Алуминиевите съдове вредни ли са за здравето – поредната лъжа или все пак истина?

Алуминиеви съдове има днес почти във всяка кухня. Просто съвременните технологии позволяват те да се изработват с привлекателен външен вид, зад който потребителите не винаги разпознават този метал. А от „явния алуминий“ мнозина се страхуват да купуват, поради твърдо установеното мнение, че той може да бъде опасен за нашето здраве. Колко всъщност е вредно да се готви в алуминиеви съдове?

Привлекателни свойства на алуминия

Нашите майки и баби използваха такива съдове доста активно, докато идеята за тяхната вреда не придоби популярност. Какво толкова привличаше домакините в тези тенджери и тигани?

• Алуминиевите съдове са много леки, лесно се преместват по време на готвене, лесно се мият и удобно се подреждат за съхранение на рафтовете един върху друг.
• Такива съдове са достъпни на цена.
• Устойчиви са на корозия – тоест не ръждясват.
• Неоспоримата полза от алуминия — отличната топлопроводимост, която осигурява равномерно загряване на храната, дава възможност тя да се приготви много по-бързо, без да се губи излишно време за загряване на самия съд. Освен това рискът от загаряне в такива тенджери или тигани е по-нисък, отколкото например в емайлираните.

Алуминиевите съдове от по-старото поколение най-често са се произвеждали от чист алуминий, поради което са били откровено меки и са се деформирали доста бързо. Съвременните технологии обаче позволяват те да се произвеждат под формата на по-твърди сплави с магнезий, силиций, стомана и чугун. Чугунената сплав гарантира дълго запазване на топлината, а стоманената – по-голяма здравина и дълготрайност на такива съдове.

Развенчаваме митовете

Основното предубеждение, което кара домакините да предпочитат по-скъпите съдове, изработени от други материали, пред алуминиевите, е твърдението, че алуминият може да оказва вредно влияние върху нашето здраве. Така ли е всъщност? Съвсем не. И ето защо.

Прекият контакт на храните с алуминия по време на готвене е практически изключен поради наличието на тънък оксиден слой, който се образува по повърхността на метала по естествен начин при контакта му с кислорода. Понякога той се създава принудително в производството по метода на анодирането – такъв оксиден слой е по-дебел и по-надежден.

Наскоро учените доказаха, че максималната „порция“ метал, която може да попадне в храната при готвене, не надвишава 3 мг. А опасният за здравето на хората обем е 10 пъти по-голям. Дори като се има предвид, че ежедневно получаваме известна част от алуминия от храната и водата, това е напълно безвредно количество.

Освен това Световната здравна организация доказа, че алуминият е метал, който не е канцерогенен. Следователно всички притеснения, че той може да предизвика ракови тумори, са напълно неоснователни.

Така че всички, които бяха против алуминия в кухнята, би трябвало поне да преразгледат възгледите си.

А утвърденият стереотип, че такива съдове имат „безличен“ вид, днес не отговаря на действителността: произвеждат се с изключително декоративни външни покрития, които нямат пряк контакт с храната и следователно не влияят на свойствата ѝ, но придават на самите съдове модерен, скъп вид. Например:

• лак, безопасен за храните;
• емайл за съдове;
• порцеланова суспензия.

Разбира се, такива тенджери или тигани струват малко по-скъпо от тези без декоративно покритие, но пък съдовете с издръжливо декоративно покритие с времето няма да загубят блясъка си. Изборът между тях, както се казва, е въпрос на вкус и на възможности.

В какво всъщност се състои вредата?

Всяко нещо може да се окаже вредно при едно важно условие: неправилна употреба. Същото правило важи и за алуминиевите съдове. При неспазване на някои важни условия на употреба оксидният слой се разрушава и започва пряк контакт на метала с храната, което вече може да се отрази зле на човешкия организъм (макар че пак не става въпрос за причиняване на рак).

Най-страшното, което може да се случи, е хранително натравяне. Кои наши действия водят до това?

• Приготвянето в такива съдове на ястия, съдържащи кисели съставки (лимон, оцет, домати, кисели плодове). Тоест маринованото в оцет (или дори в кефир) месо не трябва да се пържи в алуминиев тиган. А в алуминиеви тенджери не бива да се варят компоти, желета, сладка и боршове. Съществува обаче една вратичка в това правило: ако тенджерата или тиганът има незалепващо покритие, прекият контакт на храната с алуминия е изключен и готвенето на кисели храни става безопасно. При това всички полезни свойства на метала се запазват. Но приготвеното ястие трябва незабавно да се прехвърли в друг съд.
• Използването на алуминиеви съдове за осоляване, ферментация и мариноване на храни. Нали дори ако рецептата не съдържа лимонена киселина или оцет, киселината неизбежно ще се образува по време на мариноването или ферментацията. Следователно оксидният слой бързо ще се разруши и храните ще започнат да реагират с алуминия, като образуват вредни съединения и увеличават концентрацията на самия алуминий в храната.
• Продължителното съхраняване на приготвени ястия в алуминиеви съдове. Това води до това, че храните все пак разрушават защитния слой и влизат в реакция с метала. Последиците от това са описани по-горе.
• Използването на абразивни вещества или метални гъби за почистване на такива съдове. Това води до бързото разрушаване на оксидния слой и до увреждане на вътрешната повърхност, поради което количеството метал, който попада в храната, може да се увеличи. Алуминият трябва да се чисти само с меки гъби и течни препарати за миене на съдове. Ако по такива съдове е загоряло нещо, по-добре е да ги накиснете за няколко часа или дори за през нощта, но не ги търкайте с пясък, метална четка или други средства или предмети, които драскат.

Ако в домакинството ви за осоляване има само алуминиева тенджера с подходящ размер, сложете всички съставки в два полиетиленови плика и едва след това ги спуснете в съда. Така ще избегнете контакта с метала и вашите продукти няма да пострадат. Има обаче още едно условие: вътрешната повърхност на такъв съд не трябва да има грапавини, неравности и други повреди, които могат да скъсат пликовете, например при разбъркване. Ако това се случи, ще се наложи спешно да „преместите“ продуктите в друг съд.

Какво може да се готви?

Както вече стана ясно, могат да се приготвят всякакви ястия, за които не се използват никакви кисели продукти (зеленчуци, плодове, млечни продукти, оцет). Това могат да бъдат различни каши и супи, картофи (както пюре – в тенджера, така и пържени – в тиган), некисели зеленчуци, млечни ястия, всякакви макарони, риба, месо, яйца, гъби.

И така, въпреки утвърдения „стоманобетонен“ стереотип за ужасни заболявания, които причинява използването на алуминиеви съдове, всъщност в тях няма нищо страшно или вредно. Разбира се, ако се спазват елементарните правила за употреба. А те не са чак толкова сложни.