Перлен ечемик – какво е това, от кое зърно се прави?

Перленият ечемик е един от видовете ечемичена крупа. Наименованието на културата идва от английската дума “pearl” – «перла». Зрънцата на перления ечемик наистина наподобяват дребен бисер.

От какво се прави перленият ечемик

Перлената крупа се произвежда от ечемик. Това не е единственият начин за използване на такава суровина – от нея се произвежда например и трошен ечемик. Перленият ечемик обаче се отличава с по-голяма степен на обработка.

Първо ечемикът се почиства напълно от естествените обвивки. След това крупата се шлифова и полира до пълна гладкост и лек блясък. Именно това ѝ придава приликата с перла, заради която получава и името си. Перленият ечемик се отличава от другите крупи и по формата си – заоблена, спретната и мека.

Кратка история на перления ечемик

Първите държави, които въвеждат перления ечемик в менюто си, са Африка, Сирия, Палестина и Тибет. Учените също така успяха да докажат, че именно тази крупа е била основата на диетата на гладиаторите, така че ястието може да се счита за доста древно. В Европа обаче то се разпространи много по-късно – едва през Средновековието.

Не е известно със сигурност откъде точно е попаднало растението в Русия, но то започва да се отглежда главно в Далечния изток. Кашата от такава крупа става любимата храна на Петър Първи, въпреки че по онова време ястието се приготвяше много дълго – в дървена руска пещ процесът отнемаше 6 часа. Императорът обичаше да подправя такава каша с масло, да я поръсва с мак и да я допълва с мед.

Най-голямо разпространение перленият ечемик получава едва през 1930 г., по времето на СССР. Именно през този период крупата представляваше голяма част от общественото хранене, тъй като беше евтина, засищаща, полезна и се съхраняваше добре. Въпреки бързата популярност, скоро крупата беше забравена – на хората много повече се хареса елдата.

В Европа обаче крупата и до днес си остава популярна. От нея се приготвя специално ястие, наречено ордзото – аналог на ризотото, което се различава единствено по това, че вместо ориз в него се използва перлен ечемик. Ястието се получава нежно, вкусно, ароматно и се съчетава с всякакви допълнителни съставки, затова популярността му вече много години не изчезва.

Какво се съдържа в 100 грама перлен ечемик

В 100 г перлен ечемик се съдържа:

• 1,16 г мазнини.
• 9,91 г белтъчини.
• 77,72 г въглехидрати.
• 10,09 г вода.
• 1,11 г пепел.

Енергийната стойност на такова количество крупа е 352 ккал. Културата също така е изключително богата на витамини и минерали – точните данни можете да видите в таблицата по-долу.

Именно благодарение на толкова високото съдържание на полезни вещества много диетолози препоръчват да включвате перления ечемик в диетата си.

Видове

Освен класическия перлен ечемик, който най-често се използва в ежедневието за приготвяне на каши и супи, се откроява и подвид на зърнената култура – холандката. Тя е още по-обработена версия на перления ечемик, която се отличава с идеална кълбовидна форма и светъл оттенък. По-малко полезна е за здравето, но е по-приложима в гастрономията, тъй като се приготвя значително по-бързо, а по консистенция се получава по-нежна.

Как се приготвя правилно перленият ечемик

Точният метод за приготвяне на зърнената култура може да се избере в зависимост от това какво точно ястие се планира да се приготви. За супи, каши и гарнитури обаче често се използват много сходни начини. Тъй като перленият ечемик изисква продължителна обработка, много важен етап е подготовката, на която си струва да отделите време предварително.

Ако приготвянето е планирано за сутринта или за деня, по-добре е зърнената култура да се накисне във вода от предната вечер – така тя ще запази повече полезни вещества и в същото време ще се свари по-бързо. Преди началото на готвенето перленият ечемик трябва добре да се изплакне, докато изтичащата вода стане бистра. Едва след това зърнената култура може да се добави към супата или да се залее с голямо количество вода и да се сложи на огъня.

Лайфхак! Ако приготвяте каша, вместо вода можете да използвате мляко – така ще се получи по-нежен вкус.

Важно е да се има предвид, че за приготвянето на перления ечемик е нужно много време – не по-малко от час и половина. Затова, ако го добавяте към супа, съобразете времето за приготвяне на останалите съставки. Важен е и изборът на правилния съд – по-добре е тенджерата да е с дебело дъно, в противен случай зърнената култура може да загори.

Друг проблем, с който може да се сблъскате, докато приготвяте гарнитури или каши от перлен ечемик, е, че такива ястия изобщо не подлежат на съхранение в готов вид. Веднага след като изстине, зърнената култура става изключително твърда и губи голяма част от вкусовите си качества, така че е по-добре да се яде веднага след приготвянето. А при супите такъв проблем няма – в бульона перленият ечемик запазва свойствата си дълго време.

Какво се приготвя от перлен ечемик – 10 популярни ястия

Поради многобройните полезни свойства зърнената култура винаги е била активно използвана в кулинарията. Могат да се намерят най-разнообразни рецепти на основата на перления ечемик – от класически каши и супи до топли ястия и дори хляб. Някои от рецептите съществуват от много дълго време, докато други са измислени съвсем наскоро.

Ето 10 варианта на най-различни ястия, които можете да приготвите от перлен ечемик:

1. Расолник – класическа супа със солени краставици и пикантен вкус.
2. Хляб от перлен ечемик – здравословен заместител на печива от бяло брашно.
3. Чушки, пълнени с перлен ечемик и гъби – вегетарианска алтернатива на стандартното ястие с кайма и ориз.
4. Ризото от перлен ечемик със зелени зеленчуци – приготвя се като стандартното ризото, но с перлен ечемик, и се допълва с броколи и зелен грах.
5. Каша от перлен ечемик – класическият вариант за употреба на зърнената култура; може да се приготви в обикновена тенджера или в глинено гърненце.
6. Перлен ечемик с пържени зеленчуци и сос тахини – традиционно това азиатско ястие се възприема като предястие, но може да се използва и като гарнитура. От зеленчуците отлично подхождат сладък пипер, лук, резене и целина.
7. Консерви за зимата – най-често перленият ечемик се използва, за да се приготвят заготовки за разсолник, който след това може да се вари през цялата година.
8. Салата от перлен ечемик с цвекло, репички и сирене бурата – впрочем, всички компоненти на салатата, освен самия ечемик, могат да се сменят по ваша преценка.
9. Пуйка с перлен ечемик и зеленчуци – основно топло ястие, което е особено подходящо за хората, които се придържат към здравословното хранене.
10. Перлотто с манатарки – перленият ечемик в бяло вино ще се получи особено нежен и ароматен, а манатарките ще се превърнат в идеално вкусово допълнение. Впрочем, при липса на такива, те могат да бъдат заменени с шампиньони или стридени гъби.

Зърнената култура може да се използва за приготвянето на най-различни ястия, като важното е да проявявате фантазия и да запазвате отвореност към експериментите.

Как да изберете качествен перлен ечемик в магазина

Различни фирми предлагат продукт с различно качество. Също така перленият ечемик има своя градация – нивото, което ще бъде присвоено на конкретната опаковка с ечемик, зависи от размера и формата на зърната. Ечемикът от първо ниво се състои от едри, лъскави и продълговати зърна. Петото – последното стъпало – предполага съвсем дребни топчета.

Освен това, голяма роля играе и видът на опаковката, тъй като именно тя осигурява съхраняемостта на продукта. Най-често се срещат два варианта:

• Целофанови пликове. Не най-сполучливият вариант за опаковка, тъй като по време на съхранение ечемикът отделя влага, която се натрупва в херметичния плик и създава благоприятна среда за развитието на патогенни бактерии. В най-добрия случай ечемикът просто ще граняса, а в най-лошия може безнадеждно да се развали.
• Картонена кутия. Най-добрият вариант за съхранение на перления ечемик. Картонът е естествен материал, който позволява на влагата постепенно да се изпарява отвътре, а следователно горепосочените проблеми не възникват.

Лайфхак! Ако искате да купите перлен ечемик в целофанова опаковка, внимателно го огледайте от всички страни. Ако някъде се забелязват капчици вода или следи от влага – не си струва да купувате такава опаковка.

Също така може да се обърне внимание и на цвета – качествен продукт може да има различни нюанси от бяло до жълто. Зеленикавият оттенък, въпреки необичайния вид, е вариант на нормата, а кафявият или още по-тъмният цвят определено трябва да ви накара да внимавате при покупката.