Кога и какви дини да купувате: на тържището разказаха откъде донасят най-сладките и вкусни плодове.

«Много от това, което се говори за дините, не е вярно. Всеки продавач уверява, че точно при него докарват най-сладките и вкусни дини. Без това никак не става, ако искате да печелите добре. А откъде са тези дини, търговците понякога и сами не знаят» – разказа ми голям търговец на едро. Бях отишъл при него по работа в самото начало на сезона, през юни. Научих много интересни неща.

Преди 10 години за такова не можеха и да мечтаят.

Преди малко повече от 10 години дините в Русия бяха сезонен деликатес. В Централна Русия те се появяваха не по-рано от средата на август. Хората бяха толкова свикнали с това, че и до днес чакат края на лятото, като упорито подминават ранните дини и извръщат глава. Мнозина са убедени, че те са пълни с химикали. Това е голямо заблуждение.

Ще ви разкрия една тайна: дините внимателно се проверяват на границата. Нитратните и лошите просто не я преминават.

Пропуска се стока, която има сертификат, който потвърждава фитосанитарната безопасност. Без документи в Руската федерация няма да я пропуснат. В момента с това са строги.

Не е вярно и това, че по някакъв начин помпят динята. Ако се опитате да я прободете с игла, скоро ще откриете, че мястото на убождането е омекнало и е започнало да гние. Отвътре динята също ще е гнила. Най-многото, което правят, е да използват торове за ускоряване на растежа. Именно те (нитратите) са вредни за човешкото здраве. За тяхното съдържание проверяват и пъпешовите култури.

Откъде дойде при нас юнската диня?

От средата на юни по търговските обекти израстват планини от раирани „топчета“. Това са предимно ирански дини. Според мен те са най-вкусните от тези, които могат да се купят в началото на лятото. Докарват ги при нас и от Турция, Египет, Сирия, понякога от други страни, където узряват рано.

Съвет. При избора на диня трябва да се гледа опашката да е жълта и изсъхнала, а отстрани да има „бузка“ – бяло-жълто петно с размерите на юмрук. Колкото по-ярка е „бузката“, толкова по-червена и по-вкусна е месестата част.

Единственият недостатък на юнската диня е високата цена. Тя струва 5 пъти повече от септемврийската. Като се има предвид, че една диня тежи поне 7-8 кг, излиза много скъпо.

Средата на сезона: юли-август

Приблизително от средата на юли пазарът се пълни с дини от Азербайджан, Узбекистан (Ташкент), Казахстан. Доставките идват основно от Централна Азия. Продукцията също се проверява за съдържание на нитрати, така че може да се купува без притеснение.

За най-вкусни през юли се считат дините „Собирабадски“ (Азербайджан) и „Американка“ (Казахстан). Много са захарни и сочни. Семките са малко, но едри. Която и да изберете – всички са зрели.

Аз самият взимам такива за семейството. А имам малки деца.

Съвет. Ако се страхувате да не се отровите с диня, не я яжте до кората. Обикновено нитратите се натрупват именно в нея и в пространството около нея. Опитайте да изядете 1-2 парчета. Ако в рамките на 2 часа не се появят гадене, главоболие или други признаци на отравяне, продължете да ядете плода.

Сезонът на местната диня е от средата на август до началото на октомври.

От август дините при нас идват от Астрахан, от Краснодарския край, по-рядко от други области. Всяка година е различна. Понякога сезонът на местните дини започва по-рано, понякога по-късно. Много зависи от времето. За да узреят, на дините и пъпешите са нужни топлина, ярко слънце и много вода. До края на септември доставките от Средна Азия не спират. Ето това наричам избор – може да си купите „топче“ на всякакъв вкус.

От късните дини бих откроил „Холодок“ – той е сладък и много сочен, с наситен вкус. Това е класика. Освен това може да се съхранява до декември.

Да разпознаете късните сортове не е трудно – те имат по-тъмна и по-наситена кора. Почти всички те са сладки и при това на достъпна цена. Това е още една причина, поради която всички чакат август. Започва същинският сезон на дините.

Съвет. През лятото трябва да избирате едри дини. Културата дава реколта 3-4 пъти. Първите плодове са най-едри, после стават все по-дребни. Колкото по-едра е динята, толкова по-вероятно е да е узряла както трябва. А в края на септември вече можете да вземате „дребосъците“ с тегло 3-4 кг.

А какво ще кажете за зимната диня?

В големите супермаркети дините се продават целогодишно. Те също са безопасни, но най-често не са вкусни. Рядко ще срещнете зряла захарна диня като лятната. Можете да почукате или да опитате да стиснете плода. Само звън и тишина. Няма го приятният хруст на захарта, няма звучност. Страхуват се да ни докарат зрели дини и ги изпращат леко зелени, за да не се развалят по пътя.

За най-добри се смятат зимните дини от Коста Рика и Еквадор. А бразилските изобщо не се препоръчва да се купуват.

През зимата динята е безопасна за ядене, но не е вкусна. Ако се наложи, в супермаркетите се издава касова бележка. Ще можете да подадете рекламация. Те знаят за това и затова проверяват доставяните стоки. Някои от веригите сами правят проверка за нитрати и разрязват няколко дини за проба. Ако са съвсем безвкусни, отхвърлят цялата партида. Разбира се, доставчиците така или иначе я пробутват на магазините, които не се грижат за клиентите си.

Можете спокойно да ядете дини от юни, а не как сте свикнали – от август. Обръщайте внимание само на това мястото за търговия да е оградено и да е под навес, далеч от пътното платно. По правилата дините трябва да се съхраняват на специални стелажи под тента, а не да лежат на земята. Не купувайте разрязани дини – под фолиото бързо се размножават микроби, особено в жегата. Искайте сертификат от продавача – тогава ще сте сигурни, че в динята няма нитрати. Обикновено некачествената стока е при нелегалните търговци или в малките магазинчета, които никой не проверява заради малкия оборот.