Не бързайте да изхвърляте кайсиевите костилки: един узбек показа какво да прави с тях

Наскоро в нашия сплотен колектив дойде нов сътрудник, узбек по националност. Храната от нашия стол не му харесва особено, предимно си носи своя. Един ден донесе необичайно ястие от кайсиеви костилки – шурданак. В Узбекистан го ядат навсякъде. Това са костилки, изпечени в пепел. Донякъде приличат на шамфъстъци.

Много вкусни, леко посолени, незабравим вкус. Веднага си спомних детството, как чупехме костилките с камък и с апетит поглъщахме „бадемите“. А и мама вареше кайсиево сладко с добавка на тези много вкусни ядки. Реших да се прибера вкъщи и да потърся рецепти.

Шурданак по руски: вкусни шамфъстъци за бира

Нашият узбек се оказа не особено разговорлив. С шурданак ни почерпи, но рецептата не разкри. Казва, че това е национална тайна. Ех, жалко. В интернет има рецепти в изобилие, но коя от тях е вярната, остава само да гадаем.

Някъде варят костилките в бяла глина, а после ги пекат. Но основно пишат, че трябва дълго-дълго да се киснат в солена вода, после да се чупят, да се варят и след това да се пекат в пепел от печката. Има мнение, че те сами се спукват — дали при варенето, или при печенето. Но аз реших да не губя време за експерименти.

Приготвих шурданак по следната опростена рецепта:

1. Отделих костилките от кайсиите. Как става това бързо и без бъркотия, ще опиша малко по-долу (там, където е рецептата за сладко).
2. Залях ги със солена вода (на литър вода 200 г сол) и ги оставих за 4 часа.
3. Взех чукчето в ръка и внимателно напуках костилките. Удря се точно тук (от обратната страна на дръжката, при „шева“):

Слагаме костилката с противоположната на шева страна върху нещо твърдо и внимателно я придържаме. Удряме с чукчето. Ето, костилката лесно се пука. Само че не трябва да се удря силно, защото тогава тя напълно ще се отвори и ядката ще изпадне. И, естествено, внимаваме да не си ударим пръстите с чукчето.

4. Върнах счупените кайсиеви костилки в солената вода и ги сложих да врят на тих огън. Оставих ги да врят 2 часа.
5. Изсипах ги в цедка, после ги сложих върху тава във фурната, включена на минимум (70–90 градуса). Оставих вратичката леко открехната, за да не прегорят костилките и добре да просъхнат. Сушиха се половин час. Станаха белезникави, покрити със слой сол.

Разбира се, разликата с узбекския шурданак се усеща – вкусът не е толкова наситен и ярък, но също е много вкусно. Изядохме цялата чиния със съпруга ми наведнъж. Ще го приготвям отново. Между другото, шурданакът може не само да се приготви, но и да се купи. Казаха ми, че се продава на средноазиатските редове, където търгуват с нахут, маш, девзира и други подобни неща. Там също може да се намерят обелени кайсиеви ядки. Но казват, че струват скъпо. Изгодно е да си ги правите сами.

Кайсиево сладко с ядки – рецепта стъпка по стъпка

Страхотно вкусно и красиво сладко с орехови нотки. На вкус ми напомня на бонбони. Кайсиите се варят цели, във всяка има по едно ядро от кайсиевата костилка. Контурът на плодовете добре се очертава. Те са потопени в сладък сироп. Кайсиите могат да се ядат и направо, като полезна сладост, а със сиропа може да се поливат палачинки и оладии.

За приготвянето са необходими:

• 1 кг кайсии;
• 1 кг захар;
• 250 мл вода;
• 1 лимон (лимонов сок).

За да отделите бързо костилката от кайсията, независимо от сорта и зрелостта, вземете обикновен молив. Поставете го откъм противоположната страна на дръжката, при така нареченото „носче“ (с тъпата страна), и натиснете леко.

Костилката излиза от другата страна. При това тя е почти чиста, а самата кайсия е цяла, ако не броим малката дупчица. Точно такива кайсии са ни нужни за сладкото. Ето и рецептата стъпка по стъпка:

1. Отстранете костилките на кайсиите така, че те да останат цели.
2. Набодете внимателно ципата с вилица. Това е необходимо, за да не се спука по време на варенето.
3. Изсушете костилките половин час във фурната, за да стане черупката крехка. Счупете ги (простият начин описах по-горе) и приберете ядките в купичка.
4. А сега, внимание! Напълнете кайсиите с ядки. Във всяка кайсия сложете по едно ядро, иначе няма да стигне.
5. Засипете със захарта, налейте водата и оставете за 1 час, за да се отдели сокът и захарта да се разтвори. Ако кайсиите са сладки, може да сложите по-малко захар, за да не стане сладкото прекалено сладко.
6. Доведете сместа до кипене и веднага изключете. Изчакайте, докато напълно изстине. Така повторете 4-5 пъти.
7. За последен път изстискайте лимоновия сок в тенджерата. Може да настържете и кората на лимона. Доведете сладкото до кипене и варете 2-3 минути.
8. След това сладкото може да се затвори херметично. Но аз направих по-просто – прелях го в чисти стъклени буркани. В хладилника се съхранява отлично. Може да престои една година, но ние обикновено изяждаме тази вкусотия по-рано.

Някъде съм чувала, че кайсиите са близки роднини на бадема. Ето защо техните ядки толкова напомнят на орехчета. Много ми харесваха в детството. Спомням си как родителите ни плашеха, че суровите са отровни, но ние с приятелите все пак ядяхме. На никого не му ставаше лошо. След варене и пържене вкусът на ядките става още по-сладък и тънък. Благодаря на колегата узбек, че ми припомни за тях!