Как от стар тюл да направите красива кърпа за кухнята и няколко изделия в стил „Прованс“?

Преравях шкафовете и намерих стара дантелена завеса. Не може да се закачи в кухнята – тук-там е с издърпани бримки, а на места – с дупчици. Жалко е и да я изхвърля. Реших да направя от стария тюл нещо полезно за дома. Нека поне малко да послужи и да ме зарадва с красотата си.

Красива кърпа от тюл със собствените си ръце

Вече повече от година не използвам порести гъби в кухнята. Бързо се развалят, ползата е малка. Взимам мрежести кърпи. Те ми харесват повече. Измислих да направя от стар тюл нещо подобно на гъба.

• Вариант №1. Отрязах ивица от тюла (най-изтърканата част) с размери около 15 на 50 см. Изрязах кръг с диаметър 20 см. Взех игла с по-здрав конец и прокарах конеца по кръга. Стегнах леко. Пъхнах вътре първото парче плат. Затегнах и направих възел. Отрязах конеца. Получи се абсолютно същата мрежа като продаваната в магазините. Само че много пъти по-хубава.
• Вариант №2. С втората си поделка целях да извлека полза не само от стария тюл, но и от остатъците от тоалетен сапун. Изрязах квадрат 30 на 30 см. Сгънах го на две. Заших краищата, като оставих отвор от 5 см. През него напълних „джоба“ със сапунени остатъци. Превързах по средата с канап, така че сапунените остатъци да се окажат от противоположната страна на отвора. Направих примка (вързах краищата на канапа). Получи се нещо такова:

Оказа се, че старият тюл разбива прекрасно пяна. Съдовете се измиват добре. Красивите кърпи радват окото. Ползвам ги вече 2 седмици, а изглеждат, сякаш вчера съм ги направила. И изсъхват много бързо. Напълно съм доволна от тях.

4 лесни изделия

Естествено, не спрях само с кухненските кърпи. Остатъците от стария тюл изглеждаха твърде тъжни. Имаше още много плат. Започнах да мисля какво може да се ушие. Стигна ми за 4 изделия.

Подложки за горещо

Първата идея, която ми хвана окото – сладки, елегантни подложки за чаени чаши.

На снимката вътре в дантеления плат има стъкло. Нямах кръгли стъкла. Но пък пластмасови бутилки имам в изобилие. Ето как реших да ги използвам:

1. Изрязах кръгове с диаметър 15 см от плоските стени на бутилката. Получиха ми се 6 броя.
2. Изрязах 6 кръга от тюл с диаметър 17 см.
3. Увих кръга с тюл и залепих краищата от обратната страна с горещо лепило.
4. Така направих и всичките 6.
5. Залепих по 2 кръга един за друг с некрасивата страна навътре.

Получиха се 3 спретнати дантелени подложки. Върху тях не можете да сложите горещ съд, но за чаши и канчета са идеални.

Джоб за прибори

Преди няколко години празнувахме сватбата на сестра ми в луксозен скъп ресторант. И много ми запомниха приборите за хранене в индивидуални джобчета-пликове. Бяха направени от зебло и дантела. Изглеждаше нереално красиво и стилно.

След като намерих тюла, просто не можех да не направя подобно чудо със собствените си ръце:

1. Първо изпрах старичкия чувал за картофи. Страхувах се да не го разваля, затова го прах на ръка в леко топла сапунена вода. Изсуших го и го изгладих.
2. Със сапун начертах 3 правоъгълника с размери 10 на 41 см. Внимателно ги изрязах.
3. Обработих ръбовете с лепило ПВА (за да не се разнищват).
4. Подгънах дългия ръб на 12 см. Заших отстрани.
5. Изрязах от стария тюл лента с размери 10 на 5 см с красив мотив.
6. Приших я върху полученото джобче по средата.
7. С шев разделих джоба по дължина на две части.
8. Приших копченце в самия край.
9. Направих примка от конец на свободния край на зеблото.
10. И така всичките три джоба.

Получи се много добре. Джобът за прибори за хранене се закопчава. В него може да се сложи вилица и лъжица, или вилица и нож. Чудесно се съчетава с дантелените подложки.

Декоративни възглавници

Старинната дантела винаги ми е напомняла за детството. Спомням си как баба ми старателно оправяше леглото, после нареждаше възглавниците на купчина и покриваше цялата тази триъгълна пирамидка с дантела.

За да запечатам приятните спомени, измислих да пришия дантелена шарка върху малки декоративни възглавнички. Ами декоративни – те просто бяха ушити от велур. Обикновени едноцветни възглавници, които събираха прах неизползвани в шкафа (купени бяха за кухненския ъгъл, но поради посредствения си вид не си намериха място).

И така, направих следното:

1. Изрязах с ножицата шарка от стария тюл. Това бяха разкошни цветя.
2. Ръбовете на изрязаните парчета намазах с лепило ПВА.
3. Подредих ги върху възглавниците така, както ми харесва.
4. Приших с едър бод.

Никой няма да спи на възглавниците, затова едрият бод е напълно подходящ. Когато дойде време да се изперат възглавниците, апликацията може да се разпори. Между другото, съвсем наскоро разбрах как се нарича стилът с дантела, който толкова ми харесва – „прованс“.

Дантелена ваза

Остана ми от комплекта само една дълга чаша, съвсем сама. Останалите всички се счупиха. Когато в къщата не ми достигаха вазички, често я използвах за малки букети.

„А защо пък да не превърна чашата в същинска ваза?!“ – помислих си и веднага се заех за работа:

1. Отмерих нужното парче тюл, като увих в него чашата.
2. Подрязах.
3. Залепих с горещо лепило.
4. Добавих декор от канап. Залепих го на три оборота около гърлото и на един оборот около дъното.

Вазата се получи просто блестяща. Нямам търпение да я сложа на масата с ароматен букет цветя.

Ето така една някога красива дантелена завеса намери нов живот в 5 различни неща. А можеше и по-нататък да събира прах в шкафа или да лежи на бунището. Много съм доволна от ръкоделията си. Обичам да се обграждам с красиви неща „с душа“.