Как да не се объркате в видовете и да осигурите правилна грижа за тиландсията

Ярка представителка на семейство Бромелиеви — тиландсията. Грижата за нея не е никак лесна, но това не намалява нейната популярност. Възможно е причината да е в изящната листа или ефектния цъфтеж. За да разберете какво е тиландсията, трябва да знаете, че този род растения обединява две контрастни групи. С какво още е интересна тиландсията и как да се грижите за нея — четете по-нататък.

С какво е интересна

Към род тиландсия се отнасят две групи растения. Те външно си приличат малко, а още повече се различават по предпочитанията си. Ако представителите на първата група са познати на обикновения цветар, то растенията от втората група се срещат рядко, основно в частни колекции на професионални цветари. И така, двата вида тиландсии:

• Саксийни тиландсии, или зелени. Виреят добре в домашни условия, предпочитат обикновена почва. Привлекателни са с цъфтежа си: разкошната розетка от листа сякаш изглажда „бодливостта“ на съцветията.
• Тиландсии-епифити, или сребристи (сиви). За тези капризни представители на рода е характерна пищна листа, на фона на която цъфтежът не е толкова привлекателен. Епифитите са редки именно защото са много взискателни и трудно се адаптират в стайни условия. Тези тиландсии имат още едно име — атмосферни.

Оцветяването на листата — това е първият отличителен белег, по който се определя принадлежността на тиландсията към една или друга група. Затова сред цветарите съществуват названия на тиландсиите според цвета: сиви или зелени. Това не е най-точното определение за растението. Сред саксийните тиландсии се срещат хибриди със сив цвят на вегетативната маса. Въпреки различията, саксийните и епифитните тиландсии са обединени в един род. На територията на Северна и Южна Америка растат стотици видове от род Тиландсия.

Колкото разнообразни са видовете тиландсия, толкова и местата ѝ на живот поразяват въображението. Растението се среща в тропическата гора и в сухата савана. То вирее еднакво добре както по планинските склонове, чиито почви са неплодородни, така и в полупустините, където влажността на въздуха оставя желание за по-добро. Епифитните растения се заселват по дърветата, а саксийните предпочитат сигурността на почвата.

Разновидности

Зелените, или саксийните тиландсии, приличат повече на другите представители на бромелиевите. Това са вечнозелени малки растения с розетка от тесни дълги листа, заострени към върха. Розетката е много плътна, което я откроява на фона на съседните растения. Всяка година майчината розетка умира, а дъщерната я заменя. От центъра израства цветонос. Съцветието върху него има необичайна форма, наподобяваща клас или перо. Красотата на цветето се състои в ярките прицветници: цветът им е чист и наситен.

Видове зелени тиландсии:

• Синя тиландсия (Tillandsia cyanea) — най-популярното растение сред тиландсиите за отглеждане у дома. Височината на храста достига 25 см, тоест не е голям. Листата са зелени, покрити с дребни люспи, в основата имат червено-кафяв оттенък, а по цялата си дължина са покрити с кафяви ивици. Прицветниците обикновено са с розов или виолетов оттенък. По краищата се образуват сини, виолетови или светлосини цветя. Те са съвсем малко (едно-две) и бързо увяхват.

• Тиландсия Анита — хибрид, получен с помощта на синята тиландсия. Ако Ви покажат снимка на тиландсия, най-вероятно това е точно този вид. Той има плътна розетка от листа, къси цветоноси, прицветници с розов или виолетов цвят и симпатични светлосини цветя.

• Тиландсия Дуера (Tillandsia dyeriana) — още един популярен представител на саксийните тиландсии. Има съцветие под формата на рехав клас. Оттенъкът на прицветника — червеникаво-оранжев.

Предимството на епифитните тиландсии не е в съцветията, а в зеленината. Тънките и почти прозрачни листа, заедно с крехките стъбла (когато има такива), образуват изящен зелено-сив облак. Интересно е, че листата изпълняват не само основната си функция, но и функцията на корени: чрез тях растението получава влага и се храни. Това става благодарение на люспите, с които е покрит листът. Заради тях зеленината изглежда сива. Кореновата система почти липсва и служи за закрепване.

Видове епифитни тиландсии:

• Тиландсия уснеевидна (Tillandsia usneoides) — най-популярната сред атмосферните видове. Заради външния си вид я наричат „ангелска коса“. Притежава тесни нишковидни листа, покрити с люспи. Като увисват, те образуват красив каскад. Най-добре растението изглежда на опора.

• Тиландсия виолетовоцветна (Tillandsia ionantha). Розетките са образувани от сребристи извити листа. Към средата на лятото пуска синьо-виолетово съцветие, подобно на клас.

• Сребриста тиландсия (Tillandsia argentea) — притежава тънки листни петури, които в хаотичен ред се отклоняват от основата.

Грижа

Растения от различни групи се различават не само по външен вид, но и по изискванията си към отглеждането. Грижата за тиландсията започва с правилното поставяне на саксията с младия разсад. За саксийните видове са подходящи первази от западната или източната страна. Такова растение се нуждае от светло място, но без пряка слънчева светлина. При леко засенчване тиландсията може да се отглежда и на южен прозорец, а синята тиландсия спокойно вирее и от северната страна. Що се отнася до атмосферните сортове, те предпочитат сянката.

Изисквания към влажността на въздуха:

• за зелените видове е достатъчен поднос, пълен с мъх;
• за сивите видове е задължително да се поддържа висока влажност на въздуха (60-70 %). По-добре е растението да се постави във флорариум.

Саксийните видове се нуждаят от често поливане. Почвата не трябва да изсъхва. През лятото вода се налива в почвата и в розетките. Необходимо е редовно да се пръска тиландсията.

Съвет
Използвайте мека и топла вода както за поливане, така и за пръскане.

С настъпването на зимата поливът се намалява, като се оставя почвата леко да изсъхне. Атмосферните видове не се нуждаят от поливане; цялата необходима влага те получават направо от въздуха. Затова е достатъчно само да се пръскат те и пространството около тях възможно най-често. Списание chistota.decorexpro.com препоръчва ежедневно да се пръскат атмосферните тиландсии, ако температурата в помещението надвишава +15⁰ C.

Оптималната температура за отглеждане на всеки вид през лятото е +20-28⁰. Ако има възможност, изнасяйте саксиите на свеж въздух, например на балкона. През зимния период следете температурата в помещението да не пада под +18. През зимата на саксийните видове трябва да се удължава светлата част на деня с помощта на лампа.

Торовете няма да са излишни. Избирайте комплексни минерални торове за орхидеи или за растения с красиви цветове, но концентрацията трябва да се намали два, дори четири пъти. В състава трябва да има минимално количество мед, тъй като това вещество е токсично за всички представители на семейство Бромелиеви. Торовете се внасят веднъж на две седмици. Времето за подхранване — лятото. По-добре е торът да се внася по листен път, чрез пръскане, като торене на почвата не се препоръчва. Въпреки че подхранването стимулира растежа на тиландсията, то не е жизнено необходимо.

Пресаждане

Атмосферните екземпляри не се нуждаят от смяна на саксията и почвата. Зелените тиландсии се нуждаят от пресаждане веднъж на 2-3 години. Признак, че е време за „преместване“, са корените, стърчащи от дренажните отвори. По-добре е да се пресади и просто твърде разрастналият се храст.

Съдът за отглеждане не трябва да е дълбок, тъй като корените на тиландсията са предимно повърхностни. По-добре е да се избере умерено широка саксия. За отглеждане на тиландсии се препоръчва да се използва почва за орхидеи или бромелиеви. Основните характеристики на субстрата: той трябва да е рохкав, да пропуска вода и въздух, да е лек. Как сами да си приготвите почва за тиландсия:

• листна пръст — 1 част;
• мъх сфагнум (нарязан) — 1 част;
• торф — 1 част;

В почвата няма да е излишно да се добави малко натрошени дървени въглища, нарязан мъх сфагнум или корени от папрати. През първата седмица след пресаждането поливането трябва да се спре.

Важно
Пресаждането се извършва строго след цъфтежа — изчакайте, докато майчината розетка се смени с млада дъщерна.

Размножаване

Тиландсията може да се размножи по три начина:

• със семена,
• издънки,
• странични филизи.

Размножаването чрез семена не е най-популярният начин, тъй като младото растение се развива бавно. Ако все пак искате да опитате, запасете се с пясъчно-торфен субстрат и търпение. Семената се разпределят по повърхността на почвата, навлажняват се и се покриват с полиетилен. За да покълнат семената, поставете саксиите на топло (не по-ниско от +25⁰C) и добре осветено място. Първите кълнове се появяват след месец.

При вегетативното размножаване изчакайте, докато младият отростък достигне половината от размера на основното растение (средно около 10 см), след което го отделете. Най-доброто време за пресаждане е пролетта и лятото. Издънките се засаждат в смес от торф и пясък (в равни пропорции). Вкореняването продължава около 2-3 месеца. Когато младото растение укрепне, то трябва да се пресади в почва за възрастни растения.

Цъфтеж

Ако тиландсията е била отгледана от семе, цъфтежът ѝ се очаква едва на петата година. Тиландсията, размножена по вегетативен начин, дава цветове още през втората година. Обикновено периодът на цъфтеж е през лятото, но при определени условия може да се наблюдава игра на цветовете и през есента, дори и през зимата. Продължителността на цъфтежа е два месеца.

Първо се появява цветоносът. След това се образуват цветовете. Най-вече те просто допълват красотата на цветоноса. Когато цветовете увехнат, те трябва да се отстраняват. Същото се прави и с изсъхналите листа.

Съвет
За да накарате тиландсията да цъфне, пръскайте я с разтвор на циркон веднъж седмично.

Проблеми при отглеждането

Най-често бромелиевата люспеница напада растението — паразит, който оставя кафяви петна по долната страна на листа. Вредителят се отстранява от цветето ръчно. След това пострадалото растение се обработва със сапунен разтвор. В краен случай се прилага пръскане с инсектициди.

Ако листата губят наситения си цвят и се покриват със сиви и кафяви петна, значи тиландсията е поразена от гъбичка. Заразените части на растението трябва да се отстранят, а останалите издънки — да се обработят с фунгицид. Появата на гъбичка се дължи на неправилна грижа: преовлажняване или пресушаване на почвата, недостиг на светлина и топлина, наличие на течения. По-добре е да се грижите правилно за тиландсията от първите дни след покупката, отколкото да лекувате последствията от невниманието.

Интересно е да се знае

След като вашите гости престанат да се възхищават на красотата на тиландсията, ги изненадайте, като им разкажете тези факти за растението:

1. За първи път цветето е описано от шведския ботаник от XVII век Е. Тиландс, в чиято чест е наречено.
2. Растението е будило множество асоциации, заради което народът му е дал названията «брадата на стареца», «испански мъх» и дори «ангелска коса».
3. Птиците използват части от растението, за да свият гнезда.
4. Епифитът и паразитът — това не е едно и също нещо. Въпреки че и двата вида се прикрепят към друго растение, епифитът не получава хранителни вещества от своята опора.
5. Нишковидните листа по едно време са били изсушавани и използвани за пълнеж на матраци и възглавници.
6. От епифитни растения се създават различни композиции, които украсяват интериора. Окачват такова цвете почти навсякъде. За закрепване се използват различни подставки от глина, камък и дори парчета кора.

Усилията, вложени в отглеждането на красавицата тиландсия, си струват. Не напразно растението е придобило репутацията на най-екзотичното сред екзотите. Цветарят, отгледал тиландсия, особено от атмосферен тип, е достоен за аплодисменти. А най-добрата награда е неповторимият цъфтеж.