Как се събира и суши иван-чай, за да се запазят полезните свойства?

Иван-чай (върбовка теснолистна) — това е удивително растение, което притежава множество полезни свойства. Затова го ценят от древни времена. Напитката от него ще помогне при главоболие и простуда, ще спомогне за нормализиране на храносмилането и ще зареди с бодрост и сила. В употреба влизат всички части: листа, корен, цветове. Но за да се запазят лечебните качества, е необходимо да се събира и суши правилно.

Полезни свойства и противопоказания

Нашите предци не случайно са приготвяли настойки и отвари от това растение. В него се съдържа голямо количество витамини и микроелементи. Но това не е всичко, то се отличава с още няколко особености.

• Противовъзпалително действие, поради което от него се приготвят лечебни мехлеми.
• Обгръщащо действие, благодарение на което иван-чаят се бори с проявите на язвената болест и други заболявания на стомашно-чревния тракт.
• Спира разпространението на вируса на херпеса.
• Противотуморно действие.
• Успокояващо действие, засилва свойствата на седативните лекарства. Добре се справя в борбата с безсънието.
• Помага при кожни заболявания: екзема, псориазъм, атопичен дерматит.
• Оказва благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата система.

Въпреки всички забележителни свойства на върбовката, не бива да се злоупотребява с нея. По-добре е да се приема на курсове, за да не се наруши работата на стомаха, черния дроб и червата. На малките деца също не се препоръчва да пият отвари и настойки от нея, тъй като растението съдържа кофеин. Жените по време на бременност и кърмене трябва да бъдат внимателни, преди употреба да се консултират с лекарите и да следват техните съвети. Противопоказание може да бъде и някакво заболяване, свързано със съсирването на кръвта. Други ограничения няма, въпреки че в редки случаи е възможна индивидуална непоносимост.

Това растение се цени като забележителен медонос. Медът от него е качествен, приятен на вкус и, разбира се, полезен.

Къде расте и как се събира?

Иван-чай е теснолистната върбовка. При събирането не трябва да се бърка с другите видове върбовка, тъй като те нямат такива изключителни качества. Нужното растение е доста високо, обикновено не по-малко от 50 см на височина, има тесни листа и люляково-розови цветове. То заема немалки територии, които по време на цъфтежа приличат на килим.

Това е широко разпространено растение. Трябва да го търсите там, където е сухо и има много светлина. Това може да бъде горска полянка или сечище, изсечен участък, място край железопътен насип, канавка или засято поле. Върбовката особено обича иглолистните гори. Мястото за събиране трябва да се избира далеч от градовете, натоварените магистрали и други източници на замърсяване. Едва тогава растението ще бъде екологично чисто и полезно за здравето.

Иван чай трябва да се събира, докато цъфти. Цветовете, както и другите части, притежават ценни качества. Освен това те ще ви помогнат да не го объркате с други растения. Кога точно ще цъфне върбовката, е трудно да се каже, зависи от климатичната зона. В по-топлите региони това става по-рано, а в северните — по-късно, в периода от юни до август или дори до септември.

По време на приготвянето трябва да се разделят цветът и листата. Не бива да се смесват. Растението внимателно се подрязва на разстояние 10 см от земята. Най-добре е да се събира в сухо време, а не след дъжд. Може да се съберат отделно и листа. Някои прилагат следния способ: стискат стъблото в дланта и вдигат ръката нагоре, като откъсват листата. Но те могат да загубят вкусовите си качества, затова е по-добре да се отрежат. При събирането на цвета трябва да се взема само върхът. Ако на съцветието вече се е образувала шушулка, трябва да се проследи тя да не попадне при цветовете или листата. При сушенето тя може да дозрее, а пухът от нея ще направи заготовките непригодни за употреба.

Как се приготвя иван чай?

И така, иван чай е събран. Но за да бъде напитката от него наистина вкусна и полезна, трябва да подготвите растението за това. Трябва да започнете с увяхването. За целта откъснете листата и ги измийте старателно. След това ги поставете върху чиста хартия, като слоят не трябва да надвишава 5 см. Така трябва да ги оставите за едно денонощие, като от време на време ги разбърквате, за да увяхват равномерно. Преките слънчеви лъчи не трябва да попадат върху тях. В резултат ще се получат леко меки части от растението. Важно е да не ги пресушите.

Следващият етап — ферментация. Започва с това, че листата се търкат между дланите, докато се оформят на тръбички. Когато потъмнеят от сока, те се нареждат в емайлирана тенджера или друг съд. Слоят не трябва да е твърде дебел. След това купата се покрива с кърпа, напоена с вода, и се оставя на топло място за срок до 20 часа. Времето, необходимо за ферментацията, зависи от това колко е висока температурата. Оптималната — от 24 до 27 градуса. Че процесът е завършен, може да се разбере по ясно изразения цветочно-плодов аромат.

След това ферментиралите листа трябва да се изсушат. Това става или на слънце, или във фурна на ниска степен. Предварително те се нарязват на ситно и се нареждат на тънък слой върху тави, покрити с хартия за печене. Във фурната върбовката се държи около час, а при сушене на открито — до готовност.

Заготовките се съхраняват в плътно затворени съдове, например в стъклени буркани с добре затварящи се капаци. Чаят запазва вкусовите и полезните си качества до две години. Ще узрява в продължение на месец, след което може да се приготвя ароматна напитка.

Други начини на сушене

Върбовката може да се суши и по друг начин. За този начин се взема ленен плат, навлажнява се и върху него се разстилат листа на пласт не по-голям от 3 см. Парчето плат трябва да съответства на обема на растението, предназначено за заготовка. От време на време платът трябва да се напръсква с пулверизатор, за да не попива сока.

Платът се навива на плътно руло и се стяга с въже или гумен шнур. След това растението се разтрива, като се сгъва и разгъва полученото руло в продължение на половин час. Удобно е това да се прави от двама души. По време на процеса структурата на листата се нарушава и се отделя сок. В резултат започва първична ферментация, която продължава около три часа. Когато с дланта се усети, че рулото е станало топло, може да се заключи, че първоначалната ферментация е приключила. Суровината при това придобива лек плодов аромат.

За по-нататъшна ферментация суровината се прехвърля в съд, добре се уплътнява и плътно се затваря с капак. На топло място заготовката трябва да престои 36 часа. Може допълнително да се постави на хладно място за още известно време. Това ще помогне на чая да придобие по-изискан вкус. Ако суровината е събрана късно, през август, тогава е необходима допълнителна ферментация. Масата се изважда от съда и се разтрива между дланите, за да се отдели сок.

Съвет

За да се ускори процесът, може да се използва месомелачка без ножове. Но качеството на заготовката ще бъде по-лошо, отколкото ако се направи на ръка.

Обработената суровина се оставя за 6-8 часа. Готовността се определя, като се натиска масата: тя трябва на пипане да наподобява гума. Когато това бъде постигнато, върбовката може да се суши във фурна. Фурната се държи леко открехната, като сместа редовно се разбърква. Във фурната се поставя червена тухла, която ще помогне да не се пресуши заготовката. Препичането ще придаде на чая чудесен вкус.

За още един начин на ферментация суровината се разделя на две части. От едната част с помощта на пресова сокоизстисквачка се извлича сок. Количеството му ще е съвсем малко, но това ще е достатъчно. Полученият сок се излива върху останалата суровина и се притиска с товар от 20 кг върху дървен кръг. След 3 дни процесът ще приключи и суровината може да се суши.

Как се приготвя настой?

Приготвянето на напитка от върбовка не е сложно. Може да се запарва почти по същия начин като обичайния черен или зелен чай. За целта чайникът за запарка трябва да се изплакне с вряла вода. След това в него се поставя малко върбовка в размер на 2-3 лъжици на половин литър вода. Към ферментиралите и изсушени листа може да се добави малко количество сух цвят. Първо се налива гореща вода само до една трета, едва след 5 минути се долива до горе. Пропорциите на вода и запарка може да се променят по свой вкус. С вряла вода може да се залива няколко пъти, без вреда за качеството.

Ако напитката е предназначена за един човек, по-лесно е да се запари в чаша – изсипете непълна супена лъжица и залейте с вряла вода. След 20 минути може да се пие.

Можете да приготвите запарката и по друг начин. На дъното на емайлирана тенджера се изсипва билката на слой до 5 см. Залива се с два пъти по-голямо количество вода. Загрява се на слаб огън, без да се довежда до кипене, оставя се да постои четвърт час — и напитката е готова за пиене.

Приготвянето на необичайна и полезна напитка с отлични вкусови качества е по силите на всеки. Събирането на иван чай е лесно, а ферментацията и сушенето ще му придадат желания вкус.

Съветваме Ви да се запознаете със статията: как да направите лед