няколко секунди, докато се разтопи.

Тази фантастично вкусна смес се приготвя така:

1. Извадете предварително маслото от хладилника (в количеството, което смятате да превърнете в чесново масло) и изчакайте да омекне.
2. Добавете натрошения чесън към маслото и разбъркайте всичко добре с вилица.
3. Прехвърлете в чисто бурканче с капак или в найлонов плик с цип (зип-лок), след което го приберете обратно в хладилника. Ако чесновото масло е много и разбирате, че няма да го изядете до няколко дни, сложете го във фризера.

Зеленина на перваза на прозореца

Покълналия чесън никога не изхвърлям. В първоначалния си вид той вече не е вкусен, но младата зеленина отлично подхожда и като добавка към зеленчукови салати, и като гарнитура към месни ястия, включително супи.

Чесънът е непретенциозен — расте във всякаква почва и се разбира отлично със стайните растения. Затова просто забождам скилидките в онези саксии, където има много свободно място, а самото растение не засенчва „долния ярус“. В моя дом импровизираната зеленчукова градина е разположена до палмите и штамбовия хибискус.

Зелените пера растат бързо, затова е важно да не изпуснете момента, когато започнат да стават жилави: в такова състояние едва ли някой ще пожелае да ги дъвче.

Ароматен прах

В магазините по рафтовете с подправки можете да намерите сух чесън на прах. Преди го купувах, за да го добавям към кюфтетата и домашния хляб, да поръсвам месото и рибата преди печене. А сега си приготвям такава подправка сама от леко развален чесън:

1. Първо отстранявам люспите на скилидките.
2. След това изрязвам повредените части и малките зелени кълнове, ако има такива.
3. Нарязвам чесъна на пластинки с дебелина 2–3 мм и ги подреждам върху тава, покрита с хартия за печене.
4. Изсушавам ги на открито (например до радиатора) или във фурната, при температура не по-висока от 30°C.
5. Смилам с помощта на мелничка за подправки и след това съхранявам или в плик с цип, или в малко стъклено бурканче.

Ето така спестявам от бюджета (чесънът все пак не е евтин) и радвам семейството с необичайни, вкусни и ароматни ястия. Опитайте и Вие — сигурна съм, че ще Ви хареса!