Каква е разликата между MDF и ПДЧ при мебелите – отличия на снимки, сравнение на характеристиките

МДФ и ламинираната ПДЧ са това, от което днес се правят мебелите. При избора на гардероб, легло, маса или кухненски ъгъл трябва да разберете какво означават съкращенията и с какво се различава МДФ от ламинираната ПДЧ. Първият материал е качествен, по плътност не отстъпва на дървото, тежък е, пресован и слепен от фино смлени суровини. В ламинираната ПДЧ под ламинираната обвивка се крият дървесни стърготини – суровина с по-едра фракция. Трябва да се знае как да се пробива, без да се образуват отчупвания. Ламинираната ПДЧ изисква по-внимателно отношение при сглобяване.

Как да различите МДФ от ламинирана ПДЧ?

Най-лесно е да различите МДФ от ламинирана ПДЧ, като сравните два еднакви по размер и дебелина образеца или плочи с открит срез. При готовите корпусни мебели е по-трудно да се открият разликите.

Предлагаме ви прост тест:

1. Претеглете материалите. МДФ е значително по-тежък.
2. Изследвайте среза. В ламинираната ПДЧ се различават отделни частици дървесина. Те са доста едри. Срезът на МДФ е максимално еднороден, изграден от слепени най-фини влакна.
3. Опитайте се да разрушите материала в среза. При ламинираната ПДЧ вътрешността ще се рони и отчупва. МДФ едва ли ще успеете да повредите.
4. Мебелите от МДФ са значително по-скъпи. Разликата в цената може да бъде 2-3 пъти и повече.
5. Обърнете внимание на формата и декора на мебелните фасади. Заоблените линии и резбата показват, че предметът е от МДФ. Плочата от ламинирана ПДЧ рядко се огъва, а върху нея изобщо не може да се направи резба.

Обърнете внимание на снимката:

Разликата в характеристиките, плюсовете и минусите на материалите можете да видите в таблицата:

Какво е МДФ?

МДФ (MDF) е абревиатура от английското наименование на материала „Medium Density Fibreboard“, което означава „плоча от дървесни влакна със средна плътност“. Първият прототип на плочата е създаден случайно от американския изобретател У. Г. Мейсън. От планина от стърготини и трески той се опитваше да получи картон: пълнеше специално устройство с трески и вода и го нагряваше. Вътре, поради налягането, суровината се разделяше на най-фини влакна. На Мейсън така и не се удаде да създаде хартия, но той продължи работата си върху изработването на дървесни плочи.

Дълго време плоскостите от МДФ не са били търсени. В промишлени мащаби материалът започва да се произвежда през 1966 г. в САЩ, а в Русия едва много по-късно – през 1997 г.

Той намира най-широко приложение. Структурата на плочата позволява извършването на резба и създаването на ефектни фасади за мебели. Тънките плоскости от МДФ често се използват като стенни панели, от тях се изработват подаръчни кутии. МДФ е способен да поглъща звука и се среща в акустични системи.

Днес материалът се получава по „сух” начин без използването на вода. Основни етапи:

1. Формоване на суровината.
2. Отделяне на дървесни влакна.
3. Пресоване.
4. Разрязване на плоскостите.
5. Шлифоване.
6. Покриване със специални състави и облицовъчни материали: боя, ПВХ фолио, фурнир и др.

Свързващият компонент във висококачествения МДФ е дървесната смола, която се образува при нагряване. Такива плоскости са 100% безопасни и също толкова екологични, колкото естественото дърво.

ЛПДЧ – какво е това?

ЛПДЧ е ламинирана ПДЧ (плоча от дървесни частици). ПДЧ е измислена от германеца М. Химелхебер през 30-те години на XX век, а през 50-те години той патентова изобретението си. През 1978 г. идеално равните плочи съставят достойна конкуренция на масивната дървесина, която не можеше да се похвали с еднородност и често имаше дефекти поради чепове и пукнатини. Плочите покориха пазара с ниската си цена и се използваха главно в строителството. Въпреки това бяха отбелязани множество недостатъци на материала: чупливост, увреждане от влага и др.

С развитието на технологиите от ПДЧ започват да произвеждат ЛПДЧ – ламинирана версия. Материалът се превръща в един от най-търсените при изработката на корпусни мебели.

Как се получава:

1. Производство на суровината. Почистената от кората дървесина се смила на стърготини или се използват отпадъците, получени при преработката на дървото.
2. Сушене на стърготините в камери. Провежда се, за да се изпари влагата.
3. Сортиране. На специално оборудване дребните стърготини се пресяват, а едрите се смилат повторно.
4. Залепване. Суровината се смесва с формалдехидна смола.
5. Пресуване. Първо материалът постъпва под студена преса, а след това под гореща, за да се придаде по-голяма здравина.
6. Формиране. Плочите се нарязват, изравняват и шлифоват.
7. Облицовка. Материалът се покрива с фолио на основата на термореактивни полимери (хартиено-смолено) или с устойчиво меламиново фолио.

Ламинирането даде възможност да се решат наведнъж три проблема на ПДЧ – да се защити плочата от въздействието на влагата, да не се позволи на токсичните изпарения да излизат навън и да се придаде на материала естетичен вид. Благодарение на облицовката ЛПДЧ може да бъде във всякакъв цвят и да имитира естествено дърво. За да не проникне влагата през срезовете навътре, се поставя кант от ПВХ с дебелина 0,4 или 2 мм.

Въпроси и отговори

ЛПДЧ отделя ли формалдехид?

Съвременните материали са напълно безопасни. През 1986 г. е утвърдена международна скала за определяне на класа на емисия на дървесните плоскости. Тя регламентира количеството на свободния формалдехид. Е 0,5 се счита за безформалдехидна ЛПДЧ (препоръчва се за детски мебели). Е 1 е разрешено да се използва в жилищни сгради, а Е 2 е забранено да се прилага за мебели в повечето европейски страни.

Кое е по-добре за мебелите?

Мебелите от ЛДСП са значително по-евтини, предлагат голям избор от цветове и напълно отговарят на стандартните изисквания към мебелите. Но ако говорим за качество, издръжливост и дълготрайност, МДФ печели с голяма разлика. От материала се изработва качествена мебел, която може да се фрезова, върху която могат да се окачват тежки елементи и с която могат да се създават сложни конструкции. При избора между ЛДСП и МДФ е добре да се обърне внимание на репутацията на производителя, на технологиите, които използва, както и на характеристиките на конкретните плочи – те могат да бъдат с различна дебелина, с повишена здравина, влагоустойчивост, безформалдехидни и т.н.

И двата материала вече няколко десетилетия успешно се използват в производството на мебели. Производствените технологии непрекъснато се усъвършенстват. Днес и МДФ, и ЛДСП могат да бъдат водоустойчиви и огнеустойчиви, с повишена здравина. Но въпреки това остава разликата във възможностите за огъване на материала и извършване на резба, в плътността и здравината на задържане на крепежните елементи. Фронтът от МДФ, като правило, изглежда по-скъп и струва съответно.