Неправилно запарвате чая. Турок разказа как правилно да се запарва чай.

Брат ми има приятел – турчин с красивото име Берк, което в превод означава твърд, силен. Той дойде в нашия град да работи по договор в клона на турска фирма. Момчето е много общително, душа компания, бързо усвои руския език. Отначало много неща тук го учудваха и казваше, че при руснаците всичко не е така, както в Турция.

Особено много го възмущава навикът ни да пием чай от пакетчета. Поканихме го на гости и му запарихме хубав английски чай в чайник, мислейки си, че ще го оцени. Но не стана – Берк каза, че в Русия не умеят да приготвят чай, и обеща да ни научи да го правим правилно.

На гости със своя „самовар“

В една неделя на вратата се позвъни. Ние вече чакахме госта; визитата му беше уговорена предварително по телефона. Берк донесе голям пакет и помоли да го занесат в кухнята, а той самият започна да се съблича в коридора. В пакета нещо дрънчеше, но аз не надникнах предварително. В най-близкия супермаркет бяхме купили торта и баклава за неговото идване. Все пак трябваше да отдадем почит на източните корени на чуждестранния приятел.

Какво донесе Берк за чаената церемония

Берк ни огледа и се потопи в съдържанието на пакета си. На бял свят бяха извадени два медни чайника. Единият беше доста голям, а вторият – по-малък. Турчинът каза, че на родния му език тази двойка се нарича чайданлък. Като жестикулираше, той обясни, че металът за направата на чайниците може да бъде всякакъв, не е задължително да се купува от мед. Просто този комплект му е останал от баба; в нейна памет той носеше чайданлъка със себе си навсякъде.

Устройството на двуетажната конструкция беше просто. Долният „етаж“ в Турция наричат данлък. Това е обикновен чайник, в който се вари вода. Той няма капак. Вместо него на гърлото на чайника се поставя вторият „етаж“, така нареченият демлък. Той представлява точно копие на долния съд, само че в намален размер и с капаче. По същество това е обикновен съд за запарване, в който се слагат нарязаните чаени листа.

Двойката изглеждаше като вълшебната лампа на Аладин. Берк разказа, че в родината му чайданлъкът винаги се прави като произведение на изкуството, защото в чаената церемония всяка подробност е важна и външният вид на съдовете играе не последна роля. На мен по някаква причина също веднага ми се прииска да си купя чифт необикновени чайници и да се почувствам като древна турска княгиня или съвременна туркиня. Накратко, аз, както се казва, се запалих.

Запарка по турски

А после започна свещенодействието. Нашият турски гост започна да „прави магии“ над запарката. Между другото, за да се получи вкусен чай, водата също трябва да е с най-високо качество; мисля, всички знаят това. Ние вземаме вода за чая от най-близкия извор.

Всъщност се оказа, че няма нищо сложно в приготвянето на чая по турски:

В един голям чайник турчинът наля изворна вода и го сложи на печката.
След това Берк извади от чантата си опаковка турски листен чай (оказа се, че турците не признават дребно нарязания чай).
В горното чайниче беше сложена една супена лъжица чаени листа.
Когато водата в долния чайник завря, нашият гост заля листния чай с нея и покри чайника с капак.
В долния съд турчинът добави вода, постави отгоре малкия чайник и сложи конструкцията на огъня, като намали нагряването до минимум.

Докато подреждахме масата за чаепитието, режехме тортата и баклавата, настъпи време за дегустация на чая по турски. Процесът на запарване продължава около 20 минути. Берк каза, че щом чаените листа се утаят на дъното, напитката е готова. Наистина, чаят се оказа отвъд всяка похвала.

Разбира се, при нашия ритъм на живот човек не може всеки път да устройва обстойни чаени церемонии с небързани разговори. Затова чаените пакетчета от ежедневието ни все пак не изчезнаха, те ни помагат сутрин, когато трябва да сме активни. Обаче аз все пак си купих и чайданлък.

Сега, когато дойдат приятели, винаги приготвям чай по турски и им разказвам за традициите на пиенето на чай в Турция. Там това е част от националната култура (трябваше да проуча). Между другото, всеки път експериментирам с различни видове чай, приготвям предварително чаени смеси. Силата на запарката също може да се променя според желанието и вкуса.