Децата не прибират след себе си – какво да правим и как да не полудеем?

Безпорядък в детската стая – вечна тема на родителските форуми. Ако детето не прибира след себе си, в къщата цари хаос. Как да промените това? Съществува един правилен начин. Трябва да разберете детската психология и да се споразумеете.

Почистване за цял живот

Често родителите пазят детето си и не го включват в чистенето до определена възраст. Казват: „Още е рано, ще успее да се натруди.“ Но навиците и начинът на поведение в дома се изграждат още от детството. Правилно е да учите детето да поддържа ред и чистота постепенно. Ако в един прекрасен ден дадете на тийнейджъра списък с домакински задължения, за него това ще бъде шок. Той не е свикнал да го прави. „Защо? Защо аз? Защо днес?“ Напълно логично е, че ще го изпълват въпроси, възмущение и стремеж да върне всичко обратно.

Колкото по-рано, толкова по-добре

По някаква причина много родители се гордеят, че детето от малко умее да ползва таблет. Но ако то е успяло да се справи с толкова сложно устройство, защо да не се научи да бърше прах и да събира играчки в кошница?

• На 3–4 години детето може да прибере играчките, които е разхвърляло.
• На 5–6 години децата прибират играчки, бършат прах и поливат цветя.
• На 7–8 години детето е способно да поддържа ред в гардероба, на писменото бюро, да мие чинията си, да помага да се подреди трапезата.
• На 9–10 години е по силите да изпраши стаята си, да приготви сандвичи за всички членове на семейството, да изпере дрехи в пералнята.
• От 11–12 години децата разделят домакинските задължения с родителите в равни части.

Какъв е смисълът в това?

Децата често не разбират защо трябва да се чисти. Повечето от тях смятат, че това е прищявка на родителите. Особено ясно се вижда при тийнейджърите. Те се чувстват отлично в безпорядък и хаос и на молба да се приберат отговарят: „На мен и така ми е добре. На теб ти трябва, ти и чисти.“

Вашата задача е да обясните какъв е смисълът на чистенето:

1. Чистотата е необходима за здравето. Съгласете се, никой не обича да боледува. А мръсотията и прахът са най-добрите приятели на микробите. При голяма тяхна концентрация често възникват ОРВИ, алергии, кожни заболявания.
2. Редът помага да мислим по-добре. Колкото по-малко боклук и безпорядък има в дома, толкова по-лесно е да се концентрираме върху заниманията, плановете и целите. Чистият дом допринася за постигане на успехи.
3. Това е приятно. Да седнеш на чист диван, да седнеш на подредена маса, да легнеш в свежо легло, да се разходиш по прясно измит под – това е приятно за всеки човек. Чистата стая носи умиротворение и спокойствие. В мръсната стая, напротив, всичко дразни.
4. Поддържането на реда е признак на самостоятелност. Възрастният човек трябва да може да се обслужва сам. Това е определена отговорност, която трябва да се носи през живота с достойнство.

Мотивация

Да чистиш, защото „така трябва“ – винаги е скучно. Дори възрастният от време на време трябва да се мотивира за една или друга работа. Същото се случва и с децата. Разликата е само в това, че на тях им е по-трудно да се подтикват към действия. Помогнете им.

Забавна игра

Целият живот е игра. Така мислят децата до определена възраст. За тях съществуват весели игри и не толкова весели. Как мислите, към кои игри спада чистенето? Точно така, към скучните. Но ако се използва творчески подход, детското мнение ще се промени:

• Сортиране по цветове. Помолете детето да събере първо червените играчки, после жълтите и сините. Или да избере от купчината по ред колички, кукли, животни.
• Полицай. Поиграйте на полицай, който трябва да хване бегълци престъпници – мече, вертолет, топка. Колкото повече нарушители хване и върне на мястото им, толкова по-високо ще бъде повишен в службата (дайте му значка със звезди).
• Състезания. Ако имате 2 или повече деца, организирайте чистене на скорост. Разделете работата наполовина. Който се справи по-бързо, ще получи награда. Например, любимото му сладко.

Поощрения

Похвалата е приятна и за котенцето. Трябва да се отбелязва трудът на детето, дори и да е направило нещо не съвсем правилно. За него е важно да чувства, че е постигнало поне малък успех. Успехите вдъхновяват и го карат да се старае още повече. Ценете приноса на детето, насърчавайте го с похвала и приятни изненади.

Но ако възнаграждавате труда с подарък, избягвайте формулировката „почисти, и тогава ще получиш…“ Вие искате да зарадвате детето, защото ви е приятно от свършената работа. Възнагражденията не трябва да се възприемат като заплащане. Не ги използвайте твърде често. По-добре похвалете с думи.

Технически моменти

Преди да възложите на детето да почисти след себе си, първо трябва да се уверите, че то знае как да го направи. Къде трябва да се сложат нещата? В каква посока да се мете подът? Как се включва и работи техниката? Всички правила и тънкости само изглеждат елементарни. При детето на определен етап могат да възникнат трудности и тогава не е изненадващо, че то ще откаже да чисти. Например, то просто няма да може да сложи играчките в чекмеджето, което е препълнено.

• Първо личният пример. Децата повтарят всичко след възрастните. Вие сте за тях първият пример и живата инструкция. Покажете какво и как трябва да се прави. Почиствайте вкъщи заедно, докато детето не започне да изпълнява домакинската работа „на автомат“.
• Система за съхранение. Всяко нещо трябва да има свое място. Организирайте съхранението, изхвърлете ненужното, поставете допълнителни чекмеджета или скрин. Можете да надпишете чекмеджетата, за да не се обърква детето.

Да помолите, а не да принудите

А къде поставяте запетаята вие? Не отговаряйте. Често всички родители започват с молби, а завършват с принуждение и дори заплахи. И ако в ранна възраст все още може да се принуди детето, то тийнейджърът ще посрещне натиска със съпротива. Той се смята за личност, която е свободна да разполага със своите вещи и време самостоятелно. С наставления и указания вие няма да постигнете желаното, а само ще провокирате конфликт.

Представете си, че ви карат да чистите. Грубо, в контекста „ти си длъжен“. Дори ако детето само не е против да почисти, то няма да се подчини от злоба. Тук е необходим мъдър подход:

• Домашен ред. Колкото по-рано го въведете, толкова по-добре. Договорете се кои дни се прави почистване. Разпределете задълженията. Спазвайте стриктно домашния ред.
• Напомняния. Те биват различни. „Кога най-после ще почистиш?“ – едва ли такова напомняне ще подтикне към действие. По-добре кажете: „Тетрадките на масата ти пречат да работиш.“ Или: „Подът е толкова мръсен, че чорапите ти веднага стават черни.“

Спокойно констатирайте фактите. При децата до 18–19 години се развиват отдели на мозъка, отговорни за организираност, внимателност и последователност на действията. Те се нуждаят от помощ и мек контрол. Подсказвайте, насочвайте и по-малко ги карайте.

И така, още от 3–4 години детето е способно да прибере играчките си. Постепенно в неговите задължения влизат все повече неща. Но контролът остава при родителите до пълнолетие. На вас се пада задачата да напомняте, да насърчавате, да обяснявате защо трябва да се чисти и как да се прави правилно. Не очаквайте, че всичко ще се промени за един ден. Почистването трябва да стане навик. Почиствайте няколко пъти седмично и включвайте детето в домакинската работа. Не отстъпвайте, търсете компромиси, договаряйте се. Както се казва, водата камъка точи.