Каква е разликата между дезодоранта и антиперспиранта: внимавайте, има отлики

За да изберете най-доброто средство за поддържане на чистотата на тялото, трябва да знаете с какво дезодорантът се различава от антиперспиранта. Първата и основната разлика е, че дезодорантът въздейства върху бактериите, чиято дейност е придружена от неприятни миризми. Той предполага наличие на парфюм и аромати. Антиперспирантът потиска отделянето на пот, като създава желеобразни тапи в потните канали.

Как да различите дезодоранта от антиперспиранта?

Повечето козметични средства „срещу миризмата на пот“ са комбинирани – антиперспиранти-дезодоранти. По-рядко можете да срещнете отделни дезодоранти без антиперспирантни свойства, и обратно.

Как да различите дезодоранта от антиперспиранта:

• по състав – не съдържа алуминиеви соли;
• по надписа – на флакона е посочено „deodorant“ без „antiperspirant“;
• по продължителност на защитата – действа до 6 часа (реално);
• по разликата в усещанията – дезодорантът не блокира изпотяването, антиперспирантът – да.

Разликите в таблицата:

Какво представлява дезодорантът?

Според мнозина дезодорантът е спрей. Такова определение е коренно погрешно. Нека разгледаме значението на термина: „des“ във френския език е представка, означаваща „премахване“, а „odor“ се превежда от латински като „мирис“.

Дезодорантът е козметично средство, което се нанася върху тялото и маскира или предотвратява ферментацията на потта от бактерии.

В древността като дезодоранти са се използвали платнени торбички, напълнени с билки. Древните гърци и римляни са ги носили в непосредствена близост до „миризливите“ части на тялото. Билките попиваха потта и същевременно излъчваха аромат. За дезодориране на тялото са се използвали ароматни масла и парфюми.

С течение на времето стана известно, че самата пот няма мирис. Одориращите вещества се образуват в резултат на дейността на бактериите. В процеса на своята жизнена дейност те ферментират потта и отделят летливи вещества със специфичен мирис.

Полезно е да се знае. Освен водата, „изцедена от кръвта“, в потта се съдържат електролити, мастни киселини, урея, киселини, белтъчини, стероиди, липиди, въглехидратни отпадъци. Често потта е смесена с кожния себум и представлява изключително привлекателна хранителна среда за много бактерии. Влагата и топлината ускоряват размножаването на микроорганизмите и отделянето на специфичния мирис.

Какво представлява антиперспирантът?

Буквално „антиперспирант“ се превежда „против потта“ (древногръцката представка „анти“ означава „против“, а английската дума „perspiration“ – „пот, изпотяване“).

Антиперспирантът е дерматологично или козметично средство, което блокира отделителните каналчета на потните жлези.

Антиперспирантите се появиха много по-късно от дезодорантите. Човечеството дълго време можеше само да мечтае за ежедневно вземане на вана или душ. Много хора се миеха веднъж на няколко месеца. Не е изненадващо, че дезодорантите не решаваха проблема напълно. Миризмите на билки се смесваха с потта, което понякога само влошаваше ситуацията.

• Вместо дезодориране беше решено да се намери начин за намаляване на изпотяването. За целта беше използван талкът. Лесно разслояващият се минерал беше описан от металурга Георг Агрикола през XVI век. Парфюмерите използваха талковия прах като концентратор на ароматите. Едновременно с това той изсушаваше кожата, намаляваше триенето и позволяваше на тялото да остава по-дълго чисто, сухо и благоуханно.
• Втората стъпка по пътя към изобретяването на антиперспирантите е така нареченото „дъбене“ на кожата с помощта на стягащи вещества: натрошената на прах дъбова кора, алуминиеви стипци и др. Тези вещества предизвикват свиване на каналчетата, по които се движи потта, и по този начин намаляват изпотяването.
• През 1860 г. в Америка се заеха сериозно с борбата срещу неприятната миризма на тялото. Произвеждаха се средства с формалдехид, натриев бикарбонат и амониев хлорид. Голям пробив беше изобретяването на антибактериалния дезодорант на основата на цинков оксид. Той беше патентован през 1888 г. и носеше името MUM – от английския израз „Mum’s the word“ — „Нито дума за това!“

Накрая, през 1903 г. в САЩ е изобретен първият прототип на съвременния антиперспирант. Той се наричаше Everdry и съдържаше алуминиев хлорид – особена група соли, способни да блокират секрецията на потните жлези. Финодисперсният прах лесно се разтваря във вода и се отстранява от кожата. При нанасяне върху тялото в потните жлези той се трансформира в хидроксид (гелоподобна запушалка) и потиска отделянето на пот.

През 40-те и 50-те години на XX век на пазара се появяват ролкови дезодоранти, аерозоли, стикове и гелове, които ефективно се борят с миризмата на пот. Активните вещества непрекъснато се усъвършенстваха. Производителите прилагаха различни комбинации, за да постигнат най-доброто действие. Термините „дезодорант“ и „антиперспирант“ стават сходни по значение и днес мнозина ги възприемат като едно и също нещо.

Въпроси и отговори

Алунитът – антиперспирант или дезодорант ли е?

Кристал, известен още като алунит или стипцов камък, е химически активен минерал, който при контакт с пот предизвиква съсирване на белтъка. Той притежава ниска антиперспирантна активност и сам по себе си не убива микроби. Потискането на размножаването на бактериите става благодарение на дъбенето на кожата. Във FDA алунитът от 2005 г. насам не фигурира като дезодорант. Това е алтернативно средство за борба с повишеното изпотяване и миризмата на пот, което се продава предимно в екомагазини.

Кое е по-добре – дезодорант или антиперспирант?

Не съществува средство срещу изпотяването, което да подхожда еднакво добре на всички хора. Трябва да се избира дезодорант или антиперспирант въз основа на особеностите на организма, желанията и предпочитанията. При необходимост от строг контрол върху изпотяването се препоръчва употребата на медицински антиперспиранти със съдържание на алуминиев хлорохидрат от 10 до 15%. Ако изпотяването не е критично, може да се спре на дезодоранти и алунит.

Разликата между дезодорантите и антиперспирантите е голяма, но те прекрасно се допълват. Някои хора отказват да използват последните поради лошата им репутация. От 70-те години на XX век до днес периодично се публикуват научни трудове, които твърдят, че антиперспирантите са изключително опасни за човешкото здраве – могат да доведат до натрупване на алуминий в кръвта и да причинят рак на гърдата. Въпреки това алуминият не се класифицира като канцероген. Алуминиевите изделия заобикалят човека навсякъде (лекарства, козметика, храна, питейна вода, съдове). Няма доказателства, че това може да предизвика каквито и да е неблагоприятни последици за здравето.