Каква е разликата между морската и готварската сол: как да различите едната от другата и коя е по-полезна?

Днес няма човек на планетата, който да не познава солта. В общи линии всеки знае с какво се различава морската сол от готварската. Първата се добива в морето, а втората – в мини. С морска сол по-често се вземат вани, а с готварска се осолява храната. Така е, но не е толкова просто. Съществуват много тънкости, които определят свойствата и разликите на продуктите.

Как да различим морската сол от готварската?

Да се различи морският продукт от готварския не е лесно. Не всеки човек е в състояние да усети „вкуса на морето“ при дегустация. Външно продуктите могат да бъдат много сходни или да се различават значително, в зависимост от начина на обработка, едрината на смилането, добавките и т.н.

С невъоръжено око се забелязва разликата между морската сол за вани и готварската „Екстра“.

Снимка:

Първата често съдържа ароматни растителни екстракти и е разноцветна. Обикновено е значително по-едра и при разтваряне във вода оставя малка утайка.

При трапезните разновидности с еднакъв помол нещата са по-сложни:

За да разберем каква е разликата между продуктите, ще откроим основните разлики:

1. Морската сол е по-„мека“ на вкус. Ако поставите кристал върху езика, можете да усетите „вкус на море“ поради съдържанието на морски минерали (около 2–3%).
2. Висококачествените морски видове почти не се обработват, поради което кристалите имат сивкав цвят или друг цветен оттенък.
3. Обикновената готварска каменна сол се избелва химически при високи температури. Тя е почти винаги бяла.
4. В стандартния готварски продукт примесите са отстранени, а с тях и полезните вещества. В морския аналог, в зависимост от вида, могат да се съдържат йод, магнезий, калций, манган, селен, мед и други микро- и макроелементи.
5. Разликата в приложението: едрата готварска сол се използва по време на варене и за осоляване, а с дребната сол се посоляват готови ястия. Морските видове са много разнообразни: има за вани, за лечение, хранителни, включително елитни, използвани във висшата кухня (обикновено се добавят в салати или се поднасят отделно в солница).

Морска сол – какво е това и каква бива?

В морето се съдържат средно 35 г сол във всеки литър вода. Солта от морска вода хората са се научили да добиват чрез изпаряване. В нерафиниран вид тя е със сивкав цвят и е приятна на вкус. Още в Древен Египет морската вода се е държала под палещото слънце, за да се получи скъпоценната подправка за ястията.

Днес за това се използва технология, но не навсякъде. Така например на Хаваите продуктът се събира ръчно от специални солени лагуни.

Хавайската морска сол се смята за една от най-добрите. Особено забележителни са два от нейните видове – Hawaiian Red Sea Salt (червена, с частици червена глина) и Hawaiian Black Sea Salt (черна, с вулканична пепел).

Те са богати на микро- и макроелементи, екзотични са на вид. А освен това морската сол може да бъде диетична, с понижено съдържание на натрий (22 г на 100 г продукт срещу 39 г в обикновената готварска сол). Такъв вид се добива в Израел. Елитната френска сол от Геранд се описва от експертите като „пухкава и леко влажна“.

Гурманите различават продукта по цвят, място на добив и наименование.

Fleur de Sel е снежнобяла, много крехка, наподобява цвете и лесно се дъвче. Ценят я заради уникалния вкус и способността да украсява ястията с особена изисканост. В кулинарията не рядко се използва смес с добавки – със сушен лук, целина, моркови, розмарин, мащерка, водорасли.

Защо солта се нарича „готварска“?

Историята на солта е дълга няколко хилядолетия. Тя измина тежък път, докато стане готварска, достъпна за всеки. Първоначално достъп до продукта са имали само фараоните, кралете, царете и други знатни хора. В продължение на много векове са я оценявали толкова високо, колкото златото. За териториите, където се намират солните пластове, са се водили войни. Върху продукта са били налагани големи данъци, с него е плащан дан.

Солта, която днес всеки има на масата, е каменна. Тя е природен кристален минерал, който се е образувал в земната кора по време на изсъхването на древните морета.

Преди продуктът да попадне на рафтовете на магазините, той преминава през много етапи на пречистване. Сивите „камъни“ първо се разтварят във вода, за да се отстранят примесите. Разтворът се филтрира, почиства се с реагенти и накрая се получава почти чист натриев хлорид. В края разтворът се изварява (изпарява) и получената сол се изсушава. Оттам идва и името „готварска“.

Въпроси и отговори

Кое е по-полезно?

В количество до 5 г на ден солта е полезна за човешкия организъм – предотвратява обезводняването, подобрява храносмилането, спомага за нормалната работа на мускулите и за предаването на нервните импулси. Няма значение дали е добита в морето или на сушата. В морските разновидности по-често се съдържат комплекси от микро- и макроелементи. Самият продукт обаче не може да се разглежда като пълноценен източник на полезни вещества. Само до известна степен морските соли и отделните разновидности на каменната (например хималайската) са по-полезни от обикновената готварска.

С какво морската сол се различава от йодираната?

Известно е, че в морската сол присъстват съединения на йода. Но по време на изпаряването те почти напълно изчезват. В 1 г се съдържа едва 1 мкг йод, докато в йодирания продукт – около 40 мкг. Йодираните разновидности са фино смлени, което е удобно за употреба в готови ястия. Неприемливо е да се използва обогатената с йод подправка за приготвяне на горещи ястия – изчезва цялата полза и вкусът се разваля.

В заключение, прекомерната употреба на солена подправка вреди на здравето, без значение дали е извадена от морските дълбини или изварена от каменния солен пласт. Важно е продуктът да се използва правилно, за целите, за които е предназначен. Едрата готварска сол е най-подходяща за квасене и осоляване, средно смляната – за варене, а с дребната може да се посоли готовото ястие. С морската сол за вани е добре да се вземат вани, а хранителните видове – да се използват за обогатяване на салати, печива и закуски.