Каква е разликата между емайла и боята?

На съвременния пазар на довършителни материали е представен огромен асортимент от ЛКМ, които имат сходни свойства и характеристики. А на потребителя е трудно да разбере с какво се различава емайлът от боята. Ситуацията се усложнява от това, че няма ясно разграничение между тях, но въпреки това първият се предлага в търговската мрежа като отделен вид продукт със съответната маркировка. При по-детайлно проучване обаче разликата може да се види – тя се състои в особеностите на състава, нюансите на приложение и експлоатационните качества.

Как да различим емайла от боята

В широк смисъл всяка боя е състав, с помощта на който може да се придаде на повърхността определен цвят. Но в ремонтно-строителния отрасъл под този термин обикновено се разбират вододисперсионни, прахови и маслени смеси, изготвени на основата на изсушаващо масло или масла.

Емайлът в първоначалното значение на думата не е боя. Това е тънко стъкловидно покритие за метал, получено при високотемпературна обработка. А емайловата боя се отнася към един от видовете лакокрасочни материали. Но в ежедневието наименованието на продукта често се съкращава и този вид ЛКМ се нарича емайл.

И обикновените, и емайловите бои се използват не само за декоративни, но и за защитни цели. Съставите помагат да се намали негативното въздействие върху повърхността на влагата, ултравиолетовите лъчи и резките температурни промени.

И двата вида ЛКМ трябва да отговарят на следните изисквания:

• напълно да покриват първоначалния цвят на обработвания материал;
• да осигуряват добро сцепление с повърхността (адхезия);
• след изсъхване да не отделят токсични съединения;
• да притежават защитни свойства и устойчивост на механични повреди.

Още едно сходство между боите и емайлите е, че и двата вида се подразделят на категории в зависимост от това, за обработката на каква повърхност са предназначени. И единият, и другият състав могат да се използват за дърво, метал, бетон и др.

Емайлът се различава от боята по следните характеристики:

1. Състав. Основата на емайла е лак, в който са разпределени оцветяващи частици, пълнители и целеви добавки. Боята пък представлява смес от пигменти, пълнители, добавки и маслени субстанции (масла, изсушаващи масла и пр.).
2. Предназначение. Благодарение на това, че емайлът образува тънък, гланцов слой, той се използва по-често за декоративни цели. Боите пък спомагат да се придаде на повърхността наситен оттенък и се полагат на по-плътен слой, което позволява надеждно да се защити обработеният материал от драскотини и други повреди.
3. Особености на използването. За удобство при нанасяне маслените бои трябва да се разреждат с изсушаващо масло, а емайлите – с обикновен разтворител.
4. Плътност на покритието. И двата продукта образуват еднороден непрозрачен филм. Но емайловият слой е по-твърд и се отличава с по-голяма еластичност.
5. Устойчивост на влага и температурни промени. В това отношение емайлът печели, тъй като е по-малко податлив на разрушаване при въздействието на негативни фактори.
6. Способност да запазва цвета. Емайлите не избледняват и дори под жарките слънчеви лъчи дълго задържат наситения нюанс. Боите пък са по-чувствителни към ултравиолетовата светлина и слоят ще трябва да се подновява по-често.
7. Цена. Стойността на бояджийските материали до голяма степен зависи от производителя, региона на разпространение, качеството на продукцията и други критерии. Но като правило емайлите са по-скъпи.

А също така емайловите бои, за разлика от маслените, са представени в по-широк асортимент от цветове и нюанси, което позволява декорът да бъде по-разнообразен и интересен.

Емайл

Емайловите бои създават твърдо, най-често гланцово покритие, подобно на класическия емайл. В зависимост от особеностите на състава те се подразделят на разновидности, разликата между които се състои в нюансите на употреба, показателите за износоустойчивост и други характеристики.

Емайловите бои са следните видове:

1. Алкидни. Отличават се с висока устойчивост на атмосферни влияния и почистващи препарати. Могат да се използват за боядисване на редица вътрешни и външни повърхности, включително дърво и метал. Покритието е гланцово и лъскаво.
2. Алкидно-уретанови и уретанови. Характеризират се с повишена здравина и износоустойчивост. Лесно покриват цвета на повърхност, която преди това е била боядисана с маслен, епоксиден или пентафталов състав.
3. Алкидно-меламинови. Притежават повишена водоустойчивост и атмосфероустойчивост, характеризират се с високи защитни свойства. Подходящи са за боядисване на изделия, които се използват във влажен и горещ климат.
4. Пентафталови. Най-често се използват за битови цели. В зависимост от разновидността притежават различна атмосферна устойчивост. Този критерий определя и предназначението на боята – за външни или вътрешни довършителни работи.
5. Глифталови. Отличават се с бързо изсъхване. Ако другите видове емайлови бои напълно се втвърдяват в рамките на денонощие, то втвърдяването на глифталовите става още след 6 часа.
6. Нитроцелулозни (нитроемайли). Използват се за боядисване на дърво, метал и бетон. Характеризират се с остра миризма на ацетон, поради което по-често се използват при обработка на открито.
7. Органосилициеви. Подходящи са за всички видове повърхности. Устойчиви са на влага и механични увреждания, притежават повишена здравина.

Това са само най-разпространените видове емайлови бои. В зависимост от производителя асортиментът от разновидности може да бъде много по-широк.

Боя

Освен основните компоненти, към боите се добавят и допълнителни, които влияят върху характеристиките на продукта. Например те повишават течливостта на масата, стабилността на пигмента и адхезията, осигуряват допълнителна ултравиолетова защита и др. В зависимост от съпътстващите компоненти бояджийските материали се подразделят на глазиращи, минерални, лепилни, емулсионни и т.н.

А също така смесите се класифицират според предназначението:

1. За „плоско“ покритие. Подходящи са за боядисване на повърхности с дефекти – пукнатини, неравности. Образуват плътен, равен слой. Икономични са при обработка на големи площи.
2. За матово покритие. Подобни са на „плоското“ покритие, но са по-малко устойчиви и по-лесно се отстраняват от повърхността.
3. За придаване на гланцов блясък. Характеризират се с изразен „огледален“ блясък, отразяват светлината. Притежават висока устойчивост, но ако по покритието се появят драскотини и вдлъбнатини, те са много забележими.
4. За полугланцово покритие. Осигуряват блясък на покритието, предпазват материала от влага. Популярни са в детските заведения, където стените, вратите и мебелите трябва често да се мият.
5. За перламутрово покритие. По показатели на блясък са междинен вариант между гланцовите и полугланцовите бои. Дълготрайни са и не се разрушават под въздействието на влагата. Но въпреки това са по-малко устойчиви на механични повреди от останалите.

На въпроса кое е по-добре да се избере – боя или емайллак, могат да отговорят точно само професионалисти или опитни продавачи в строителните магазини. Това зависи от целите (декор или защита), вида и състоянието на повърхността, както и от това дали трябва да се извършат външни или вътрешни работи.