Вече на парцела не мирише. Как премахнах неприятната миризма от селската тоалетна за половин час.

Собствениците на вили ще разберат болката ми от половин дума. Как да премахнете неприятната миризма от тоалетната на вилата?!

Наистина е невъзможно да се живее: влизате в „къщичката за уединени размисли“ и очите ви сълзят. Ароматът е такъв, че поваля от крака. Търсих ефективен метод с години. Изпробвах няколко начина – отчасти действаха, отчасти не. И накрая открих идеалния.

Днес ще Ви разкажа за резултатите от моите „изследвания“. Четете, вземете предвид, използвайте.

Добра вентилация

Преди в тоалетната имаше стъклено прозорче. И си мислех, че това е достатъчно за вентилация. Ами какво? При всички е така!

Но после започнах да проучвам въпроса и разбрах: прозорците, още повече стъклените, са безполезни. Ама как въздухът ще мине през стъклото? Точно така, никак.

Разширих прозорчето над вратата по цялата дължина на стената и махнах стъклото. А за да не влитат мухи, опънах мрежа. И веднага задишах по-лесно!

Долу направих странична вентилация. Изрязах дупки в стените на височина 30 см от пода и също ги покрих с мрежа. Защо толкова ниско? За да има разлика във височината. Прозорците под тавана и над пода създават течение, което отлично изтегля миризмите.

Последната стъпка беше изсмукващата вентилация. Прокарах изсмукваща тръба точно към изгребната яма. Защо? За да изсмуква миризмите! Основният източник на „аромата“ е отдолу. Ако отведа по-голямата част от миризмата през изсмукващата тръба, въздухът в тоалетната ще се пречисти.

Какво да направите

Използвах пластмасова тръба с диаметър 100 мм.

1. Изрязах в настилката на ямата отвор с диаметъра на тръбата.
2. Разрязах закупеното от магазина дълго парче на три части, за да направя две колена.
3. Поставих късото парче тръба в отвора на дълбочина 0,5 м, свързах коляното на 90^о.
4. Закрепих цялата тази конструкция със скоби.
5. Изведох тръбата навън, направих още едно коляно.
6. Свързах дългото парче тръба така, че да се издига на около 0,5 м над покрива. Добре би било още по-високо, но не ми стигна тръбата.
7. Поставих „чадърче“, за да не влитат листа.

Резултатът – в тоалетната почти не мирише.

Основният недостатък на метода

Вие не премахвате миризмата. Просто я отвеждате от тоалетната навън. По-точно, в двора. Вечер отваряте прозорците, а вместо свеж въздух – това. Именно това.

А аз исках миризмата изобщо да я няма. Затова търсенето продължи.

Народни начини

По съвет на съседа изпробвах и този метод. Тук всичко е просто. След всяка употреба на тоалетната трябва да поръсвате повърхността на изгребната яма с нещо биоразградимо и хигроскопично.

Подходящи са:

• трева – прясно окосена или суха;
• дървени стърготини;
• пепел;
• торф;
• опадали листа.

Логиката тук е очевидна. Слоят органична материя прекъсва достъпа на въздух до съдържанието на ямата. Зловонните изпарения остават отдолу, а миризмата отвън е минимална.

При това стърготините и тревата, когато попаднат в агресивната среда, бързо прогниват и не създават излишен обем. Това е на теория. На практика нещата стоят малко по-различно.

Съседът особено препоръчваше доматени стръкове и коприва. Уж тези растения отблъскват торните мухи, убиват бактериите и чистят кармата.

Говоря честно: не забелязах разлика. Може би доматите ми не са такива или копривата е специална, но от тоалетната миришеше точно както след обикновен пирей. И мухи пак имаше.

А стърготините работеха добре: и обемът им е малък, и покриваха повърхността на изгребната яма с плътен слой.

Още по-добра беше пепелта – но колко от нея може да се вземе? При мен беше останало нещо от есента и от студената пролет, но това е прекалено малко.

Недостатъци на метода

Съседът уверяваше, че стръковете бързо ще изгният и няма да увеличат обема. Това не е вярно!

Всичко това сено гние дълго и досадно, ямата се пълни няколко пъти по-бързо. Да, миризмата е по-слаба. Затова пък извиквах асенизатори три пъти по-често.

Чувал съм от хора, че някои използват разложилото се съдържание на изгребната яма като тор. Дори не знам какво да кажа.

В никакъв случай не трябва да се наторява земята с човешки изпражнения. И със свински, между другото, също. Това е среда за размножаване на бактерии и хелминти, които „преминават“ върху реколтата.

Ако искате да наторите градината, използвайте кравешки или конски тор, или растителен хумус.

Още един недостатък е неудобството. Всеки път след като посетите тоалетната, трябва да вземете лопатката и да посипете. Това дразнеше възрастните, а децата забравяха. Ама ето как става: пропуснете ли няколко пъти – и готово, отново в тоалетната се възцарява неприятна миризма.

Биоразградими материали

Този начин открих в интернета. По описанието всичко беше чудесно: купувате чудодейния препарат, изливате го в ямата и миризмата изчезва.

Средствата, които предлагат производителите, са наистина органични. Това са бактерии, приспособени за живот в човешки фекалии. Веднъж попаднали в изгребната яма, те започват да се размножават и преработват съдържанието в хумус и течност, която почти не мирише.

Органичните средства се делят на три вида:

• Аеробни бактерии.

Тоест бактерии, на които за жизнената дейност им трябва въздух. Подходящи са само за тоалетни с открита изгребна яма. Изливате (или изсипвате) препарата в ямата, създавате условията, посочени от производителя, и след известно време миризмата изчезва, а обемът на отпадъците намалява.

• Анаеробни бактерии.

На тези микроорганизми не им трябва въздух. Средството е създадено за изгребни ями от затворен тип. В такива съдове кислородът е крайно малко, но на анаеробните бактерии не им пука.

• Биоактиватори.

Това са специални ензими, които бързо преработват фекалиите.

Ще кажа направо: имам отворена яма, затова не съм изпробвал анаеробни средства. За това средство не мога да кажа нищо.

Аз пък сипех препарати с аеробни бактерии. Чудесно нещо. Наистина се размножават – и наистина разграждат съдържанието на изгребната яма. Мирисът на амоняк и сероводород изчезна почти напълно. В тоалетната миришеше на влага и блато. Също не е теменужки, но резултатът ме удовлетвори.

Биоактиватори също пробвах. Действат по-зле от бактериите и ефектът от тях не е постоянен. Но резултат има: мирисът е по-слаб, а обемът на фекалиите в ямата значително намаля.

А сега за недостатъците

Много са.

Бактериите са живи същества. И доста крехки. Трябват им определена температура, влажност и химичен състав на средата.

Именно влажността се оказа основният ми проблем. В инструкцията към препарата пишеше, че на всеки 2-3 дни трябва да се излива по едно ведро вода в ямата. На мен не ми е трудно – аз често ходя на вилата. А на хората, които идват само за уикенда, ще им е неудобно.

С химическия състав се справихме просто. Преди съпругата ми изливаше в ямата водата след миене на съдове и подове – с перилни препарати, с алкална основа. След като „настанихме“ чудодейните бактерии в тоалетната, такива отпадъчни води тя започна да излива зад градината, на пустиря. Да, не е сложно. Но е допълнително усилие.

Ами и температурата. При мразове бактериите умират. Тук нищо не можете да направите. Това средство действа само в топло време.

Химически средства

Това е моят фаворит. Да, не е екологично. Зато пък е бързо, ефективно и без проблеми.

Такива препарати точно така се наричат: средства за поддръжка на изгребни ями, почистващи препарати за септични ями.

В състава влизат формалдехиди, хлорна вар, нитрати и други агресивни химически вещества. Те влизат в реакция с фекалиите, като ги превръщат в мътна гъста „кал“ без характерна миризма. А същевременно убиват всички бактерии и отблъскват насекомите. В тоалетната ми няма никакви мухи.

Използването на такива средства е много лесно. Просто трябва да излеете препарата в ямата, понякога – да добавите вода, за да активирате реакцията.

Недостатъците са очевидни

Отпадъците в изгребната яма стават токсични. Тоалетната ми е разположена далеч от зеленчуковата градина, затова съм сигурен: реколтата няма да поеме нищо вредно от почвата. Зад имота има пущинак, така че не е нужно да се притеснявам за съседите.

Ако тоалетната беше на друго място, щях да използвам бактериални средства. По-сложно е, но пък е по-безопасно.

Мое лично изобретение

Нивото на пълнене на изгребната яма отлично понижават… дърветата. Ямата ми е облицована с тухли с пролуки в горната част на зидарията. Влагата частично отива в земята, а дренажът е разположен на такова ниво, че тя не попада в дълбоките подпочвени води.

До тоалетната засадих декоративна върба и червен клен. Когато дръвчетата пораснаха и развиха пълноценна коренова система, започнаха да изтеглят влагата. Сега отпадъците напускат ямата няколко пъти по-бързо. Мирисът, разбира се, също намаля.

Съветваха ме да засадя до тоалетната орех, но не рискувах. Кой знае какво може да изтегли от ямата в плодовете. Избрах влаголюбиви декоративни дръвчета. Те и красив вид създават, и прикриват тоалетната, и осигуряват сянка.