Как да изберете тоалетна чиния, която да промива добре и без пръски?

Да се избере добра санитарна техника за тоалетната не е лесно поради изобилието от предлаганите модели. За да не сгрешите и да разберете коя тоалетна чиния измива по-добре, трябва да разгледате кои характеристики влияят върху това. Един от основните фактори несъмнено е разположението и механизмът на измивното казанче (арматура), но освен това върху качеството на измиването влияят следните параметри:

• тип на изпускателния отвор на тоалетната чиния;
• форма на чашата;
• наличие на система „антивсплеск“.

За да изберете тоалетна чиния, която се справя добре с функциите си, трябва подробно да разгледате устройството ѝ.

Как работи измиването?

Тоалетната чиния с измиване, която замени нощното гърне, сама по себе си беше чудо на техниката за онова време. Тогава към нея се поставяха минимални изисквания – да отмива отпадъците от жизнената дейност. Сега обаче нещата стоят по друг начин: купувачът иска да избере такъв модел, който не просто измива, а измива добре, наведнъж. Съвременната промишленост дава такава възможност, въпреки че конструкцията на измивния механизъм през последните 130 години почти не се е променила.

През специален маркуч водата постъпва в измивното казанче, което е оборудвано със система от спирателна арматура. Системата за пълнене позволява да се напълни казанчето до определено ниво, след което клапанът спира подаването на вода. При натискане на бутона започва да работи източващата арматура: клапанът се отваря и водата под налягане се втурва в чашата на тоалетната чиния. Тъй като нивото на водата е намаляло, отново се задейства системата за пълнене. Така последователното задействане на двете системи от спирателна арматура осигурява комфортното използване на тоалетната чиния.

Особености на конструкцията и механизма на измивното казанче

Механизмът за пълнене/източване се намира вътре в казанчето; нагоре е изведена само системата за управление. Класическата конструкция изглежда по следния начин.

• Маркучът за подаване на вода се закрепва към страничната стена, в рамките на 10 см от горния ръб.
• Подаването на вода се регулира от клапан, от другата страна на който се намира плувката. Тя се издига заедно с водата, докато клапанът не затвори отвора за пълнене.
• Сифонът закрива изпускателния отвор, разположен в долната част на казанчето.
• Управляващият бутон е свързан със сифона; при натискането му сифонът се измества и водният поток се втурва в чашата на тоалетната чиния.
• Системата за защита от преливане също е свързана със сифона.

При съвременните модели маркучът за пълнене с вода може да се свързва отдолу, близо до отвора за източване. В този случай спирателният вентил се свързва с поплавъка чрез вертикален прът. При тази конструкция по време на пълнене с вода нивото на шума е по-ниско.

Съвет

Нивото на набраната вода може да се коригира. За целта на поплавъка е предвиден регулиращ винт.

При старите унитази спирателната арматура за пълнене и тази за източване са работели независимо една от друга. Съвременните модели от средния и високия ценови сегмент са снабдени с механизъм с комбинирана конфигурация. В него всички елементи зависят един от друг.

Източващият механизъм

Изпускателният механизъм на промивното казанче бива два вида – с автоматичен и механичен режим. Разликата между тях се състои в управлението.

1. При автоматичния режим е достатъчно да се натисне бутонът веднъж и в унитаза се източва определеното количество вода.
2. Механичният режим осигурява поток от вода само докато потребителят натиска бутона. Щом бутонът се отпусне, източването се блокира.

Арматурата на казанчето може да се управлява с бутон, разположен отгоре или отстрани, както и с верижка. Верижката винаги се намира отстрани на казанчето.

Как разположението на казанчето влияе на измиването?

Казанчетата се различават и по начина на монтаж. Може да изберете от следните варианти:

• компакт – казанчето е закрепено на унитаза;
• вградено в стената;
• навесен – закрепва се за стената малко над унитаза;
• казанчето е разположено високо над унитаза (почти под тавана), като се свързва с него с тръба;

Последният вид – когато казанчето е закрепено към стената много над унитаза – осигурява най-големия напор на водата при измиването, тъй като тук действа най-голямата гравитационна сила. Това разположение е било традиционно още преди три десетилетия. Днес го избират, ако помещението е декорирано в ретро стил. При това разположение освен дизайна има и още една особеност: когато се спуска под напор, водата „уведомява“ за това целия апартамент.

Колко вода има в казанчето?

В казанчето може да се събират от 6 до 9 литра вода – в зависимост от модела. Има казанчета със система за икономия на вода. При тях са предвидени два режима на източване: пълен – 6 литра, и половин – 3 литра. При такива казанчета отгоре има два управляващи бутона. Независимо от вида на казанчето, количеството на набраната вода може да се регулира с помощта на винт на поплавъка.

Избираме тоалетна чиния според формата на чашата

Може да изберете унитаз по формата на купата от няколко варианта:

• с рафтче;
• фуниевидна;
• с наклон (с козирка).

Унитазът с рафтче – това, както и казанчето, разположено под тавана, е ретро вариант. Той е най-нехигиеничният от всички видове купи: при такава форма е проблематично отпадъците да се източат наведнъж. Освен това тази конструкция на унитаза се характеризира с наличие на пръски и плисъци при изпускането на водата.

За да се отмива всичко добре и без пръски, е по-добре да се избере фуниевидна чаша или чаша с наклон. И единият, и другият вариант осигуряват добро отмиване. В същото време трябва да се обърне внимание и на още един нюанс – функцията „антивпръскане“, която осигурява липсата на пръски при попадане на отпадъчни продукти в чашата. Тя е реализирана в много модели. Този ефект се постига чрез разположението и формата на отточната гърловина.

При моделите с функция „антивпръскане“ гърловината е разположена по-ниско, а отточният отвор в нея е по-тесен. Освен това нивото на водата в гърловината също трябва да бъде по-ниско. То се посочва в техническата документация. Ако е заявено, че тоалетната чиния е с функция „антивпръскане“, височината на водата в гърловината не трябва да надвишава 7 см.

Система за измиване в тоалетната чиния

Ефективността на промиването до голяма степен зависи от това как са разположени отворите за подаване на вода в чашата на тоалетната чиния. Има два вида – прав и кръгов (обратен). При правото промиване водата се стича по задната стена на чашата към гърловината. Ако нещо се окаже извън пътя на водната струя, то ще трябва да се отстрани с четка.

При кръговата система водата постъпва в тоалетната чиния не от един, а от три отвора, разположени на различни места под ръба на чашата. Водният поток равномерно измива вътрешната повърхност на тоалетната чиния, като образува фуния в гърловината. Тази конструкция се счита за най-хигиенична и практична.

От какво е изработена тоалетната чиния?

Най-разпространеният материал за чашата на тоалетната чиния са керамиката (фаянсът) и порцеланът. Керамиката е порест материал. За да не попива вода, керамичните тоалетни чинии се покриват с глазура. Порцеланът пък се отличава с по-голяма устойчивост на въздействието не само на водата, но и на химическите вещества. За съжаление, тези качества се обезценяват от високата цена на порцелановите тоалетни чинии, затова в ниския и средния ценови сегмент са представени керамични модели.

Докато глазурата – горният слой на керамиката – не е повредена, това не оказва никакво влияние върху промиването. Ако обаче за почистване се използват метални четки и агресивни химикали, глазурата лесно може да се увреди. В този случай повърхността ще стане грапава и отпадъците ще се задържат, и няма да се отмиват напълно.

В момента на пазара могат да се намерят пластмасови тоалетни чинии, покрити със слой от стъклени влакна, както и модели от неръждаема стомана. Те не са намерили широко приложение, така че засега е трудно да се преценят практическите им свойства.

Какво да изберем?

За да се избере санитария за тоалетната с подходящи характеристики, е нужно преди всичко да се определи кое е най-важното за обитателите на апартамента. Например, ако основният параметър е доброто промиване, а шумът не е пречка, то резервоарът в ретро стил ще бъде най-добрият вариант. Ако пък безшумността е една от важните характеристики, трябва да се даде предимство на резервоар, в който водата се пълни отдолу. За да може такъв резервоар да промива добре, трябва да се избере чаша с кръгово промиване.

Икономията на вода на първо място ли е? Тогава трябва да се купи тоалетна с резервоар за промиване с „двоен режим“. В тази статия са разгледани различни варианти на конструкциите на тоалетната и резервоара. Надяваме се, че всичко изложено по-горе ще помогне да се избере модел, максимално подходящ по всички характеристики.