Къде и как може да се съхранят луковиците на лалетата до пролетта

Лалетата обикновено се засаждат в почвата в края на есента, но се случва по някакви причини това да не е станало. В този случай е необходимо да се реши къде и как да се съхранят луковиците на лалетата до пролетта, за да не остане градината без тези красиви цветя. Запазването на посадъчния материал, при това така, че луковиците да изкарат цветни стрелки, не е лесна задача и има редица тънкости. Но при спазването на тези особености – не е много трудоемко.

Особености при отглеждането на лалета

За да се любуваме всяка година на разкошните цветове на лалетата, след цъфтежа луковиците трябва всяка година (или поне през година) да се изкопават, сортират и третират. В противен случай те с времето се поразяват от различни болести, в лехите се заселват неприятели и растенията отслабват и могат да загинат. Освен това, заместващите луковици имат свойството всяка година да се заравят все по-дълбоко в земята и след няколко години изваждането им става проблематично. Забелязано е, че ако лалетата се отглеждат на едно и също място в продължение на няколко години, без да се изкопават, техните сортови качества с времето се губят.

Затова, за да се запазят тези прекрасни цветя в градината, в края на юни – началото на юли (когато листата започнат да вехнат) узрелите луковици трябва да се изкопаят, да се сортират по размери и да се приберат за съхранение до есента. Засаждат се обикновено в края на есента, преди настъпването на трайните студове. Около три или четири месеца посадъчният материал трябва да се съхранява правилно в домашни условия.

Лалетата през зимата се чувстват прекрасно в лехите. В случай че падне малко сняг, е по-добре насажденията да се покрият с вършина, клони или слама.

Как правилно да се съхранява посадъчният материал на лалетата

Случва се, че в края на есента не се получава да се засадят цветята в почвата – няма възможност да се стигне до градината поради силни дъждове, неочаквано е паднал сняг или са настъпили мразове. В този случай е необходимо да се реши къде и как да се съхраняват луковиците на лалетата през зимата. Основната задача е да се създадат такива условия, че през пролетта по-голямата част от растенията да дадат пълноценни цветове.

Къде да съхраняваме луковиците на лалетата

Луковиците на лалетата, които се предвижда да бъдат засадени на постоянно място през есента, се съхраняват при стайна температура (оптимално + 23 — +25 градуса). Те се изсипват в подготвен съд (подходящи са обикновени картонени кутии) на слой 3-5 см и се съхраняват на всяко засенчено място.

Ако посадъчният материал остава за съхранение до пролетта, то от август нататък е необходимо постепенно да се понижава температурата до + 15 °С, която е оптималната.

Някои градинари предлагат луковиците на лалетата да се поставят на долните рафтове на хладилника. Наистина ще се съхранят добре, но след засаждане в почвата ще цъфнат само някои сортове, а основната маса ще се ограничи само до зелени листа.

Ако в къщата има сухо мазе, това е почти идеалното място за съхранение на посадъчния материал. През есента температурата сама постепенно ще се понижава. През зимата там е хладно, но температурата обикновено не пада под +10 градуса.

Може да се съхраняват в хладна килерня или на изолиран балкон.

Някои градинари успешно използват за тази цел изби и мазета.

Как правилно да подготвите посадъчния материал за съхранение

За да запазите луковиците до пролетта, е необходимо да ги подготвите правилно и да ги приберете за зимата.

• След като луковиците бъдат изкопани, те трябва да се сортират по сортове и размери (разбор) и да се разположат в отделни съдове. Особено внимание трябва да се обърне на едрите луковици (1-ви и 2-ри разбор), именно от тях трябва да очаквате пълноценни цветове през пролетта.
• Посадъчният материал трябва да се почисти от пръстта. Ако луковиците не са предназначени за изкарване, е добре да се измият и дезинфекцират, като за целта се накиснат за 30–40 минути в розов разтвор от калиев перманганат. Това значително подобрява съхраняемостта на лалетата. Ако се открият повредени и болни луковици, те трябва веднага да се изхвърлят.
• Почистените, измитите и дезинфекцираните луковици трябва да се разпръснат да съхнат на сенчесто място. Сушенето в проветриво помещение е за предпочитане пред сушенето на открито, тъй като това ще ги предпази от неочаквани атмосферни валежи. Освен това лалетата „не обичат“ течения.
• След една седмица добре изсушеният посадъчен материал трябва отново да се прегледа и да се отстранят остатъците от стъблата, покривните люспи и дребните зароднишови луковички. При откриване на нестандартни, повредени и болни луковици, те трябва да се бракуват.
• Оставете лалетата да доизсъхнат още няколко дни.

С това подготовката приключва и луковиците могат да се поставят за съхранение до пролетта.

Начини за съхранение на луковици от лалета

Ако посадъчният материал е голямо количество, за зимно съхранение обикновено се оставят само достатъчно едри луковици. Най-едрите, с размер над 3–4 см, ще цъфтят пълноценно, а по-дребните ще дадат дребни цветове или ще цъфнат след година. Малките луковички, чийто диаметър е под 1 см, обикновено се изхвърлят. Това се прави не само защото е трудно да бъдат запазени до пролетта. Такива дребни луковички могат да цъфнат едва след доотглеждане в продължение на два-три сезона.

Подготвените за съхранение луковици трябва да се разпръснат на един-два пласта в подготвените съдове. Това могат да бъдат сандъчета или кошнички. Добре е съдовете да имат мрежесто дъно или стени, за да се осигури добра вентилация. Някои цветари съхраняват посадъчния материал, като го окачват на малки партиди в платнени торбички или стари найлонови чорапогащи.

Картонените кутии не е желателно да се използват за тези цели, тъй като, първо, в тях е трудно да се осигури необходимата циркулация на въздуха, а второ – те сравнително бързо ще се овлажнят и ще станат източник на гъбички и бактерии.

• Идеалното място за съхранение са специалните вентилируеми термокамери, в които температурата се поддържа автоматично през целия период на съхранение. Но подобни устройства са доста скъпи за домашна употреба.
• В обикновен апартамент може да се запази по-голямата част от посадъчния материал. Трябва да се подбере сухо, хладно, засенчено място, далеч от отоплителни уреди и течения.
• За по-добро съхранение луковиците могат да се поръсят със сухи дървени стърготини или всяка една да се увие във вестникарска хартия. Така значително се намалява възможността за заразяване на посадъчния материал от загнили или болни екземпляри.
• Ако имате суха изба или мазе, лалетата могат да се съхраняват там. За целта в сандъците трябва да се изсипе обеззаредена лека пръст (подходяща е горска почва или торф, смесен с вермикулит), в която да се засадят подготвените луковици. През зимата те ще се вкоренят, но няма да поникнат поради ниската температура. Когато поставяте посадъчния материал за съхранение, е необходимо да го предпазите от гризачи. Мишките и плъховете много обичат да се гощават с луковици.

По време на съхранение посадъчният материал трябва периодично да се преглежда и безмилостно да се отстраняват развалените екземпляри. Това позволява загубите на луковици да бъдат намалени в пъти.

Необходимостта от съхранение на посадъчен материал от лалета може да възникне практически у всеки любител на цветята. С малко усилия и при спазване на прости правила, напълно е възможно луковиците да се запазят до пролетта в домашни условия. Старанията ще се отплатят с богат цъфтеж на красиви цветя.