Може ли редовно да поливате стайните цветя с чай и защо е необходимо?

Пред начинаещите цветари често възниква въпросът: може ли да се поливат стайните цветя с чай, а ако може — със сладък или все пак без захар? По форумите на цветарите по тази тема се разгарят горещи дискусии: привържениците на поливането и мулчирането на почвата с чаена утайка срещу онези, които смятат, че растенията спокойно могат да се справят и без това подхранване.

Какво полезно може да се намери в поливането с чаена утайка?

Ако се направи химичен анализ на чая, в състава на напитката могат да се открият минерални и органични вещества, както и дъбилни вещества, които подкиселяват почвата. Не всички стайни растения се нуждаят от такова подкиселяване. Със сигурност може да се каже, че добре на него реагират папратите, които страдат от действието на карбонатните соли на почвата и водата, и кактусите, които обичат твърдата вода и съдържащите се в нея дъбилни вещества.

Останалите стайни растения реагират доста сдържано на поливането с чаена утайка. Поне няма достоверни експериментални данни, които да доказват очевидната полза от такъв тор. Съществува мнение, че редовното мулчиране на почвата с остатъци от чай спомага за запазване на влагата в нея, а ако под стайните цветя се постави чаена утайка и леко се зарови в саксията, растенията ще получат тор с продължително действие.

Недостатъци на метода

Противниците на такова поливане разполагат с голям брой аргументи срещу доводите на другата страна. Тези аргументи заслужават да бъдат разгледани по-подробно.

Съвременното цветарство разполага с достатъчен избор от подхранвания и торове, универсални и специализирани почвени смеси, пригодени към нуждите на всички видове растения. Може да се изчисли оптималното ниво на хранене, което изискват цветята, без добавяне на добавки със съмнителен състав.
Ароматизираният чай с добавки може да доведе цветята до тъжни последици: загниване на корените, нарушаване на баланса на хранителните вещества в почвата.
Поливането с чаена утайка с добавяне на захар води до появата в саксията на гъбени комари, черни мушици и други насекоми-вредители, от които трудно може да се избави човек.
Използването на мухлясал чай може да внесе в почвата бактерии и плесенни гъбички, да причини заразяване на почвата.
За екземплярите от домашната оранжерия, които предпочитат кисела почва, такова поливане може да донесе само вреда.

Съвет

Вкисването на почвата може да се определи по следните признаци: зеленикав налеп по почвата с неприятна миризма, загниване на съцветията и листата, плесен по дръжките на растенията.

Тези доводи карат привържениците на „бабините“ методи да се замислят.

Как правилно да се използва чаената утайка за поливане и торене?

Този вариант може да бъде приемлив за привърженици на органичното цветарство, тъй като напоследък натуралните средства стават все по-широко разпространени.

Съвет

За поливане може да се използва всеки чай: черен, зелен, билков. Важно е в него да няма добавки и ароматизатори от синтетичен произход.

Как правилно да поливате растенията с чаена запарка?

Уверете се, че вашите цветя се нуждаят от подкисляване на почвата. Можете да направите най-прост анализ на почвата с помощта на лакмусова хартия.
Не е нужно постоянно да сипвате този тор под цветята, достатъчно е няколко пъти месечно – съобразете прилагането му с поредното поливане.
Не трябва да поливате растенията с чай с добавена захар, както и с прокиснал или мухлясал разтвор.
Можете да използвате пресен, слаб и неподсладен разтвор на стайна температура.

Съвет

Ако под цветята освен при поливане се изсипва и чаена утайка, количеството ѝ трябва стриктно да се дозира, като се смесва с горния почвен слой. Този начин ще помогне да се запази влагата, което ще позволи растението да се полива по-рядко.

Още няколко начина за употреба на чаената утайка.

Наличността на този материал дава тласък за използването му по други начини.

Голямото количество отпадъци след пиене на чай може да се превърне в дренажен слой при засаждане на растението в нова саксия. За целта използваната утайка се поставя върху слой от керамзит, поръсва се с пръст и се засажда цветето. Когато корените му достигнат долния почвен слой, част от утайката вече ще е изгнила и ще послужи като органичен тор.
Вместо дренажен слой, подсушената утайка се смесва с пръст за цветя при пресаждането на растението в друга саксия. Тази добавка е приемлива, ако почвата е плътна, тогава тя действа като разрохквател.

И така, ако за поливане използвате остатъци от чай, трябва да го правите по всички правила, без добавки и ароматизатори, без мухлясала суровина. Този метод се използва за растения, които предпочитат кисела почва и твърда вода с дъбилни вещества. Такова поливане не се прави често; редовно разрохквайте почвата при стайните цветя и наблюдавайте състоянието на растенията. При поява на мушици и други насекоми обработете почвата и намалете поливането.