Правилна грижа за еухариса в домашни условия

Цветовете на това стайно растение сякаш са изработени от най-нежен бял порцелан и се отличават с изискана матовост. Благородната красота на цветовете се подчертава от едри листа с наситено зелен оттенък. Растението се нарича еухарис — в домашни условия грижата за него не е сложна, но изисква познаване на основните правила и създаване на оптимални условия за отглеждане.

Описание

Еухарисът е луковично растение; подземният му летораст е с кълбовидна форма и достига до 6 см в диаметър. Родината на цветето са тропиците на Централна и Южна Америка, долният етаж на вечнозелената гора.

Цветовете по външен вид много приличат на нарциси: ефектни, едри — до 12 см в диаметър, събрани по няколко (3-10) в съцветия, снежнобели, с изискан, приятен аромат. Цветовете са разположени на цветоносно стъбло, което понякога достига до 60 см.

Листата на еухариса са тъмнозелени, ланцетовидни, достигат дължина до 55 см и ширина до 20. Над повърхността на листната петура изпъкват надлъжно разположени жилки.

Добре гледаното растение Eucharis grandiflora е изпълнено с грация и величава красота, цъфти два пъти годишно — в края на есента (зимата) и през пролетта. Еухарисът остава декоративен и между цъфтежите — благодарение на красивите листа, които растението никога не губи напълно. Пълното опадване на листата обикновено е следствие от неправилни условия на отглеждане или преживян стрес.

Съвет
Загубата на листа е тежко изпитание за еухариса, затова останалата луковица трябва възможно най-скоро да бъде стимулирана да прорасне на топло място.

Видове

Родът еухарис спада към семейство амарилисови и наброява около 20 вида, но в стайното цветарство са разпространени само някои от тях:

• Еухарис на Сандер — отличителна черта на вида са снежнобелите цветове, които по форма повече наподобяват лилии, отколкото нарциси.

• Еухарис снежнобял. На един цветонос на растението има около десет дребни бели цветчета с леко отгънати назад венчелистчета. В горната част на цветовете има жълти впръсквания.

• Еухарис едроцветен. Този вид се нарича още амазонска лилия. На едно съцветие са разположени 5-6 цвята, които по външния си вид наподобяват нарциси. Еухарисът едроцветен е най-популярен сред цветовъдите, тъй като грижите за него у дома не са сложни. Спазването на всички препоръки осигурява цъфтежа на растението през август и март.

Грижата за еухариса е съвсем лесна – с всички дейности може да се справи дори начинаещ цветовъд. Въпреки тропическия си произход, растението не е особено взискателно към условията на отглеждане.

Осветление и температурен режим

За доброто развитие на цветето е необходима ярка разсеяна светлина поне 3-4 часа на ден. Отлично ще подходи за създаването на подобни условия первазът на прозорец, ориентиран на изток или запад. През летните месеци растението трябва да се засенчва от парещите обедни лъчи.

Периодът на активен растеж на еухариса е през лятото, като оптималният температурен режим е в диапазона от +20 до +25 °C. От ноември до януари живакът на термометъра в помещението, където се намира еухарисът, не трябва да пада под +13 °C и да се покачва над +15 °C. По-късно настъпва време за образуване на цветоноси, когато трябва да се поддържа температура от +18 до +20 °C.

Изнасянето на еухариса навън не се препоръчва, цветето категорично не понася течения и температурни разлики. Растението не понася много добре горещината, затова е по-добре да се отглежда в прохладни помещения, отколкото на южен балкон.

Влажност и полив

Както повечето екзотични цветя, еухарисът предпочита топъл и влажен въздух. На цветето ще са много приятни периодичните пръскания с пулверизатор. Избърсването на листата с влажна гъба или парцал и топлият душ не само ще повишат влажността, но и ще помогнат да се отстрани натрупаният по растението прах. Друг начин да се овлажни въздухът около еухариса е да поставите до растението широки съдове с вода. Понякога вместо такива съдове може да се използва аквариум или компактен фонтан.

Съвет
Списанието chistota.decorexpro.com препоръчва да не се извършва пръскане по време на цъфтеж, тъй като дори най-малките капчици вода могат да причинят появата на кафяви петна по венчелистчетата.

Поливът е от решаващо значение при грижата за еухариса. Именно благодарение на правилния полив растението ще има привлекателен външен вид и декоративност. В същото време правилният не означава обилен. Както при грижата за другите луковични растения, трябва да се спазва правилото: по-добре недостиг на вода, отколкото излишък.

Максималният брой поливки през периода на активен растеж е 3 пъти седмично, като не бива да се допуска изсъхване на земната буца. В края на есента и през зимата, когато растението е в период на покой, е достатъчно да се полива не по-често от веднъж седмично. Луковичката на еухариса е изключително чувствителна към излишък на влага в субстрата и лесно загнива, особено ако температурата на въздуха в помещението не е по-висока от +14 °C.

Съвет
Състоянието на горния слой на почвената смес ще Ви помогне да се ориентирате в броя на поливанията. Ако той е изсъхнал, овлажнете почвата, без значение колко дни са минали от последното поливане.

Почва

Засаждането на еухариса започва с избор на саксия — на една луковица трябва да се падат 5-10 см обем. Именно оптималният размер на съда, в който ще се отглежда цветето, ще осигури честия и продължителен цъфтеж. Най-добрият вариант е широка керамична саксия, тъй като е достатъчно тежка и растението няма да падне под тежестта на листата.

Особеността на еухариса е, че майчиното растение цъфти по-дълго и по-охотно, когато в саксията има и малки луковички. По тази причина при пресаждането не бива да отделяте младите луковички — преместете растението заедно с тях в съд, по-голям от предишния. Така ще се осигури цъфтежът на няколко еухариса наведнъж.

Съвет
Отделяйте луковичките една от друга само ако трябва да размножите растението, тъй като единичните еухариси растат бавно и цъфтят едва след дълго време.

Субстратът трябва да се отличава с добра влагоемкост. Варианти на почвената смес за еухариса:

1. Вземете 1 част тревна пръст, 2 части листна пръст, 1 част торфена почва и 0,5 част едрозърнест пясък.
2. Компост — 2 части, 4 части листна почва, 2 части едрозърнест пясък, 1 част глинеста почва. Компостът може да се замени с угнил кравешки тор или костно брашно. Пясъкът се добавя към субстрата, за да е по-рохкав; алтернатива могат да бъдат вермикулитът или перлитът.

Съвет
За да предотвратите загниването на кореновата система, добавете към субстрата за еухариса малко дървени въглища.

На дъното на саксията непременно трябва да се постави слой дренаж — вземете специален, купен от магазина, или строителен керамзит, или обикновени камъчета (чакъл).

Почвата при засаждането на еухариса трябва да е топла, това ще ускори вкореняването. Ако пренебрегнете това правило, луковицата може да изгние. Такова нещо не може да се забележи веднага — гниенето започва от дънцето и понякога цветарят дълго време се грижи за вече мъртвото растение.

В никакъв случай не бива да чакате еухарисът да изпусне листата си. Това се дължи на факта, че растението понася изключително тежко опадването на листата, в резултат на което луковицата често загива.

За да реанимирате коренището, го извадете от субстрата и го поставете заедно с луковичките в разтвор на корневин (който се купува от всеки магазин за цветя). Не е нужно да отделяте луковичките една от друга, просто внимателно отстранете от тях остатъците от почвата. Внимателно посадете луковицата в предварително приготвената почва и полейте с остатъчния разтвор от корневина (прекомерното поливане в този случай е противопоказано!).

Ако се появят нови издънки, значи растението се е активирало и можете да започнете да го поливате и подхранвате. Преместете саксията на по-светло място, като при това помнете, че теченията и преките слънчеви лъчи са противопоказани за еухариса.

Подхранване

Голямото количество азот, съдържащо се в състава на комплексния тор, е нежелателно: поради излишъка на този минерал еухарисът често спира да цъфти. Затова, когато избирате сместа за подхранване, обръщайте внимание на нейния състав — азотът трябва да се съдържа в тора в минимално количество.

Подхранването се извършва веднъж на 2 седмици. Оптималният вариант би бил следният: лек полив, подхранване, още един полив. Това ще осигури размиване на тора, в случай че концентрацията на разтвора надвишава необходимата, и ще помогне да се избегне изгаряне на кореновата система.

Като тор ще подхожда всяка универсална минерална смес, предназначена за цъфтящи растения. Редуването на органични и минерални торове също няма да навреди на цветето.

Необходимо е еухарисът да се подхранва през целия период на цъфтеж и активен растеж. След това торенето трябва да се прекрати за няколко месеца.

Състоянието на покой при еухариса настъпва веднага след цъфтежа. Тоест, ако растението цъфти 3 пъти в годината, то и периодите на покой също ще бъдат 3.

Болести и неприятели

Цветето е устойчиво на повечето болести и неприятели. Въпреки това, както всички луковични растения, еухарисът е податлив на появата на „червено изгаряне“ (стагоноспороза). Причинителят на болестта е гъбичка, като основният симптом е появата на надлъжни червени петна по листата. Лечението се състои в отстраняването на повредените части на растението и накисването му в разтвор на меден сулфат или друг съдържащ мед фунгицид (например „Максим“, „Хом“).

Понякога еухарисът бива засегнат от щитоносни въшки, паяжинни акари или трипси. Методите за борба са много прости: почистете листата от насекомите с гъба, напоена със сапунен разтвор. След това обработете растението с 0,15% разтвор на инсектицида „Актелик“.

Размножаване

Еухарисът се размножава чрез семена и дъщерни луковици. Размножаването със семена представлява трудоемък и продължителен процес, поради което се използва в много редки случаи. Освен това растенията, получени по този начин, започват да цъфтят не по-рано от 5 години.

Най-често цветарите размножават еухариса чрез луковици, като ги отделят при пресаждането. Разделете луковицата на майчиното растение на части, във всяка от които трябва да има по 4-5 малки луковички. Това ще осигури минимално увреждане на растението.

Засадете луковичките в предварително приготвена и леко овлажнена почвена смес, като ги поставите на дълбочина 4-5 см. Ако засадите луковичките по една в контейнер, растението няма да цъфти, докато не отгледа необходимия брой луковички.

Пресаждане

Систематичните подхранвания и няколко луковици в саксията осигуряват красотата на растението: то изглежда като буен храст и цъфти обилно. Ето защо честото пресаждане е вредно за еухариса. Освен това цветето понася изключително тежко увреждането на корените, затова пресаждането трябва да се извършва чрез преваляне.
Как да пресадите еухарис:

1. Внимателно го извадете от съда, като се стараете да не повредите корените и надземната част.
2. Преместете напълно запазената земна буца с растението в по-просторна саксия (диаметърът на новия съд трябва да бъде по-голям от диаметъра на предишния с 2-3 см).

Евхарисът не трябва да се отглежда повече от 5 години в един съд, тъй като ограниченото пространство, изцяло запълнено с нови луковички, често е причина за гибелта на растението. Пресаждането трябва да се извършва, когато растението е в състояние на покой след цъфтежа; обикновено оптималното време за извършване на процедурата е март.

Засадените луковици трябва да бъдат заровени в субстрата на 3-4 см. Върхът на непокълналата луковичка трябва да се остави на повърхността на почвата; това ще позволи да се наблюдава процесът на растеж.

Съвет
След засаждането поливайте растението рядко; това ще предпази все още неокрепналите луковички от увреждания. Компенсирайте липсата на влага с често и обилно пръскане.

Защо не цъфти

Една от основните причини, поради които евхарисът не цъфти, е твърде големият съд, в който се отглежда растението. Прекалено просторната саксия насърчава активното разрастване на корените и за образуването на пъпки на растението не остават сили. По същата причина не се препоръчва цветето да се пресажда често. Евхарисът цъфти отлично само ако саксията за него е подбрана леко тясна.

Съвет
Засадете нови луковици до съществуващото растение, като запълните с тях излишното пространство в саксията. Не е задължително да пресаждате евхариса в по-малък съд, за да осигурите цъфтеж.

Растението често не цъфти, защото физиологичното състояние на покой е било нарушено, затова е много важно да се спазват всички правила за грижа, свързани с този период от живота на евхариса.

Торовете «Бутон» и «Цветен» стимулират образуването на пъпки, затова ги добавете в почвената смес след поливане. Това ще осигури цъфтеж.

Веднага след бутонизацията запазете осветеността на същото ниво, намалете значително поливането и прекратете подхранванията. Това ще осигури на растението пълноценен период на покой и то отново ще разцъфне.

Полезни съвети

Препоръките на опитните цветари ще Ви помогнат навреме да откриете и отстраните причините за влошаване на външния вид на растението:

1. Листата на евхариса започват да пожълтяват, ако режимът на поливане е нарушен. Той е прекомерно обилен или рядък, извършван е със студена или твърда вода.
2. Падането на листата свидетелства за проблеми с кореновата система. Внимателно огледайте корените, отрежете изгнилите. След това поръсете повреденото място с активен въглен и поставете растението в пресен субстрат и нов съд.