Направихме звукоизолация на тръбите: това е решение, ако и на вас ви е дотегнало да чувате шума от съседните апартаменти.

Шумоизолацията на канализационните тръби не е празен каприз, а необходимост. До този извод стигнахме, след като се преместихме в нов апартамент. Трябва да отбележим, че преди това живеехме ту в частни къщи, ту в стари многоетажни сгради, където всички комуникации бяха положени още по времето на чугунените тръби, затова не се бяхме сблъсквали с подобни звукови ефекти.

Редовният шум на «водопада» в новата сграда беше изненада за нас – ту, докато лежим в спалнята на леглото, насън чувахме как съседите се радват на благата на цивилизацията, ту, докато четем книга в хола, потръпвахме от рязко бучене. А какво да кажем за моментите, когато рязък тътен на вода се стоварваше върху нас, докато сме в санитарния възел. Затова започнахме да търсим причините за появата на шума и начините да се отървем от него.

Причини за шума в тръбите

След разговор с няколко водопроводчика се оказа, че шумът на водата в тръбата се дължи именно на ниските шумоизолационни свойства на материала, от който е изработена самата тръба. Пластмасата, за разлика от чугуна, много слабо поглъща вибрациите. Освен това е гладка, затова по нея не полепват мазнини и други отпадъци. От една страна, това е добре, тъй като намалява вероятността от запушване. Но от друга страна, слоят нечистотии служи като допълнителен «гасител» на шумовете.

Впрочем, това не са единствените причини за появата на страничен шум в апартамента:

Уплътнителят също играе важна роля. Специалистите съветват да се използват гумени уплътнения и пенополиетилен. В нашия случай обаче строителите решиха да спестят и запълниха всичко с обикновена монтажна пяна, която отлично пропуска звука.
Канализацията не е херметически затворена система. Поради особеностите на устройството ѝ в тръбите може да влиза вятър. Резултатът от движението на плътни въздушни маси в тясното пространство е именно шумът.
Ако разглеждаме канализационните тръби от физическа гледна точка, те не са нищо друго освен резониращо устройство. От своя страна къщата е «жив организъм». Тя не е статична – междуетажните плочи се свиват и разширяват под въздействието на температурата на въздуха; в почвата също непрекъснато протичат процеси, които водят до това, че фундаментът и стените постоянно вибрират. Тези вибрации са неусетими за нас, но, предавайки се на тръбите и многократно усилвайки се, те се превръщат в ясно доловим тътен.

Има и по-сериозни причини за шума – например, неправилното разположение на канализационните системи. Според правилата те трябва да се намират в междуетажните плочи. Ако обаче монтажът е извършен с нарушения – тоест тръбите са в междуапартаментните стени и междустайните прегради, чуваемостта на звуците нараства многократно.

Звукоизолация на канализационни тръби

Един от водопроводчиците, с които се консултирахме за звукоизолацията, ни предложи алтернативен вариант – подмяна на тръбите с други, с по-дебели стени. Те са направени от специална смес от пластмаса и минерали, така че звукът в тях заглъхва по-бързо. След като обаче пресметнахме в колко пари може да ни излезе подобно начинание, се отказахме от него. При това решаващият фактор бяха не само парите, но и по-бързото износване на системата – ако обикновените тръби от PVC издържат половин век и дори повече, то усъвършенстваните ще трябва да се сменят още след 20 години.

В крайна сметка стигнахме до извода, че за да намалим нивото на шума и да не излезем извън бюджета, трябва да облепим щранговете първо с виброизолационен материал, а после и със звукоизолация. Поне всички хора, които разпитахме по форумите, съветваха именно този вариант като най-изгоден.

След това се заехме пряко с подбора на материалите. Нашите критерии бяха:

наличие на самозалепващ слой – за да не се занимаваме с избора на лепило и нанасянето му;
разумна цена;
качество – все пак разчитахме, ако не на пълно изчезване на шума, то поне на забележимо намаляване на силата му.

В крайна сметка спряхме се на StP Aero Plus с дебелина 3 мм като виброизолация, а за защита от звуци купихме 6-милиметров флекс.

Облепване на щранговете в тоалетната и в кухнята

Да пестиш, значи да пестиш. За да не харчим пари за услугите на строители или водопроводчици, със съпругата ми решихме да залепим изолацията в тоалетната и в кухнята със собствените си ръце. Още повече, че процесът не е сложен:

Като начало обезмаслихме от всички страни щранга, отдушната тръба и всички съединения, като ги избърсахме с парцал, напоен с ацетон.
Измерихме обиколката на тръбата.
С молив нанесохме маркировка върху листовете виброизолация и с канцеларски нож разкроихме материала.
С помощта на либела начертахме върху щранга права вертикална линия. Тя е необходима, за да не «пълзи» материалът встрани и да не се появяват чупки.
Залепихме виброизолацията. За улеснение защитната хартия от лепкавия слой не я сваляхме изцяло – първо от единия край и веднага го фиксирахме върху тръбата, а после постепенно увивахме материала около щранга, като едновременно с това постепенно отделяхме и защитата.
Върху виброизолацията по същия начин залепихме флекса.

Трябва да се отбележи, че ако Aero Plus даваше известна свобода на действие – при грешка можеше да се отлепи и да се залепи отново, то с флекса трябваше да работим по принципа «седем пъти мери, веднъж режи», тъй като всяко грешно движение можеше да съсипе цялата работа.

Звукоизолация на отоплителната система.

Проблемът с шума от канализацията не беше единственият. Чувахме и всички разговори на съседите от долния и горния етаж – звукът преминаваше през отворите, предвидени за отоплителната система. Работата е там, че щрангът не се монтира плътно към пода, плочите и другите строителни елементи.

Заради безопасността той се поставя в специална метална втулка, чийто диаметър е много по-голям от диаметъра на тръбата. А за да няма отворена празнина между апартаментите, междината между тръбата и втулката се запълва с каквото попадне под ръка – от циментови трохи до обикновени отпадъци: вестници, парцали. Знаехме, че така са строили преди 30–40 години, но това, че в новопостроените сгради използват същия начин, ни изненада. Затова решихме да поправим и звукоизолацията там, където минаваха отоплителните тръби.

Като разходни материали избрахме късове азбестов шнур и специалния уплътнител Вибросил – препоръчаха ни го познати, които вече имаха положителен опит с използването му. Всъщност да го открием не беше никак лесно – историята за това колко усилия ни струваше да си поръчаме такъв уплътнител чрез познати на познати, заслужава отделен разказ.

Запълване на пространството между втулката и отоплителния щранг

Както и в случая с канализационните тръби, цялата работа я свършихме самостоятелно.

Тази задача също не беше трудна:

Първо извадихме всички отпадъци, които строителите бяха използвали вместо изолация.
След това старателно почистихме и обезмаслихме втулката отвътре и повърхността на тръбата.
Натъпкахме във втулката късове азбестов шнур, като оставихме 4–5 см до върха.
Върху шнура нанесохме Вибросил. Направихме го със специален пистолет. Уплътнителят не може да се изстиска на ръка – толкова е гъст и плътен.
Изравнихме шева, за да изглежда естетично.

По същия принцип действахме както с втулките, вградени в пода, така и с таванските. След като уплътнителят се втвърди, шумът почти напълно изчезна – до нас достигат само отделни викове и силен лай на куче.

Ето как решихме проблема с липсата на шумоизолация при пластмасовите канализационни тръби и се отървахме от необходимостта да чуваме всички разговори на съседите. Разходите бяха минимални, а ефектът – чудесен.