Какво са използвали бабите ни за почистване на килими: 7 рецепти за тези, на които им е писнало от химията.

Искам да споделя необичайните начини за почистване на килими, за които ми разказа баба. Спрех да използвам домакинска химия за почистване, когато съпругът ми внезапно получи астма. Самата аз също страдах от периодични обриви по ръцете си. Кожата ми ужасно се лющеше и пареше. Днес много хора страдат от това. Отначало купувах препарати от магазина „сякаш натурални“, но явно и с тях нещо не беше наред, защото проблемът не изчезваше. Виждайки моите страдания, баба разказа с какво са чистили килимите по селата, когато е била млада.

Използван чай

Начинът е малко странен, но много ефективен. С използвания чай, или по-просто казано, с утайката от изпития чай, много добре се отстраняват прахът и неприятната миризма от изтривалката пред входната врата.

Какво трябва да направите:

1. Съберете в хартиена торбичка възможно най-много от използваната утайка. Подходяща е само прясна утайка, запарена преди най-много денонощие.
2. Чоят трябва да е без добавки, на листа, а не на пакетчета. Подходящ е и черният, и зеленият чай.
3. Леко влажният, но не мокър използван чай трябва да се разпръсне върху килима (около половин чаена чаша на 1 кв. м).
4. Сметете чаените утайки с четката за почистване на килими и ги изхвърлете.
5. Почистването отнема най-много 15 минути, а прахът и неприятната миризма изчезват безследно. Освен това няма никакви разходи и здравето не страда.

Използваният чай може да се използва и за почистване на големи килими. Но имайте предвид, че в дългия мъх утайките могат да заседнат, а върху светлите килими да оставят петна.

Сол

Със сол могат да се чистят не само килими, но и мека мебел – дивани, кухненски кътове. Тя е добра, защото попива цялата мазнина и влага. Слепналият и сплъстеният власък след почистването със сол се преобразява: става пухкав, мек и рохкав. Дори цветът става малко по-ярък. И най-важното – солта не дразни кожата и очите. Баба каза, че може да се използва дори за обеззаразяване, а вдишването на солен прах е полезно за бронхите.

Какво трябва да направите:

1. Посипете килима със сол, като я разпределите равномерно на тънък слой върху повърхността.
2. По-добре е да вземете обикновена каменна (едра) сол, но може и ситно смляна.
3. Намокрете четката с вода и разтъркайте добре власъка.
4. Оставете солта за 30 минути.
5. Съберете я с прахосмукачката.

Не се плашете, че солта е станала кафява. Тя е поела в себе си цялата мръсотия от килима. Между другото, със солта може да се борите с плесента и полепналата козина на домашните животни. Употребата ѝ е безопасна за вълнени, памучни и синтетични килими.

Хранителна сода

По-рано содата се е използвала за почистване на всичко: тигани, покрити със загар, чинии, под. С нея почистваха и килимите. Хранителната сода е безопасна и нетоксична. С нея дори плодове могат да се мият. Действа почти като солта – премахва мазните петна, повдига влакната. Освен това унищожава неприятните миризми и убива микробите. Хубаво е да се смесват сол и сода по равно. Но ако има само сода, нищо страшно.

Принципът на почистване е същият:

1. Поръсваме содата за хляб върху килима.
2. Разтриваме енергично с влажна четка.
3. Чакаме от 30 минути до час.
4. Събираме покафенялата сода с прахосмукачка.

Че килимът не трябва да се полива с оцет, казва баба. Това не е пирог. Химическата реакция с образуване на пяна не влияе по никакъв начин на почистването, а пък миризмата ще бъде силна. Освен това власинките ще се намокрят, а после се опитайте да изсушите килима.

Ако се наложи да премахнем петно, по-добре е да смесим содата за хляб с водороден прекис от аптечката. Сместа трябва да стане гъстеничка, като заквасена сметана. Намазваме я върху петното (от плодове, вино, кафе, без значение), чакаме 15 минути и избърсваме с чиста влажна кърпа.

Кисело зеле

Баба разказа още, че по-рано по селата зелето не се квасеше като сега, в бурканчета. След като есенем прибереха реколтата, добрата половина зелки нарязваха и натъпкваха плътно в огромни бъчви. Стоеше си цяла зима и го ядяха почти всеки ден. А с киселото зеле търкаха и килимите. Събираха го в кофа, измиваха го и го изцеждаха. После търкаляха с метла или четка по килима. Цялото зеле ставаше черно, от мръсотия и косми.

За да пестят, понякога го миеха и използваха отново. Баба казва, че килимите след почистване с кисело зеле блестяха и миришеха приятно. Аз самата не се реших да правя експеримент. Ако някой опита, нека сподели впечатленията си.

Дървени стърготини

Най-мръсните и омазнени килимчета по селата почистваха с дървени стърготини. Това е много ефикасна рецепта. Вярно, не за живеещите в апартаменти. Аз я изпробвах на вилно килимче, което вече смятах да изхвърля. То лежеше на верандата и силно миришеше на котките, които ни гостуваха. Имаше и петна по него.

И така, рецептата:

1. Приготвяме в кофа силен сапунен разтвор от 3 л вода и 200 г сапун за пране.
2. Наливаме 100 мл бензин.
3. Изсипваме дървените стърготини в кофата.
4. Оставяме ги да се напоят за 10-15 минути.
5. Разпръскваме стърготините на дебел слой върху килима.
6. На другия ден ги измитаме с метла.
7. Оставяме килима навън, докато миризмата на бензин изчезне напълно.

Килимът стана съвсем чист – всички петна изчезнаха и най-после си спомних какъв беше цветът му. Килимът се проветряваше дълго, това е вярно. Но затова пък сега не мирише на нищо.

Сапунени стърготини

До 20-и век хората не знаеха какво е домакинска химия. За почистване използваха сапун за пране: натриваха с него влажна кърпа или четка и миеха, пераха и търкаха. За почистване на килими правеха сапунен разтвор. Приготвянето му от сапунена бучка е дълга работа. Докато се разтвори, ще минат 100 години. Затова от бучката правеха стърготини, които лесно се дозират.

Баба разказа, че увиваха сапуна в парцал и го слагаха на печката. Сапунът се нагряваше, ставаше мек и пластичен. След това го настъргваха с ренде. Сапунените стърготини използваха за пране на килими.

Переха ги през лятото, в слънчево и горещо време.

1. Нагряваха 3 л вода с 3 с.л. сапунени стърготини.
2. Когато сапунът се разтваряше, добавяха 3 с.л. терпентин.
3. Разтворът се нанасяше с парцал, а власинките старателно се търкаха с твърда четка.
4. После попиваха килима със сухи парцали.
5. За да съхне, го закачаха с шарката навътре, за да не избелее.

Прах за пране

Според разказите на баба, масовото използване на праховете за пране започна едва когато тя вече беше прехвърлила 30-те. Майка ми и чичо ми тъкмо ходеха на детска градина. Пране имаше много, защото като деца бяха много любознателни и активни. Баба купуваше съветски прах, който се казваше „Новост“. Оказа се приятна новина, че той не само добре изпира петната от трева и сок от дрехите, но и чудесно премахва петната по килима.

Между другото, този прах се споменава във филма „Служебен роман“ в епизода, в който Новоселцев преобръща чаша вино върху роклята на героинята. Той го поръсва със сол и казва: „А после вие ще ми го увиете, за да си го взема… аз ще го изпера с „Новост“.“

За да махне петната от килима, баба, докато переше дрехите, напояваше една кърпа с разтвор на праха за пране и я поставяше върху замърсеното място. Докато переше нещата, петното киснеше. Тя го изтриваше със същата кърпа. Реших да последвам нейния пример. Всъщност, за пране на дрехи използвам не обикновен химически прах, а натурален.

Ето рецептата:

• 1 чаша сапунени стърготини (сапун за пране или бебешки сапун);
• 1 чаша сода за хляб.
• Разбъркайте добре.
• Съхранявайте в плътно затварящ се буркан.
• На 5 л вода използвайте 2-3 с.л. прах с връх.

Такъв прах за пране премахва петната от дрехи, спално бельо, чорапи и блузи, а също и от килима – и то отлично. Влажната следа подсушавам със сешоар. Бързо, лесно и не е скъпо за семейния бюджет.

За да бъдем справедливи, в наши дни баба чисти килимите със съвременни средства. Едно шишенце стига за половин година, не заема място, не се налага нищо да се помита. На старини вече ѝ е трудно да се навежда и да помита чаени листа. И въобще, казва, по-изгодно е да се купуват специални препарати, отколкото сол с десетки опаковки или сода. И аз също, вероятно, бих се върнала с радост към битовата химия, ако здравето позволяваше. Но не. Утешавам се с това, че не вредя на екологията.