Акрилова вана или стоманена? Как да изберем правилно ваната и да не преплащаме

Коя вана е по-добра – акрилна или стоманена? Какви са плюсовете и минусите на тези материали? Как да се грижите за тях? На какви характеристики да се ориентирате при избора на модел? Нека да изясним.

Акрилна вана – какво е това?

Не всички акрилни вани са наистина акрилни. Всъщност те се изработват от:

• АБС пластмаса;
• същински акрил.

По качество изделията се различават значително.

Изделия от АБС

АБС е най-обикновена пластмаса. Производителят излива вана от армировъчен материал, отгоре нанася дебел пластмасов слой, а след това напръсква акрил. Дебелината на напръсканото покритие е не повече от 0,5 мм.

Пластмасовата вана има гланцирана бяла повърхност и много привлекателна цена – около два пъти по-ниска от тази на „конкурентите“. Но тънкият слой акрил е ненадежден. Той се напуква от температурните разлики, лесно се драска и се отчупва. Ако производителят спести от технологичния процес, след няколко месеца акрилният слой ще започне да се отлепва.

Само че пластмасите АБС не са предназначени за контакт с гореща вода. В състава на АБС влиза токсичният компонент стирол. Под въздействието на температурата АБС пластмасата отделя отровни вещества, които се разтварят отлично във вода, а след това през кожата попадат в организма.

Освен това изделията от пластмаса са тънки и не задържат добре топлината. За 5 минути водата в такава вана губи 1 градус топлина.

И въпреки това продавачът ще нарече такъв модел акрилен и едва ли ще ви каже за минусите на изделието.

В отзивите купувачите препоръчват да се огледат краищата на ваната. Ако видите 3 слоя на среза, откажете се от покупката – това със сигурност е АБС. Но не всички могат да различат тънкия акрилен слой, затова рискът да сгрешите е доста голям.

Съвет. Ако не искате изненади, уточнете от какъв материал е изработена ваната и поискайте сертификат.

Изделия от акрил

Става дума за полиметилметакрилат, наричан още акрилно стъкло, или ПММА. Това е плътен материал с отлична влагоустойчивост, разработен специално за производството на санитарни уреди.

Ваната от ПММА е двуслойна. Основата на изделието е изработена от издръжлива, екологична и безопасна смола. А отгоре производителят нанася слой акрил – но не 0,5 мм, а поне 5-6 мм. Такова покритие не се отлепва, устойчиво е на температурни разлики и отлично понася удари.

Но дори и да счупите горния слой на акрила, водата във ваната няма да стане токсична. В смолите, които се използват като основа, стирол няма.

И още едно съществено предимство. Водата в акрилната вана изстива с 1 градус за 30 минути – това е 6 пъти по-бавно, отколкото в евтината пластмасова.

Единственият недостатък на тези модели е цената. Добра акрилна вана с класическа форма струва около 100 евро. Ако искате оригинален модел, цената ще нарасне 2-3 пъти. А най-усъвършенстваните модели с джакузи, удобни седалки и няколко начина на подаване на вода ще стигнат до 2000 евро – и това не е пределът.

Да се разберем: по-нататък под акрилови изделия ще разбираме тези от ПММА.

Стоманени вани

Металните вани се изработват от:

• конструкционна стомана;
• неръждаема стомана.

Такива модели се различават и по цена, и по качество.

Конструкционна стомана

Технологичният процес изглежда просто: производителят взема тънък лист метал и го „щампова“ с преса. Нажежената стомана придобива нужната форма – и толкова, ваната е готова.

Но обикновената стомана при допир с вода ръждясва – а значи трябва да се покрие с емайл. В завода този процес се извършва в специални камери – под въздействието на висока температура и налягане.

Ако майстор ви обещава да възстанови откъртения емайл „точно както си беше“ — не му вярвайте. Това е невъзможно.

Неръждаема стомана

Изделията от неръждаема стомана се правят по същия принцип като евтините стоманени. Листът метал се оформя с преса – и се получава вана. Тук процесът спира. Моделите от неръждаема стомана не се покриват с емайл, в това няма смисъл. Неръждаемата стомана не се страхува от вода, не потъмнява, не се страхува от удари и температурни промени, устойчива е на въздействието на почистващи препарати.

Единственият недостатък на тези модели е, че са неудобни за поддръжка. Варовикът и сапунените петна по неръждаемата стомана се виждат отлично, затова всеки път, когато някой се изкъпе, ваната ще трябва да се търка до блясък.

Друг проблем са асортиментът и цените. Трудно е да се намери вана от неръждаема стомана – в обикновените магазини ги няма. Ако искате точно такъв модел, ще трябва да го поръчате от завода. И тази покупка ще излезе от 800 до 1000 евро. Колкото по-дебел е металът, толкова по-висока е цената.

Тъй като такива модели се срещат много рядко, няма да ги включваме в сравнението.

Топлоизолация

Качественият акрил отлично задържа температурата: водата губи 1 градус за 30 минути.

Водата в стоманената вана изстива много по-бързо: 1 градус за 5 минути.

Този аргумент използват всички противници на металните модели. Но работата е там, че водата отдава по-голямата част от топлината от повърхността, заедно с парата. А значи разликата между двата модела не е чак толкова голяма. Ако акрилната вана се охлади от гореща до хладка за 30 минути, то стоманената – за 20.

Топлоизолация: акрил – 1, метал – 1.

Безопасност

Единствената опасност, която ви дебне в металната вана, е да се подхлъзнете и да паднете. За да не се случи това, сложете на дъното специална силиконова подложка, а на стената закрепете дръжки.

Акриловата чаша, между другото, също е хлъзгава, така че шансовете за нараняване са равни.

Но акрилните модели могат да бъдат качествени – а могат и да не бъдат. Ако ви продадат вана от ABS, скоро ще се сблъскате с проблеми с пукнатини – и водата ще започне да измива токсините от пластмасата. С метала това няма да се случи, дори и да си купите най-евтиния модел.

Безопасност: акрил – 0, метал – 1.

Склонност към деформации

Някои потребители твърдят, че металните чаши под тежестта на тялото „играят“ — огъват се и се прегъват. Но дебелината на стандартната стоманена вана е 3,4 мм. Под тежестта на тялото тя не може да се огъне, това не е консервна кутия.

Усещането за пластичност възниква, защото ваната е монтирана неправилно. Чашата се люлее и се клати, а на човек му се струва, че металът се огъва. Всъщност това е илюзия.

Акриловата чаша също изглежда „мека“. И това също е илюзия. Пластмасата не е толкова твърда, колкото металът, освен това е по-топла на допир. Създава се усещане, че ваната хлътва под натоварване. В действителност това не се случва. Стандартната дебелина на чашата от ПММА е 8 мм, и не забравяйте за армиращия слой! Акрилните вани не се огъват.

Единственото, по което ПММА отстъпва на метала, е чувствителността към високи температури. Акрилът се топи при 160 ^оС. Ако изпуснете много горещ предмет в чашата, полимерът ще се стопи. С метала това няма да се случи. И затова…

Издръжливост: акрил – 0, метал – 1.

Издръжливост

Качествената чаша от ПММА ще издържи от 10 до 12 години. Установеният от производителя експлоатационен срок на желязната вана е 15 години. С три години повече.

Разбира се, акрилната чаша може да се възстанови – за разлика от стоманената. И все пак желязото ще издържи по-дълго.

Дълготрайност: акрил – 0, метал – 1.

Какво се почиства по-лесно

ПММА е полимер, а това означава, че е чувствителен към въздействието на агресивната среда. Пластмасата лесно се драска, затова не трябва да се използват средства с абразиви. Включително и естествените, на основата на пясък, пепел или калций.

Средствата със спирт или на основата на разтворители също не стават – те влизат в реакция с полимерите. В най-добрия случай по ваната ще се появят неприятни петна и грапави участъци. В най-лошия случай ще отмиете акрилния слой и ще трябва да викате майстор.

За поддръжката на чашите от ПММА се използват само специални средства.

С емайлирания метал такъв проблем няма. Ще можете да използвате всякакви почистващи препарати, освен съвсем агресивните. Но нали не възнамерявате да търкате ваната с препарат за отстраняване на боя?

Лесна поддръжка: акрил – 0, метал – 1.

Ремонтопригодност

Тъжно е, но факт: акрилните вани се чупят. Да, те са по-здрави от изделията от АБС, но полимерът си е полимер. Ако изпуснете върху акрила нещо много тежко, той ще се напука. Да счупите стоманения модел е доста трудна задача. Можете да огънете чашата, да отчупите емайла, дори да надраскате метала. Но въпреки това ваната си остава вана и ще можете да се миете в нея. Но акрилните модели могат да се поправят!

Ако просто сте надраскали покритието, майсторът ще го шлайфа със специален инструмент.

Не се опитвайте сами да отстраните неравностите с шкурка – само ще влошите положението.

Ако сте отчупили акрил или сте счупили ваната, майсторът ще запълни повредите с акрил. Това не е най-евтината процедура, но резултатът е гарантиран. Ваната ще бъде като нова.

Отстраняването на отчупването при стоманения модел е много по-сложно. Емайлът се нанася при правилните условия: под налягане и се суши в пещ. Възпроизвеждането на тези условия у дома е невъзможно. Повредата може просто да се боядиса – много потребители се задоволяват с това. Разбира се, домашният емайл ще е в пъти по-лош, но може да се подновява, а същевременно и да се променя цветът на изделието.

Съществуват метални модели с акрилно покритие. Изглеждат като емайлирани, но на пипане не са толкова студени и твърди. Отчупванията по акрилното покритие могат просто да се запълнят.

Ремонтируемост: акрил – 1, метал – 0.

Устойчивост

Тук всичко е тъжно. И стоманената, и акрилната вана са много леки. Седнете на ръба – и ваната ще се преобърне. Сложите ли пълна кофа на ръба – ваната ще се преобърне. Подхлъзнете ли се на мокрия под и се хванете за ръба… Е, разбрахте.

За да не се случи това, ваната се монтира на специални стойки. Много производители ги прилагат към ваните заедно със сваляеми крачета. Ако в комплекта няма стойки, те могат да се купят, поръчат или изработят самостоятелно – това е просто рамка от дърво или метал. Тя се закрепва здраво за пода, ваната се поставя вътре и конструкцията се обшива с декоративно покритие.

При желание вътрешните кухини могат да се покрият с топлоизолация – водата ще изстива много по-бавно.

Съвет. Използвайте материал, който е устойчив на влага – например минерална вата.

Втори вариант: използване на вътрешните кухини като рафтове. Там можете да прибирате легени, почистващи препарати и резервни чехли.

Устойчивост: акрил – 0, метал – 0.

Широта на моделната гама

Тук акрилните модели са извън конкуренция. Ваната може да бъде всякаква: ъглова, кръгла, дори с форма на цвете. С издатини за сядане, с подлакътници, с облегалка за глава… Това не е формоване на стоманена ламарина, а отливане. Течният акрил приема всякаква форма.

Някои производители изработват модели по индивидуални поръчки, като тук просторът не е ограничен дори от каталога на готовите изделия. Ако сте замислили грандиозен ремонт в банята, акрилът е вашият избор.

Стоманените вани имат класическа правоъгълна форма. Понякога – ъглова. Съвсем екзотични са кръглите вани. Изборът не е голям.

Широк избор: акрил – 1, стомана – 0.

Цена: сравнение на аналогични модели

Стандартна правоъгълна вана от ПММА с дължина 10 см струва около 50 €. Със същия размер, но метална – 35 €.

Първокласната метална вана ще ви излезе 5000-6000 €. Премиум ваните от акрил струват около 15 000 €.

Във всеки случай металната вана с подобни характеристики ще ви излезе 2-3 пъти по-евтина.

Цена: акрил – 0, стомана – 1.

Възможности за модификация

Стоманената чаша се прави по шаблон: съд, горен прелив, долен прелив. И това е желязно – извинете за каламбура. Ако поискате да изрежете допълнителни отвори за подаване на вода или по някакъв начин да промените модела, ще се сблъскате с огромни трудности.

Акрилната вана може да се модифицира. Друг въпрос: защо, след като можете да поръчате модел по собствена скица. Но все пак ще можете да изрежете в акрила допълнителни отвори и чашата няма да загуби качествата си.

Възможност за модификация: акрил – 1, стомана – 0.

Плюсове и минуси: обобщена таблица

В тази таблица сме събрали всички разлики между стоманената и акрилната чаша. Четете, избирайте, мислете.

И така, какво да изберете?

За начало си изяснете приоритетите.

Ако предпочитате надеждни, дълготрайни модели с принципа „сложи и забрави“, стоманената чаша е вашият избор. Просто, евтино и практично. И за външния вид няма забележки: класиката си е класика. Тя ще се впише във всеки интериор.

Обичате ли комфорта и оригиналните дизайнерски решения? Тогава изберете акрил. Топъл, приятен на допир материал, стотици модели в каталозите – и това без да се броят моделите по индивидуални проекти.

Съвет. Ако имате малка баня, чашата от ПММА по поръчка е идеалното решение на проблема.

Ако промените стандартната форма на модела, ще го поберете навсякъде, без да се отказвате от обичайните удобства. Ваната ще застане в ъгъла, ще се побере между пералнята и мивката, ще запълни свободното пространство по средата на стаята. А за да запазите обема на чашата, просто увеличете височината на бордовете. Изборът на варианти е ограничен само от вашата фантазия.

Как да изберете стоманена вана

Основният критерий е дебелината на стените. Колкото повече, толкова по-добре. Чашата с дебели стени е здрава, по-добре запазва температурата на водата и не се клати под тежестта на тялото.

Стандартната дебелина на стените на ваната е 3 мм. Това е при условие, че в нея ще се къпе човек със средно тегло. Ако избирате модел за висок и едър мъж, търсете чаша със стени от 4 мм нагоре.

Безполезно е да измервате дебелината на метала с шублер. Ще можете да измерите метала само на срезовете: на бордовете или на отворите. Но там стоманеният лист е бил подложен на допълнително въздействие и следователно леко се е сплескал. А оттам дебелината на среза може да не съответства на дебелината на стените или дъното. Затова се доверете на производителя. Избирайте проверени марки и купувайте модели от средния ценови сегмент. В този случай рискът от измама се свежда до минимум.

Вторият важен фактор е качеството на емайла. Той трябва да е равен и гладък. Тъмните петна, неравностите, течовете, издутините са категорично „не“. Ако производителят не може да боядиса изделието както трябва, какво изобщо има да говорим?

Още един категоричен минус са отчупванията по емайла. Обикновено магазините предлагат отстъпки за такива изделия. Не се съгласявайте! Ще спестите няколко хиляди, но ще получите куп проблеми. Ваната с увреден емайл ще започне да ръждясва. По повърхността ще се появят кафяви петна, с времето покритието до отчупването ще започне да се люпи. Срокът на експлоатация на такова изделие ще намалее с около 5 години – и тогава какъв е смисълът от покупката?

Как да изберете акрилна вана

Най-важният момент: не си купувайте вана от АБС. Вече говорихме за това, но за всеки случай ще се повторим.

За да различите АБС от качествения ПММА, погледнете среза на ръба. Ако видите 3 слоя – това със сигурност е АБС.

Но по-добре поискайте сертификат. Дори Соколиното око може да сгреши.

Избрали сте вана от ПММА? А сега преценете дебелината на акрилния слой. Тя трябва да е не по-малко от 3 мм, но колкото повече, толкова по-добре. Идеалният вариант е 6 мм и нагоре.

Разгледайте добре вътрешната повърхност на ваната: тя трябва да е равна и гладка. Ако акрилното покритие е на вълни, това е категоричен брак.

При някои модели можете да напипате грапавини – и продавачът ще се кълне, че това е специално противоплъзгащо покритие. Не му вярвайте. Такова покритие наистина съществува – то, между другото, повишава цената на стоката. Но на пипане то е съвсем гладко. Просто създава добро сцепление с кожата, затова не се хлъзга. А грапавината е брак или драскотини, които ваната е получила по време на транспортиране. С времето там ще се натъпче мръсотия, която ще се превърне в истински резерват за бактерии.

Още един важен фактор е качеството на армировъчния слой. Колкото е по-здрав, толкова по-надеждна е конструкцията. При добрата вана армировъчните слоеве са 4 и повече.

Визуалният критерий е същият: колкото по-дебел, толкова по-добре. Но има проблем: някои производители специално удебеляват армирания слой в срезовете на бордовете, за да създадат илюзия за надеждност. Затова прокарайте ръка по външната повърхност на ваната. Ако усетите, че стената плавно изтънява, откажете се от покупката.

Има и по-надеждни методи, но ще трябва малко да се позанимавате.

Експеримент 1

Просто натиснете (но не удряйте!) с ръка стената. Тя не трябва да реагира на натиск. Ако продавачът ви забранява този експеримент, помислете. Ваната трябва да издържи теглото на възрастен човек. А вие просто натискате с длан – значи физически няма как да повредите ваната. Или можете – ако е с дебелина колкото яйчена черупка. И продавачът отлично знае това.

Експеримент 2

Помолете спътника си да освети дъното на ваната с мощно фенерче. А вие през това време сгънете дланите си „на чашка“ — така, сякаш гледате през въображаем телескоп – и ги притиснете към противоположната страна на дъното. Наведете се, притиснете окото си до ръцете си и погледнете. Ако видите светло петно – значи, дъното пропуска светлината. Тоест армираният слой е твърде тънък.

Обърнете специално внимание на рамката на ваната. Тя трябва да е равна, здрава, без видими проблемни съединения. Качествените модели имат точно 4 крачета. Ако производителят предлага 6 или 8 опори, значи знае, че ваната ще „мърда“.

Но това правило се отнася само за правоъгълните модели. Ъгловите, кръглите или фантазийните вани могат да имат произволен брой крачета, дори и нечетен.