Каква е разликата между прасковата и нектарина: страни на произход, външен вид и хранителна стойност

Не всички любители на плодовете разбират с какво се различава прасковата от нектарина освен по името и някои външни разлики. И двата са костилкови плодове с нежна и сочна каша, но това е почти единствената прилика. А разликата се състои в множество фактори – от районите на отглеждане до хранителната стойност.

Как да различим прасковата от нектарина

Преди да преминем към разликите, трябва да разсеем популярния мит, че нектарината е изкуствено създадена чрез кръстосване на праскова със слива или джанка. Плодът има естествен, природен произход и е разновидност на прасковата. Първите сведения за него са от началото на 1600-те години, когато по прасковените дървета се появяват плодове не с мъхеста, а с гладка ципа. Това става в резултат на мутации при самоопрашване.

Тоест в определен смисъл нектарината е нещо като аномалия, „шега“ на природата. И като се има предвид произходът ѝ, уместно е да се сравнява не с прасковата като такава (защото нектарината също е праскова), а с разновидността обикновена праскова.

Плодовете се различават по следните признаци:

Страни на отглеждане. Прасковите са разпространени предимно в регионите на Америка и Евразия, където климатът е топъл или умерен. А основните доставчици на нектарини са страните от Средиземноморието – Гърция, Тунис, Италия, Израел, Кипър. Също така „голите“ плодове постъпват на световния пазар от България, Китай, Чехия и Великобритания.
Ципа. Освен че кожата на прасковата е покрита с дребни власинки, каквито при нектарината няма, разликата се състои в нейната еластичност и здравина. „Косматите“ плодове се повреждат по-лесно, поради което се транспортират по-трудно. „Голите“ плодове имат по-плътна кожа и понасят по-добре превоза.
Каша. Прасковите се различават от нектарините по това, че отвътре са меки и сочни и при натиск лесно се смачкват. А вътрешната част на гладките плодове е по-плътна и хомогенна, без забележими влакна.
Мирис и вкус. Зрелите нектарини миришат слабо, докато прасковите излъчват ярък сладникав аромат. Ако от „косматите“ плодове не се носи мирис, най-вероятно са неузрели. По отношение на вкуса сред потребителите има спорове, но въпреки това много сортове нектарина са по-сладки от своите „предшественици“.
Хранителна стойност. Тъй като прасковите и нектарините са близки „роднини“, те имат сходен състав. Но „голите“ плодове ги изпреварват по калоричност и съдържание на захар. Освен това са по-богати на фосфор, мед, желязо, витамини B, C, E и PP.

Също така нектарините имат по-дълъг срок на съхранение, докато зрелите праскови се развалят много бързо. Поради тази причина „косматите“ плодове, предназначени за превоз на дълги разстояния, се берат неузрели.

Праскова

Прасковите, или както са ги наричали в миналото, „персийските ябълки“, в зависимост от сорта могат да имат сламеножълт, жълт, жълточервен, оранжев, розов и дори бордов оттенък на кожата. Месото обикновено е жълто, понякога белезникаво.

Освен нектарините съществуват още много сортове праскови, които условно се подразделят на следните категории:

истински – с мъхеста кожа, нежна вътрешна част и лесно отделяща се костилка;
пави – „космати“, вътрешната част е мека, костилката се отделя трудно;
клинги – месото е хрущялно, костилката не се отделя;
бруньони – пухкави, сплеснати на вид, с мека вътрешна част.

Почти всички видове плодове са подходящи за консумация в прясно състояние, за приготвяне на сокове и напитки, съдържащи сок, за конфитюри и мармалади, а също така се добавят към десерти и сладкиши. Изключение правят клингите – тези плодове почти не се ядат пресни, а се използват предимно за консервиране.

Нектарина

По разнообразието на цветовете на кожата нектарините почти не отстъпват на прасковите. Но все пак тези плодове най-често са с ярък, червеникав цвят.

Към днешна дата са създадени над 500 сорта от тези плодове. Условно те се подразделят на 2 големи групи в зависимост от вида на цветовете:

едри розовидни;
камбановидни.

Въпреки че в Западна Азия, Англия и Европа нектарините са разпространени от няколко века, в Русия плодът започва да набира популярност едва в края на XX век. По-късно руски учени създават няколко зимоустойчиви сорта, които понастоящем се отглеждат в Северен Кавказ и във Волгоградска област.

Както „косматите“, така и „голите“ плодове са подходящи за прясна консумация и за консервиране, включват се в различни десерти и се използват за приготвянето на напитки, сладко и мармалад.

При избора на праскови и нектарини трябва да се обръща внимание на едни и същи признаци. Качествените плодове са с неповредена кожа, без петна и вдлъбнатини, еластични са, макар леко да се поддават при натиск, и излъчват приятен, сладникав аромат.