Как да избегнете накипта в каната. 4 проверени метода

Доволни ли сте от качеството на водата от чешмата? При нас в града водата е ужасна. Сварите ли няколко пъти каната, и вече по стените има бял налеп. А след месец се появява истинска коричка и мирише като в кабинета с химически реактиви.

Дълго време събирах информация и намерих няколко отлични начина за борба с накипта. Ще ви разкажа за всички – а вие изберете този, който ви е по-удобен.

Първо за причините

Накипта се появява, защото във водата има много чужди химически съединения. Желязо (и ръжда от тръбите), хлор, калциеви соли, магнезий и други гадости. При нагряване те влизат в химическа реакция и образуват твърда утайка, която не се разтваря във водата.

Нито кипването, нито битовите филтри-кани не премахват тези соли. Не вярвате? Опитайте да разтворите обикновена готварска сол във вода. А после пропуснете течността през битов филтър. На изхода ще получите все същата солена вода.

Причината е проста. Филтрите-кани отстраняват само механичните замърсявания – ръждата, дребни частици тиня, мътна суспензия. За да се премахнат химическите примеси от водата, са нужни специални филтри. А те са много по-скъпи.

Филтри-омекотители

Това е цяла система, която се състои от 3-4 блока за механично и химическо пречистване.

Филтрите-омекотители се монтират направо във водопроводната система и се извеждат към отделен кран. Да, и него ще трябва да монтирате, така че ще похарчите пари и за преустройство на мивката.

Такова удоволствие струва от 50 до 100 €. Скъпо е, но какво да се прави.

И не забравяйте за обслужването. Пълнителите в блоковете се износват и трябва да се сменят. А цената за 1 брой е от 10 €.

И все пак с мъжа ми избрахме точно този вариант за апартамента. Сега просто отварям крана – и получавам отлична вода без соли на твърдостта. А освен това филтърът премахва разтворените във водата хормони, антибиотици, остатъци от почистващи препарати – да, те също попадат в чая ни!

Осмотични филтри

А този вариант е още по-скъп! Цените на осмотичните филтри започват от 100 € и стигат до безкрайност.

Филтърът изтласква водата през специална мембрана с микроскопични пори. Молекулите Н₂О преминават през нея, а чуждите примеси – не. Пропуснете ли солен разтвор през такава мембрана, ще получите прясна питейна вода без нито една бактерия.

По-модерните модели след това допълнително минерализират водата – добавят към нея полезни минерали в естествена концентрация.

Да бяхме по-богати, щяхме да си купим точно такъв филтър. Но уви, уви…

Купена пречистена вода

За моята майка избрахме точно такъв вариант. Относно монтирането на филтри, бабата отказа – не пожела излишни грижи. Затова ѝ поръчваме доставка на пречистена вода до дома.

Вече шест месеца ползваме услугата – и в чайника няма никакъв котлен камък.

Тук основното е да не сгрешите с доставчика. Прочетете внимателно отзивите в интернет. Има хитреци, които вместо пречистена вода продават обикновена чешмяна вода.

Начини за защита на чайника

В нашата вила няма централен водопровод, а за доставка изобщо да не говорим. Има си обаче кладенец – и водата в него е доста твърда. Затова съм се научила да почиствам чайника от котлен камък евтино и ефикасно.

Лимонена киселина

Моят любим начин. Просто, бързо, евтино и без никакви странични миризми.

1. Напълнете чайника с вода до максималната отметка.
2. Сипете в него 10 г лимонена киселина.
3. Оставете чайника да заври.

При нагряването киселината ще реагира с калциевите отлагания и те ще се разтворят.

Ако отлаганията са много, не изливайте водата веднага след изключване на чайника. Оставете я за около 20 минути – за това време котленият камък напълно ще изчезне.

Не забравяйте да изплакнете добре чайника! Лимонената киселина е безвредна, но ще направи чая ви леко кисел на вкус.

Плодови кори

Напълно натурален и безплатен начин.

1. Когато печете ябълков пай, не изхвърляйте обелките. Сложете ги в чайника.
2. Напълнете съда с вода и го варете поне 30 минути.

За това време плодовите киселини ще унищожат целия котлен камък.

Моята съседка много харесва този начин. Казва, че след това чаят ухае на ябълки и круши. А на мен не ми харесва. Първо, неудобно е да вадя обелките от чайника. И второ, те оцветяват емайла. Представете си тенджера след компот – ето точно същата история.

Вместо плодови обелки може да използвате нарязан на парчета лимон. Малко по-скъпо е, но ароматът е приятен и не оцветява.

Оцет

Начинът много прилича на варианта с лимонената киселина. Добавете оцет към водата, докато стане кисела на вкус, и я варете, докато котленият камък се разтвори.

Евтино и просто. Но имайте предвид: миризмата в кухнята ще е убийствена. А ако чайникът ви е пластмасов, материалът ще попие оцетния мирис и ще го предаде на всички напитки. Кафе с оцет – това си е за ценители.

Една моя позната разказваше, че премахва котления камък със саламура от кисели краставици – почиства всичко до блясък. Аз не посмях да изпробвам този метод. Представих си миризмата и веднага се отказах.

Кола и „Спрайт“

Без майтап, това наистина действа! Просто изсипете бутилка „Кока-кола“ или „Спрайт“ в чайника и го оставете да заври. В тези напитки се съдържат агресивни киселини; те разтварят не само котления камък, но и метала.

Тук няма никакъв проблем с миризмите! Чайникът ухае на лимон – или на меласа и ванилия, в зависимост от това коя напитка сте използвали.

Но е скъпичко. И племенниците се обиждат: защо изливате толкова вкусно нещо в мивката? Лельо, дай ни го, ние ще го изпием!