По-вкусна от магазинската и без захар. Правим натурална пастила от ябълки в обикновена фурна.
Детето ми обожава сладкото. Миналата година опитах да направя у дома пастила от ябълки. Много вкусно нещо, а колко полезно: и витамини, и желязо, и минерали. Всички полезни вещества от ябълките се запазват. И то без захар. Сто пъти по-добре от всякакви купешки сладки.

Пастилата имаше огромен успех. Синът дъвчеше сладките пластове и дори не си спомняше за всякакви желеени мечета и други изкуствени неща.
Споделям рецептата с други мамички и бабички. Надявам се, че на Вашите малчугани лакомството ще се хареса.
Рецепта №1 – изцяло ябълкова пастила
Именно с нея започнах кулинарните си експерименти.
Всичко, от което ще имате нужда, е 1 кг ябълки. Стават всякакви: начупени, смачкани, грозни. Цветът също няма значение – от всякакви ябълки пастилата се получава с естествен кафяв оттенък.
После съветват разни неща.
Едни приготвят пастилата от ябълки с кората. На мен не ми хареса – лакомството се получава по-твърдо, усещат се плътни парченца.
Други пък пекат ябълките във фурната, а после с лъжичка изваждат меката част. Но да включваш фурната в лятната жега си е истински кошмар – този начин и аз го отхвърлих.
Постъпих по-просто:
- Измих ябълките, отстраних гнилото и червивите парчета, махнах дръжките.
- Нарязах плодовете на четвъртинки.
- Задуших ги в малко вода, докато омекнат.
- Прекарах ги през месомелачка с приставка за пюре. Събрах пюрето, а изцедките изхвърлих в кошчето.
Ако нямате месомелачка с приставка, просто претрийте задушените ябълки през сито.
Излях пюрето в тенджера, сложих го на слаб огън и го варих, докато се сгъсти – още около два часа. При Вас може да отнеме повече или по-малко време. Всичко зависи от сорта ябълки – има по-сочни, има и сухи, и рохкави.
Пюрето трябва да се бърка. Отначало от време на време, а като започне да се сгъстява – по-често. Ако сте пропуснали момента и сместа все пак е загоряла – това лесно се поправя.
Спасяваме загорялото пюре
В никакъв случай не разбърквайте вече залепналата смес и не изстъргвайте тъмните корички от дъното! Ако загорелите части попаднат в пастилата, готовият продукт ще има неприятен вкус на изгоряло.
- Внимателно пресипете пюрето в чиста тенджера.
- Отстранете с лъжица горния слой от загорялата смес. Вземайте само бежовото пюре. Онази част, която вече е потъмняла, не я пипайте.
- Продължете да варите пюрето в нова тенджера.
Привкус на изгоряло със сигурност няма да има – проверено по личен опит.
Сушим пастилата
Изварявайте пюрето, докато се сгъсти максимално.
Докато сместа се готви, покрийте тавата с качествена хартия за печене. Не пестете хартия. Към лошата хартия сместа залепва здраво и пастилата се получава „с хартийки“. Не е фатално, но не е никак приятно.
Някои съветват да намазвате пергамента с рафинирано слънчогледово олио. Аз опитах – не ми хареса. Да, пастилата се отделя лесно. Но по пластмасовите повърхности все пак остава слой мазнина, което се усеща и на вкус, и на пипане.
Когато пюрето е готово, го охладете до комфортна температура.
- Поставете върху тавата на пласт с дебелина около 0,5 см. Не повече – иначе ще я сушите цяла вечност. И пастилата ще стане дебела и няма да може да се увие красиво на тръбичка.
- Загладете пюрето внимателно. Това е много важно! Ако пюрето е разпределено неравномерно, след няколко часа тънките участъци ще прегорят, а дебелите изобщо няма да просъхнат както трябва.
- Настройте фурната на 100 оС и включете конвекцията.
- Веднага поставете тавата в камерата. Не чакайте, докато фурната се загрее.
- Сушете пастилата до готовност. Масата трябва да се сгъсти, но не и да пресъхне. При мен отне малко повече от 4 часа, но тук всичко зависи от дебелината на пласта и от фурната. Ако конвекцията ви е мощна, пюрето ще изсъхне по-бързо.
Готовата пастила е плътна, но не каменно твърда и не лепне по пръстите.
Какво да правите, ако няма конвекция
Съседката ми има съвсем обикновена фурна без излишни екстри. Тя постъпи така:
- Настрои фурната на 100 оС.
- Постави тавата с пастила във фурната.
- Без да затваря вратичката докрай, я подпря с чаена лъжичка. Остана празнина с ширина около 5 см. Това беше достатъчно, за да циркулира постоянно въздухът в камерата на фурната.
- Температурата във фурната спадна и съседката я увеличи „на око“ до 150 оС. Въздухът в камерата трябва да е горещ, но не и парещ.
150 оС не е абсолютна истина, тук всичко опира до баланса между температурата и ширината на процепа. Колкото по-активно горещият въздух излиза от фурната, толкова по-бързо пада температурата.
Но бъдете внимателни. Ако зададете твърде висока температура, пастилата ще изгори.
Как да направите красиви „тръбички“
Пастилата може просто да се нареже на ленти, ромбчета или квадратчета. Но в магазина я продават под формата на ажурни тръбички и аз реших да направя същото.
- Свалих пастилата от тавата и я охладих, докато стане едва топла.
- Обърнах я с пергамента отгоре, разгладях я върху чиста маса и намокрих хартията с вода. Просто топвах дланите си в купа и ги прокарах по пергамента. Така и хартията се накисна, и пастилата не се разтопи.
- Нарязах пастилата на ивици с ширина около 5 см.
- Навих ги на тръбички с произволен диаметър.
За да не се разгъват и цапат пастилките, увих всяка в пергаментова хартия и я завързах с тънка връвчица. Получи се много стилно.
Рецепта №2 – ябълкова пастила с добавки
Ябълковото пюре е основа, към която можете да добавяте всякакви вкусотии.
Най-простият вариант са подправките. Канела, ванилия, индийско орехче – каквото искате. Получава се много ароматно и вкусно.
Към ябълковото пюре можете да добавяте други плодове и горски плодове.
- Банани.
На 300 г ябълково пюре – 200 г пюриран банан.
- Горски плодове.
Обща пропорция: на 400 г ябълково пюре – 100 г от горските плодове. Най-вкусни комбинации се получават с червено френско грозде, боровинки и арония.
С брусница и клюква също става чудесно, но без захар не може – плодовете са твърде кисели.
- Круша.
Пропорции 50/50. Крушата я приготвях точно така, както и ябълките.
- Дюля.
На 300 г ябълково пюре – 200 г пюре от дюля. Много ароматна и вкусна пастила.
- Кайсии и портокалова цедра.
На 300 г ябълково пюре – 200 г кайсиево и кора от един портокал. Ароматът е умопомрачителен.
С пастилата може да се експериментира безкрайно. Имах и неуспешни опити: вариантът с цариградско грозде дори не искаше да се сгъсти както трябва. Но аз не се притесних – сипах още захар в тенджерата и направих изключително вкусен мармалад. През зимата изчезна светкавично – с палачинки и оладъци.



