Защо наричат маракуята плод на страстта? Пореден маркетингов ход?

Думата «маракуя» се превежда на английски по доста особен начин – passion fruit. Това означава «плод на страстта». Какво ли е накарало биолозите – хората на науката – да приемат тази ярка метафора като официално название на цяла група растения? Нека разберем.

Опитваме се да разсъждаваме логически

Интуитивното обяснение се натрапва от само себе си – плодовете на маракуята са толкова вкусни, че след като човек опита веднъж, му е трудно да се въздържи от повторна дегустация. Ще му се приисква отново и отново, забравяйки за всичко, да усеща взривния вкус и аромата на сочната каша.

А може би маракуята, както и много други тропически плодове, е призната за афродизиак? Ето къде думата «страст» би била на място. Но не – това са само народни вярвания, които, уви, не са потвърдени от учените (а те са проверявали!).

Правилният отговор може да се намери, ако човек порови в етимологичните речници, ботаническите справочници и отдавна забравените исторически хроники. Оказва се, че за името «плод на страстта», вкоренило се в няколко езика, са допринесли християните!

Лабиринти на етимологията

А сега нека разгледаме всичко поред.

Ето какво ще Ви кажат биолозите:

Маракуя (passion fruit) – така се наричат плодовете на няколко вида лиани от род Пасифлора. Този род има и друго име – Цвете на страстта. Всички лиани от род Пасифлора (Цвете на страстта) влизат в семейство Пасифлорови.

Ето какво ще Ви кажат историците:

През XVI век растенията от род Пасифлора, които тогава виреха единствено по земите на далечния Нов свят, за първи път попаднаха на територията на Европа. Тогава те бяха ценени съвсем не заради плодовете, които просто не биха издържали толкова дълъг превоз. Не, работата е друга: пасифлората има удивително красиви цветове. Ярки и екзотични, те поразяваха въображението на европейците, свикнали със скромните растения на своите ширини. Отначало доблестните пътешественици ги донасяха изсушени между страниците на книгите, а по-късно, когато в Стария свят започнаха да доставят и семена, местните градинари се опитваха да отглеждат тропическите лиани в оранжерии. Рядко се стигаше по-далеч от цъфтежа – за отглеждането на такива растения е нужна особена сръчност.

Трябва да се отбележи, че по това време все още не е съществувало името «пасифлора». Тогава тези лиани са наричали гранадили (в превод от испански – «малък нар»).

През XVII век изображението на чудесното цвете на гранадилата попадна в ръцете на един известен италиански католик – Джакомо Бозио. Духовникът, който беше прекрачил шестдесетте, го погледна под друг ъгъл, виждайки не красота, а символизъм. Вдъхновен от търсенето на Божия промисъл в чуждоземното цвете, той посвети на това цял доклад, озаглавен „Della Trionfante e Gloriosa Croce“.

Основната теза на труда на Джакомо Бозио е следната: цветето на гранадилата е въплъщение на Христовите страсти. Външната корона от венчелистчета символизира трънния венец, а 72 венечни нишки на вътрешната корона – броя на тръните върху него. Рилцата на плодника са гвоздеите, с които са били приковани към кръста ръцете и краката на Спасителя, а тичинките – петте рани, останали върху тялото Му. Дори жлезите, които могат да се открият от обратната страна на листа, Джакомо счете за въплъщение на 30-те сребърника, получени от Юда за предателството му.

Ама и фантазия си е имал този старец! Вероятно тази история е още един повод да се замислим, че всеки човек в нещата около себе си вижда това, което иска да види. Както и да е, брат Джакомо беше уважаван човек и ботаниците се вслушаха в мнението му, като нарекоха рода на лианите с думата „пасифлора“ (лат. passio – страдание и flos – цвете).

Ето какво ще кажат за това езиковедите:

В много езици думите „страст“ и „страдание“ са тясно преплетени. Ето че и в руския език „Христовите страсти“ са страданията на Спасителя.

В руската специална литература вместо термина „пасифлора“ се употребява названието „страстоцвет“. Тази дума е калка от латинското passiflora, тоест буквален превод. Както виждаме, думата „страст“ е прекрачила немалко езикови граници и времеви рубежи. Не е шега – пет века!

Да се върнем в наши дни.

„Деца на 21-ви век, започна вашият нов век“... Даровете от Стария свят, религиозните фантазии на католиците и влечението на почтените биолози към красивите метафори сега изглеждат нищо повече от стари легенди. Но хитрите търговци все още обичат да примамват купувачите с атрактивни наименования. Ето че и маракуята често се представя като „плод на страстта“. Сигурно ще Ви обещаят още „игриво настроение“, „наслада от десерта“ и ще намекнат за приятен финал на романтичната вечеря. Ами, защо пък да не се поддадем на този ход на мисълта? Така или иначе, маракуята е превкусен плод със смайващ тропически аромат, който всеки трябва да опита!