Каква грижа изискват сукулентите в домашни условия?

Сукуленти се наричат растенията, които имат тъкани за съхраняване на голямо количество вода. В природата те растат в сух климат, често – в пустини. Въпреки това много любители цветовъди с удоволствие отглеждат опитомени видове сукуленти на своите первази. Каква грижа е необходима на сукулентите при отглеждането им в домашни условия?

Принудена красота

Цветовъдите с право обичат сукулентите. Повечето от тях са силно декоративни. И тази декоративност се дължи преди всичко на наличието у растенията на специални механизми, които им позволяват да се адаптират към условията на суша: да изпаряват по-малко влага, да я запасяват дълго време, да устояват на палещото слънце и на животните.

• Плътен восъчен филм, бодли, вълнесто покритие, розетъчен строеж на листата с редуцирано стъбло, заоблена форма на листата — това са начини за намаляване на изпарението.
• Дебелите, месести стъбла, а при липсата им – масивното оребрено стъбло, са резервоари за запаси от влага.
• Бледото оцветяване на листата, червената пигментация – това е защита от палещото слънце.

Освен това сукулентите нямат общ произход; срещат се в различни части на света, където има много слънце и малко влага. В природата те са принудени да се предпазват и от изяждане от животните, затова много от тях имат природни приспособления за това:

• бодли;
• отровен или горчив сок;
• външна прилика с камъни или дори с животни.

Най-известните сукуленти са:

• каменно цвете (ехеверия);
• дебелец (седум);
• тлъстянка (красула);
• алое;
• каланхое;
• повечето видове кактуси.

Сукулентите могат да бъдат разделени на два вида според начина на натрупване на влага:

• стъблени (натрупват влага в специални гънки на стъблата) – млечници и кактуси;
• листни (запасяват влага в листата) — ехеверия, алое, хавортия, литопс, младост, дебелец.

Между другото, сукулентите могат да се отглеждат не само по едно в саксия. Много по-декоративен би изглеждал микс от сукуленти от няколко разновидности с различна форма и оцветяване. Такива композиции могат да се закупят готови или да се създадат самостоятелно. Например, в широка керамична паница можете да съберете кактус, хавортия, гастерия, литопс, ехеверия, да добавите към тях пахифитум, седуми, красула, монантес, да украсите композицията с декоративен камък, да поръсите повърхността с дребни камъчета или дървесна кора – така ще се получи хармоничен микс от форми и цветове, способен да радва окото почти през цялата година.

Грижа в зависимост от сезона

За да осигурите на сукулентите правилна грижа и комфорт, е важно да пресъздадете в домашни условия познатия микроклимат на естествената им среда. Това се отнася до количеството влага, светлината и температурния режим. Тук трябва да се вземе предвид още един факт: зимата е период на естествен покой за сукулентите, когато температурата на въздуха се понижава, а процесите на жизнената дейност на растенията значително се забавят. Период на покой може да настъпи и през лятото, когато температурата на въздуха се повишава много рязко.

Като цяло сукулентите са свикнали на добра осветеност и могат да понасят доста силна жега. Липсата на светлина понасят зле: издължават се, изкривяват се, губят естествения цвят на листата си. Цъфтящите разновидности при такива условия не цъфтят. При прекалено много слънце могат да получат изгаряния, а някои видове произвеждат пурпурен защитен пигмент. Това е сигнал, че на сукулентите им е прекалено горещо.

Съвет

За да избегнете слънчеви изгаряния, но без да намалявате значително количеството светлина, преместете саксиите със сукуленти по-далеч от стъклото, към ръба на перваза. Още по-добре е – на маса или скрин пред перваза.

При това влажността на въздуха трябва да бъде ниска – такава, към каквато сукулентите са свикнали. Съответно като съседи не им подхождат цветя, взискателни към висока влажност на въздуха, които обичат оросяване. За да имитирате естественото поливане, е важно да поливате сукулентите само когато земната буца е поизсъхнала. Поливът трябва да е обилен, но рядък – както се случва в условията на пустините.

• Период на вегетация

Най-често това е времето от март-април до октомври-ноември. През това време оптималната температура е 25-35 градуса. През този период сукулентите трябва да се подхранват около веднъж месечно с торове с ниско съдържание на азот. Поливането им трябва да става с вода, която по свойствата си е близка до естествената (дъждовна или кондензирана от въздуха). Затова е необходима вода с ниско съдържание на соли. Това може да бъде дестилирана, стопена, дъждовна или бутилирана вода. По време на активна вегетация поливането на сукулентите трябва да се извършва приблизително веднъж седмично, ако за това време земната буца успява да поизсъхне. Ако не – то малко по-рядко. Ако земята изсъхва по-бързо, препоръчва се растенията да се поливат по-често.

• Период на покой

От ноември-декември до февруари-март повечето сукуленти са в състояние на покой, когато всички вегетационни процеси са силно забавени. При това на растенията ще са достатъчни +15 градуса. Подхранването през този период не е целесъобразно. Сукулентите по време на покой трябва да се поливат не по-често от веднъж месечно, тъй като за поддържане на жизнената дейност не е необходимо по-голямо количество течност (предвид способността на тези растения да складират влага).

През зимата е по-разумно да премествате саксиите със сукуленти по-близо до стъклото. Това ще увеличи количеството светлина и леко ще намали температурата на въздуха около тях. Освен това за някои видове сукуленти студът е задължително условие за цъфтеж.

Размножаване и пресаждане

Сукулентите трябва да се пресаждат през периода на растеж – най-добре през пролетта. За почвата е важно тя да пропуска добре въздух и влага. Поради това тя трябва да се състои от смес от листна пръст, хумус, пясък и перлит.

Сукулентите могат да се размножават чрез семена или части от растения. Вторият начин е по-лесен, затова е по-разпространен. Това могат да бъдат листа, резници, листни розетки, кълнове, издънки – всеки вид има свой начин на размножаване, но при който и да е от тях вкореняването става доста лесно. Достатъчно е съответната част да се зарови на около 1 см в почвата и да се осигури оптимално поливане.

Болести и неприятели

Едни от най-опасните за сукулентите вредители са тези от групата на кокцидите:

• брашнени въшки;
• щитовки;
• лъжещитовки;
• филцови въшки;
• дактилопиди.

Те са изключително плодовити и освен това имат защитно покритие, което значително затруднява борбата с тях. Най-голяма вероятност от заразяване с тях съществува при внесени растения или при такива, донесени от туристи от тропически ширини. За да се избегнат проблеми с вредителите, е необходимо сукулентът да се постави на едномесечна карантина на отделен перваз. През този период е важно внимателно да се следи за появата на ларви на насекоми, като старателно се преглеждат местата им на струпване: пазвите и жилките на листата, стъблата и стволовете. Някои видове вредители обаче засягат кореновата система, следователно те могат да бъдат открити само като се освободят корените от пръстта, ако растението проявява признаци на страдание.

Откъде другаде може да се очаква появата на вредители?

• От улицата – при лятното отглеждане на растенията на открито.
• От дрехите на колегата цветар.
• От офиса (тук цветята често са неподдържани).
• От букети, особено необработени за продължително транспортиране (местна флора).
• От пресни зелени подправки, плодове или зеленчуци.
• От почвена смес, която не е била стерилизирана преди засаждането на сукулентите.

За борба с тези вредители, ако все пак бъдат открити по сукулентите, могат да се използват следните инсектициди:

• «Актара»;
• «Актелик»;
• «Фосбецид».

От болестите по сукулентите най-разпространени са стъбловите или кореновите гнилоти. Тези заболявания са гъбични, затова в повечето случаи водят до гибелта на растението. Много рядко се открива незасегната част от растението, която да се засади отделно.

Голяма част от неприятностите, свързани с размножаването на вредителите или появата на болести, възникват поради неправилното отглеждане на сукулентите. Ето защо е толкова важно да се спазват температурният режим и влажността, да се поддържат растенията чисти, да не се допуска струпването им на перваза, да се проветрява помещението и да се провеждат превантивни третирания. Тогава сукулентите ще радват стопаните си с прекрасен външен вид и обилно цъфтене (ако видът е цъфтящ). Всъщност едва ли има по-непретенциозно стайно растение от сукулента.