Каква е разликата между бри и камамбер и с какво си приличат?
Съдържание:
Плесенните сирена се появиха на руския пазар преди няколко десетилетия и за това време си спечелиха определен кръг почитатели. Но въпреки широкото им разпространение, не всеки потребител знае с какво сиренето бри се различава от камамбера, въпреки че именно тези видове придобиха най-голяма популярност. Те наистина са много сходни – и двете имат мека текстура и са покрити със светла плесенна коричка. Но разлика има и тя се състои в множество фактори, от състава до особеностите на консумация.
Как да различим бри от камамбер
И двата вида сирене спадат към меките сортове и се приготвят от краве мляко. Външно бри също се различава незначително от камамбера – това са малки заоблени пити с бяла плесен отвън и нежна, леко течаща среда отвътре. Сходен е и вкусът – наситен, с лека острота.
Но има повече критерии, които сочат разликата между тези два вида продукт.
Време за приготвяне
Бри се причислява към „универсалните“ сирена не само защото подхожда както за празничната трапеза, така и за ежедневна употреба, но и защото се произвежда по всяко време на годината.
Производството на камамбер през горещите месеци е нецелесъобразно поради редица технологични особености. Затова не се произвежда през лятото, а само от септември до май.
Състав и срокове на зреене
И двата сорта включват закваска, ензими, плесенната култура Penicillium commune и сол. Но в бри освен млякото се добавят и сметана. Благодарение на това съдържанието на млечни мазнини в този продукт е около 60%, докато в камамбера е не повече от 45%.
Бри се отлежава 1–2 месеца. Камамберът се отличава с по-кратък срок на зреене и младото сирене е готово още след 3 седмици. А на разновидностите с най-високо качество са необходими около 35 дни.
Размер и разфасовка
Питата бри е овална и леко изпъкнала. Диаметърът ѝ варира от 30 до 60 см, а дебелината е в границите на 3–5 см. В продажба се предлага както цяла, така и на порции.
Камамберът представлява кръгла плоска пита с диаметър 11–12 см и дебелина 3–3,5 см. Продава се само цял, опакован във фолио или кутия.
Цвят, мирис и текстура
Сърцевината на бри е бледа, със сивкав оттенък. Плесенната коричка има лек мирис на амоняк, но е годна за консумация. Отвътре сиренето е меко, с нежен аромат.
Камамберът, за разлика от своя „събрат“, е с приятен жълтеникав цвят. Ароматът е специфичен – главата мирише на гъби и сено, а според някои гурмани „леко на обор“. Текстурата е по-плътна, отколкото при бри, но е допустима лека „течливост“. Ако средата е твърда, а около кората има полутечна маса, това е показател за незадоволително качество на продукта.
Струва си да се отбележи, че цветът на двата вида сирене може да варира в зависимост от възрастта. Така, колкото по-стар е бри или камамбер, толкова по-тъмен е той.
Вкус
Младият бри има мек, нежен и кремообразен вкус. С времето става по-пикантен. При избора трябва да се съобразяваме с дебелината на главата – колкото по-тънка е „питката“, толкова по-остро е сиренето.
Камамберът се отличава с малко по-рязък, умерено остър вкус с ясно доловими гъбени нотки. Може да бъде и леко сладникав.
Особености при употреба
Бри се смята за универсално сирене. То се съчетава с багети, крекери, кроасани и други видове печива. Може да се сервира с ябълки, круши и сладки плодове. Подхожда на десертни вина, сайдер и шампанско. А французите обичат да го слагат в кафето си вместо сметана.
Камамберът е по-специфичен продукт и е добър и като самостоятелно ястие. Съчетава се с ядки, крекери, грозде и сладко от кисели плодове. Може да се сервира към десертни вина, сайдер или калвадос.
Хранителна стойност и ограничения
Поради съдържанието на сметана бри се отличава с по-висока масленост. А в камамбера има по-малко лактоза и в ограничени количества могат да го консумират хора, страдащи от алергия към мляко.
Ограниченията и за двата вида са еднакви. Сирената с плесен не трябва да се дават на малки деца, тъй като в състава им влиза непастьоризирано мляко. А на хората с хипертония и висок холестерол не се препоръчва да консумират повече от 50 г продукт на ден.
Бри
Това е едно от най-древните френски сирена. В родината си то е спечелило популярност още през Средновековието. Продуктът дължи името си на провинция близо до Париж, тъй като именно там е бил произведен за първи път.
Сирене бри се е смятало за храна на кралете. От него са били възхитени Филип Огюст, Анри IV и кралица Марго. А Шарл Орлеански е подарявал на придворните дами по една глава бри за Коледа, а те с нетърпение са очаквали подаръка.
Днес бри е известен по целия свят. Сега това не е един вид, а цяло „семейство“, тъй като са се появили множество разновидности. Това са двоен и троен бри, сирене с добавка на билки, ядки и сушени плодове. Съществува и линия, в която влизат варианти без краве мляко в състава.
Камамбер
С появата на сиренето камамбер е свързана необикновена легенда. Според преданието по време на Френската революция нормандската селянка Мари Арел е спасила монах, който се е укривал от преследване. И в знак на благодарност той ѝ е разкрил тайната на приготвянето на сиренето, която до тогава е била известна единствено на него.
Косвено потвърждение на тази история са архивни документи, открити в началото на миналия век от кмета на малкото градче Вимутие. В тях се споменава една Мари Арел от селцето Камамбер, която от 1791 г. е търгувала с необичайно сирене. И през 1928 г. в родното място на девойката (и съответно на сиренето) е издигнат паметник.
Но камамберът е придобил вид, близък до днешния, едва в края на XIX век. А по целия свят той стана популярен по време на Първата световна война. В онези години за нуждите на армията закупуваха кантал и грюйер, но за огромния брой войници и офицери това не достигаше. И тогава Франция започна да доставя камамбер на войските в големи количества.
За разлика от бри, този вид сирене няма много варианти. Рецептата, по която го приготвяха преди 100 години, практически не се е променила. Понякога в продажба се среща разновидност с трюфели.
Освен сходството във външния вид и вкуса, бри и камамбер са еднакво взискателни към условията на съхранение. Сирената с мухъл трябва да се държат на студено, при постоянна температура около +2°C. А преди нарязване и консумация парчето трябва да престои при стайна температура около половин час. Смята се, че точно така сиренето ще разкрие всичките си вкусови качества.