Какво е по-подходящо за апартамента, линолеум или ламинат – сравнение, експертно мнение

Когато стане въпрос за ремонт, собствениците на жилища, освен решаването на други проблеми, трябва да направят избор на подова настилка. Най-често се използват ламинат или линолеум; популярността на тези материали се дължи на достъпната им цена. За да решите какво точно да изберете, ще трябва да проучите характеристиките на всяка настилка, както и нейните предимства и недостатъци.

Какво е линолеум

Като подова настилка линолеумът се използва от много десетилетия. Материалът придоби тази популярност благодарение на декоративните си качества, достъпната цена и лесната му поддръжка.

Линолеумът се класифицира преди всичко по състав, който може да бъде от естествен или изкуствен произход:

1. Естествен. В състава на настилката влизат ленено масло, смола, дървесно брашно, варовик и естествени багрила. Такъв линолеум може да бъде както с основа, така и без нея. Като основа се използват ютави влакна. Предимството на настилката е устойчивостта ѝ към въздействието на химически вещества и мазнини. С течение на времето линолеумът не избледнява, оставайки все така ярък.
2. ПВЦ. Настилката на основата на поливинилхлорид бива няколко вида. Като основа за нея се използват плат, нетъкан текстил и разпенен материал. Произвеждат също и ПВЦ-линолеум без основа.
3. Глифталов. Настилката се произвежда на платнена основа. Характерна за нея е добрата топло- и звукоизолация.
4. Нитроцелулозен. Строителен материал, произвеждан без основа. Към плюсовете му спада добрата водоустойчивост, а към недостатъците – запалимостта.
5. Гумен. Второто име на такъв линолеум е релин. Горният слой на настилката представлява смес от синтетичен каучук и пълнител. Основата е от натрошена дървесина. Тъй като при експлоатация релинът отделя във въздуха отровни вещества, той не се използва за настилане на стаи.

За полагане в жилищни помещения по-често се използват първите два варианта. Естественият линолеум се избира заради екологичната безопасност. Основното предимство на настилката на основа ПВЦ е ниската цена; когато загуби експлоатационните си качества, линолеумът просто се подменя с нов. Тъй като покритието от поливинилхлорид е най-търсено, върху неговите особености си струва да се спрем по-подробно.

Разновидности на ПВЦ-линолеума

ПВХ линолеумът може да бъде хомогенен и хетерогенен. В първия случай покритието представлява еднородно платно, състоящо се от гранули от поливинилхлорид и багрила. Рисунката на такъв линолеум е разположена по цялата дебелина. Благодарение на това покритието има ниска изтриваемост, освен това може да се обновява чрез шлайфане. Допустима е многократна реставрация. Хомогенното покритие издържа до 25 години. Може да се използва на места с голяма проходимост, например да се постила в коридора.

Хетерогенният линолеум може да се състои от 2-6 слоя и по дебелина да надминава няколко пъти хомогенното покритие. Горният слой на такъв линолеум е подсилен с полиуретан. Слоевете се свързват помежду си със стъкловлакно. Хетерогенният линолеум предлага голямо разнообразие от цветове, всеки може да избере покритие по свой вкус. ПВХ линолеумът с основа е по-добре да се постави в жилищни помещения с нисък трафик. Материалът без основа е подходящ за кухнята и антрето, тъй като има повишена износоустойчивост.

Какво е ламинат

Ламинатът е модерен довършителен материал, използван като финално покритие за под. Покритието представлява многопластова дъска от дървесни влакна. Монтирането на покритието е улеснено благодарение на ключалното съединение. Материалът има няколко разновидности и се дели на класове. Днес ламинатът се произвежда в различен стил и с различна фактура. Технологията за производство на материала непрекъснато се развива.

Ламинираната дъска се състои от 4 слоя:

1. Най-долният слой играе ролята на стабилизатор, изработен е от хартия, импрегнирана със смоли. Благодарение на такава основа материалът става по-твърд и устойчив на деформации. Долният слой също така усилва звукоизолационните свойства на ламинираната дъска.
2. Следва плоча от дървесни влакна (ДВП) или от дървесни стърготини (ДСП) с дебелина 2-4 мм. Тя има носеща функция. Дървесните влакна също притежават звуко- и топлоизолационни свойства.
3. Третият слой играе декоративна роля. Именно той придава на ламината определена фактура и оцветяване. Декорът се изработва от обикновена или полимерна хартия, фурнир, фолио. Рисунката се нанася със специален принтер, след което се покрива със защитен слой.
4. Финишният слой се нанася за защита на ламинираната дъска от външни въздействия. Обикновено това е меламинова или акрилна смола. Дебелината на защитния слой зависи от класа на ламината.

Разновидностите на ламинираната дъска се различават по отношение на влагоустойчивост, дебелина, ширина, здравина, огнеустойчивост и износоустойчивост. Съществува и такъв критерий като екологичността на материала. Маркировката, обозначаваща този показател, зависи от количеството формалдехид в материала. Съществуват и такива видове ламинат, в които вредният компонент напълно отсъства.

За битови помещения се използва покритие с клас на якост 21, 22, 23.

Такъв ламинат не е предназначен за повишено натоварване. Върху запазването на пода до голяма степен влияе грижата за него. Не трябва да се допуска попадане на течност във фугите на дъската. Случайно разлятата на пода вода или напитка също е по-добре да се отстрани незабавно. Ламинатът от клас 31, 32 и 33 се използва основно за довършване на офисни помещения, спортни зали, магазини и кафенета. Срокът на експлоатация на такова покритие е от 10 до 20 години, ако се използва в домашни условия.

Тъй като ламинатът не понася вода, по-често следва да се извършва сухо почистване с прахосмукачка, за да не се допусне силно замърсяване на повърхността. Влажното почистване се извършва внимателно, като се използва кърпа, натопена във вода или в разтвор на почистващ препарат, и добре изцедена.

В какво е разликата

Линолеумът и ламинатът се различават по състава на суровините, използвани за тяхното производство. С оглед на това цената на материалите и техните експлоатационни характеристики ще бъдат различни. Линолеумът се отличава с висока плътност, водоустойчивост, устойчивост на механични въздействия и химически вещества.

Покритието има добри звуко- и топлоизолационни показатели, които зависят от дебелината на материала. В производството на линолеума е трудно да се внесат промени; в продължение на дълги години този процес се е усъвършенствал, доколкото е било възможно.

Ламинатът е по-модерен довършителен материал, чиято технология на производство продължава да се променя. В резултат на това ламинатната дъска придобива подобрени характеристики. Покритието се отличава с дълготрайност и издръжливост. На външен вид ламинатът изглежда като същински паркет, като при това е по-изгоден като цена и по-практичен при експлоатация.

Ако говорим за това кое е по-вредно, всичко ще зависи от класа на двете покрития. Например, естественият линолеум се счита за безопасен от екологична гледна точка. Точно затова той струва повече от аналозите, изработени от ПВХ. Ламинатът също може да се различава по този параметър. Съществува вид покритие, при което напълно липсва вредният за човека формалдехид.

Сравнителна таблица

В таблицата нагледно е показана разликата в характеристиките на материалите, като са посочени техните предимства и недостатъци. Направеното сравнение ще помогне на тези, които все още не са решили какъв вид довършителен материал да закупят за предстоящия ремонт или за довършването на апартамент в новопостроена сграда.

Цената на материала зависи от неговия клас и марката на производителя. При извършване на дистанционна покупка в интернет следва да се съобразите с цената на доставката.

Плюсове и минуси на линолеума

Плюсовете и минусите на линолеума зависят от неговия състав и клас. Например, естественото покритие се избира заради екологичността си, но в същото време материалът е капризен при монтаж и не бива да се огъва силно, тъй като може да се появят пукнатини.

Към плюсовете на ПВХ покритието се отнасят следните показатели:

• висока шумоизолация;
• влагоустойчивост;
• голям избор от цветове;
• устойчивост на ултравиолетови лъчи;
• износоустойчивост;
• ниска цена.

Благодарение на специалното покритие линолеумът не се хлъзга. От минусите на материала на преден план излизат склонността му към запалване, свиването след полагане и химическата миризма през първите седмици на употреба. Тежката мебел може да оставя вдлъбнатини по покритието, от които по-късно е невъзможно да се отървете.

Плюсове и минуси на ламината

Ламинатът се цени заради външната си прилика с паркета и добрите експлоатационни характеристики.

Към плюсовете на покритието се отнасят:

• интересен дизайн;
• здравина (отнася се за материал от висок клас);
• лесен монтаж;
• устойчивост на механични въздействия;
• лесна поддръжка;
• добра топло- и звукоизолация;

Този материал има и своите минуси. Колкото по-нисък е класът на линолеума, толкова повече недостатъци има. Покритието е чувствително към повишена влажност, може да скърца при полагане върху неравна основа, отделя формалдехид и се деформира при резки температурни промени. Евтиният ламинат лесно се драска, а устойчивостта му на изтриване е ниска.

Кое е по-добре да изберете

Когато избирате покритие за различни зони в дома, трябва да вземете предвид тяхното предназначение, температурния режим и нивото на влажност. Съдейки по отзивите в тематичните форуми, разпределението на материалите е следното:

1. Линолеумът се смята за по-универсално покритие, може да се постави във всяко помещение, било то хол, спалня, кухня или коридор. Същото покритие е по-добре да се използва в дървена къща, предназначена за вила, която не се отоплява през цялата година. Повишената влажност на въздуха в помещението няма да навреди на линолеума, благодарение на неговата влагоустойчивост.
2. В апартамент, чиито собственици искат да направят благоприятно впечатление на гостите, по-често се използва ламинат, тъй като линолеумът изглежда по-евтин. Ламинатът пък понякога на вид не се различава от паркета, който винаги се е смятал за атрибут на лукса.
3. Плюсовете и минусите на ламинатната дъска зависят от нейния клас. Евтиното покритие ще издържи само няколко години, след което ще загуби представителния си вид, тъй като защитният слой на такова покритие е най-тънък. Материал от клас 21 и 22 може да се постави в детската стая, спалнята или хола. Тук евтиният ламинат ще издържи по-дълго, ако го покриете с килим.
4. Стаите, в които обитателите прекарват по-голямата част от времето си, е добре да бъдат покрити с най-екологичния материал, без значение дали това ще бъде линолеум или ламинат.
5. В къща с хладни стаи е по-добре да се постави ламиниран паркет, тъй като той е по-топъл. Въпреки това, линолеумът също е подходящ, ако под него се монтира система за „топъл под“. ПВЦ настилката с разпенена основа също притежава отлични топлоизолационни свойства.
6. За кухнята идеално подхожда линолеум от комерсиален клас (31-33). В тази зона е рисковано да се поставя ламинат, тъй като случайно разлятата течност ще предизвика набъбване на материала. Течността лесно ще проникне през фугите между дъските на ламината и ще повреди настилката.

За влажни помещения (баня, кухня) е подходящ специално предназначен пластмасов ламинат. Произвежда се в различни модификации, включително настилка, имитираща керамични плочки.

Забележка! Ако желаете да поставите обикновен ламинат в зона с повишена влажност, е необходимо да промажете фугите на дъските със специален уплътнител „Click Guard“.

Препоръки на експерта

Мнението на експерта ще помогне да се определи окончателно изборът на подова настилка. Професионалистът препоръчва да се обърне внимание на следните моменти:

• при покупката следва да се избират само онези изделия, за които продавачът предоставя гаранционни задължения;
• трябва да се обърне внимание и на цената – прекалено евтината настилка трябва да буди съмнение (качествените суровини и използването на съвременно оборудване увеличават стойността на готовия продукт);
• материалът не трябва да издава остра химическа миризма;
• в жилищен блок е по-добре да се използва ламиниран паркет с дебелина най-малко 10 мм, за да се осигури висока звукоизолация, тъй като тънката настилка „гърми“;
• дебелината на ламината от най-високия клас не трябва да бъде по-малка от 12 мм (на практика производителите не винаги спазват това правило);
• за да се разшири визуално пространството на тясното помещение, е по-добре да се избират линолеум и ламинат със светъл цвят;
• водоустойчивият ламинат се различава от влагоустойчивия по това, че има по-голяма способност да устои на разрушителното въздействие на влагата;
• едновременно с избора на настилката се подбират подходящите по цвят первази и прагове;
• линолеумът трябва да се купува на цяло парче; ако това е невъзможно, фугите трябва да се направят на места, където ще бъдат по-малко забележими.

Имайки предвид разнообразието от съвременни довършителни материали, е невъзможно да се каже кое е по-добро – ламинатът или линолеумът. По отношение на естетиката и двете настилки днес не отстъпват една на друга. Изборът трябва да се направи въз основа на особеностите на помещението и личните предпочитания. Материалът от висок клас има по-универсално предназначение, тъй като експлоатационните му качества са допълнително подобрени от производителя.