С какво се различава кристалът от стъклото: 7 начина да разберете разликата

В миналото наличието и количеството на празничната посуда бяха своеобразен показател за материалното благополучие – бокалите и чашките бяха гордост на домакините и се подреждаха в витрини и бюфети с прозрачни вратички. Съветските хора отлично знаеха с какво се различава кристалът от стъклото и можеха да разберат разликата, понякога дори без да се докосват до предмета. Но на повечето съвременни хора това не е по силите. А всъщност да се различи кристалната посуда от стъклената е доста лесно – достатъчно е да се разгледа внимателно изделието, като се обърне внимание на неговата прозрачност, дебелина, маса и още няколко критерия.

Как да различите кристала от стъклото

За да различите кристала от стъклото, не е нужно да провеждате опити в лабораторни условия. Можете да забележите разликата още в магазина, без да имате под ръка никакви специални средства. Достатъчно е да обърнете внимание на следните характеристики.

Външен вид на изделието

Една от съставките на кристала е оловният окис. Това вещество допринася за високата пластичност на материала. Ето защо кристалните изделия често са по-изящни и имат много тънки стени, каквито стъклото не може да има, тъй като то притежава по-малка „гъвкавост“.

Освен това оловните добавки дават възможност да се прилагат разнообразни начини за обработка на кристала. Така например чашите и вазите често се украсяват с изкусни, почти „бижутерски“ гравирани рисунки. А на запушалките на кристалните графини се придава шлифовка като на скъпоценни камъни. Върху стъклото не може да се извърши толкова фина работа, а декорът на такива изделия като правило е по-опростен или дори изобщо липсва.

Прозрачност

Още едно отличие, с което оловният окис е „дарил“ кристала, е високата прозрачност и еднородност. При това колкото повече от този компонент има в материала, толкова по-високи са посочените показатели.

Ако се погледнат изделията срещу светлината, то при кристалните няма да има помътнения, включвания, мехурчета и други дефекти. Стъклото пък има по-малко еднородна структура, а броят на „недостатъците“ зависи от неговия тип и качество.

Пречупване на лъчите

Ако приближите кристалния предмет до който и да е източник на светлина, той ще „заиграе“ с дъгови цветове. При това основният нюанс ще бъде синкаво-виолетов. Този ефект се постига отново благодарение на оловния окис. Именно заради тези качества кристалът често се използва при изработването на бижута и полилеи.

Стъклото при слънчева или изкуствена светлина не „играе“ с разноцветни отблясъци. А неговият нюанс ще бъде зеленикав и матов.

Визуални ефекти

Още едно качество, по което кристалът се различава от стъклото, е способността да създава „специални ефекти“. Ако погледнете през кристалния предмет към околните предмети, изображението ще се раздвои. Това става благодарение на големия ъгъл на пречупване.

Стъклото в аналогична ситуация просто ще увеличи леко предметите, а понякога може леко да ги изкриви. Но раздвояване няма да има.

Топлопроводност

По този критерий стъклото превъзхожда кристала. То притежава висока топлопроводност и ако вземете стъклен предмет в ръце, той доста бързо ще се „нагоди“ към температурата на тялото.

Кристалните изделия провеждат топлината много по-зле. Дори след продължителен контакт с кожата те остават хладни.

„Гласът“ на материала

Словосъчетанието „кристален звън“ вероятно е познато на всеки. Наистина, ако почукате по изделие от кристал с нокът или леко докоснете една чаша до друга, ще се чуе мелодичен, висок звук. И колкото повече олово има в състава, толкова по-продължителен и по-чист ще бъде той.

Ако предметът не „пее“, възможни са 2 варианта. Или върху кристала се е образувала цепнатинка, която е прекъснала звуковата верига, или изделието е изработено от стъкло. Също така могат да „мълчат“ и масивните кристални екземпляри с дебели стени.

Маса и здравина

Ако претеглите (дори на длан) еднакви предмети от кристал и стъкло, първият ще се окаже значително по-тежък. При това върху кристалните изделия, дори при активна употреба, не се образуват драскотини и помътнявания, а по стъклените „следите на времето“ винаги са видими.

Освен това кристалът, дори тънък, е по-трудно да се счупи. А ако това се случи, предметът ще се разлети на множество малки парчета, докато ваза или купичка за сладко, изработена от стъкло, ще се разпадне на няколко части.

Кристал

Материалът получава името си от гръцката дума „лед“, по аналогия с планинския кристал. Той е вид стъкло и съдържа не по-малко от 24% оловен оксид.

Първите сведения за добавянето на този компонент се отнасят още към епохата на зараждането на стъклоделието в Древен Египет и Месопотамия. Но във вид, близък до съвременния, кристалът е получен едва през 1676 г. от английския майстор Джордж Рейвънскрофт.

Съвременните производители подлагат материала на различни начини на обработка – огранване, гравиране, шлифоване и резба. Той се използва както при създаването на бижута, така и при изработката на празнични висококачествени съдове и сувенири.

Към днешна дата в Русия съществуват 3 големи завода, произвеждащи изделия от кристал – Дятковски, Гусевски (Гус-Хрустални) и Бахметевски.

Стъкло

Стъклото е практически универсален материал, известен от дълбока древност и използван в различни сфери на човешкия живот. Съществува и в природен вид, под формата на минерали, но по-често е продукт на стъклоделието.

Историците не са стигнали до единно мнение относно родината на този занаят. Излагат се версии за възникването му в Египет, Финикия, Африка, Месопотамия и страните от Източното Средиземноморие. Данните за „възрастта“ на стъклоделието също не са точни, но тук учените са единодушни – преди около 6 хиляди години.

Произходът на наименованието варира в различните езици. Европейските народи предимно използват форма, произлизаща от латинското „vitrum“, а славяните – от източногерманското „stikls“.

Производството на стъкло дълго време имаше занаятчийски характер, а на изделията се придаваше форма чрез издуване. Плоските стъкла пък се произвеждаха по метода на „цилиндрите“. Първо се издуваше посочената форма, а след това материалът се разрязваше и изправяше. Едва в началото на XX век инженер от Белгия изобрети начин за машинно производство.

Днес стъклата се произвеждат в промишлени мащаби. В зависимост от състава те се различават по качество и характеристики, а също така могат да бъдат прозрачни, матови, безцветни или цветни.

Твърдението, че стъклените изделия са по-евтини от кристалените, не винаги е вярно. В повечето случаи е така, но отделни екземпляри, изработени на ръка от стъкло, могат да бъдат десетократно по-скъпи от аналозите от кристал.