Как да отгледате игликата-първоцвет в стайни условия

Сред любителите на цветята с право се радва на популярност едно много красиво и същевременно непретенциозно цвете — стайната примула. Наричат я още обикновена иглика. В природата расте в Крим, Карпатите, Закавказието, Западна Европа и Северна Африка.

Описание

Родът примули принадлежи към семейството на игликовите. Височината на растението обикновено варира от пет до двадесет сантиметра, корените са влакнести. Листата са средно седем сантиметра в диаметър, розетъчни, продълговато-овални или ланцетни, назъбени по края, мъхести и набръчкани.

Примулите биват едногодишни и многогодишни. За отглеждане в домашни условия най-подходящо е едногодишно растение, например обконика или китайска примула.

Видове

В стайни условия се отглеждат само някои видове и сортове:

• Примула обикновена (безстъблена) се отличава с едри, от 2,5 до 4 см в диаметър, цветя с разнообразни нюанси: сини, червени, жълти, бели. Цветята са събрани в централната част на розетката на тънки дръжки с дължина до 7 см.

• Променлива примула често има съцветия от два нюанса, които са разположени на цветонос с височина до 30 см.

• Примула обратноконическа много често е причина за появата на алергични реакции при хората, но има необикновено привлекателен външен вид. Цъфтежът — от декември до май, в редки случаи — до юли. Цветята са с разнообразна окраска и са събрани в сенници на цветоноси с дължина до 30 см. Ухаят приятно, а размерът варира от 2,5 до 4 см. Растението е многогодишно, с височина до 20 см.

• Примула мекичка (мека) има дребни, до сантиметър и половина, ароматни цветчета, които в голямо количество са разположени на етажи върху дълъг 45-сантиметров тънък цветонос. Оцветката на цветовете е твърде разнообразна: оранжева, червена, розова, бяла, пурпурна.

• Примула кюйска има листа със светлозелен цвят и бял налеп, благодарение на който изглеждат леко напудрени. Цветчетата са дребни, около 1,3 см, жълти, с лек аромат, събрани по 6-10 в грозд, който се намира на цветонос с дължина около 30 см.

• Примула китайска се отличава с едри цветя, които могат да бъдат червени, бели, розови, оранжеви, пурпурни, и са разположени в гроздове.

Грижи в домашни условия

Въпреки че игликата не е взискателна към условията на растеж, все пак ще трябва да спазвате определени правила по време на отглеждането.

Осветеност. За поставяне на саксията с иглика идеално подходящи са прозорците с изложение на запад, изток или север. Не трябва да има течения. Оптимална за отглеждане е светла стая, но е необходимо да се избягва попадането на преки слънчеви лъчи върху растението.

Температурен режим. Оптимален за игликите е диапазонът от +16 до +20 ˚C. Дори ако живакът на термометъра в помещението не се вдигне над +16 ˚C, все пак може да се постигне обилен цъфтеж.

Когато игликата зацъфти, е желателно температурата на околния въздух да се понижи до +12–14 ˚C. През пролетните месеци и през есента най-добрият температурен режим е от +18 до +20 ˚C, а през зимата — от +16 до +18 ˚C. Подходящата температура на въздуха в помещението осигурява продължителен и обилен цъфтеж.

Полив. Игликата трябва да се полива умерено, като се остави повърхността на субстрата да поизсъхне. Не трябва да се допуска пресъхване на почвената топка, но прекомерното поливане също е противопоказно за растението — кореновата система ще изгние.

Съвет
Никога не изливайте вода директно върху листата. Ако пренебрегнете това правило, листата ще започнат да гният.

Влажност. Стайната иглика лесно понася повишена и понижена влажност на въздуха. Растението не трябва да се пръска, тъй като това ще доведе до загниване на листата.

Субстрат. За да се избегне застой на влагата, на дъното на саксията трябва да се постави слой дренаж, в противен случай корените ще изгният. Субстратът най-лесно се купува в цветарски магазин, вече готов и подходящ за растения от семейство Игликови. За да си направите почвената смес сами, вземете еднакви количества торф, листна пръст и пясък.

Подхранване. За поддържане и стимулиране на развитието на игликата трябва да се използват слаби разтвори на минерални торове, които съдържат микроелементи. Подхранването се извършва веднъж на всеки две седмици. По време на периода на покой цветето не се нуждае от тях.

Съвет
Ако приложите торове преди цъфтежа, ще израснат само листа, затова подхранвайте игликата, когато вече е цъфнала.

Периодично отстранявайте от растението изсъхналите листа, стебла и цветове.

Размножаване

Игликата се размножава чрез разделяне на туфата и чрез семена. При втория начин засяването се извършва в специално подготвена почва, поставена в плитки, но широки съдове. След сеитбата съдовете трябва да се покрият със стъкло или фолио. За да се осигури покълването на семената, трябва да се създаде подходящ температурен режим: от +16 до +17 ˚C. Ако засаждането е извършено правилно, първите кълнове ще се появят след 14 дни. Когато разсадът има 1-2 листчета, растенията трябва да се пресадят в саксии.

Оптималното време за размножаване на игликата чрез делене — 3-та – 5-та година от живота. До тази възраст цветето се разраства добре. Изкопайте растението и го разделете на няколко части. При това трябва да се обърне внимание на възобновителната пъпка — тя трябва да присъства във всяка част. Поръсете срязаните места с пепел и веднага ги посадете в почвената смес. През първия месец разсадът се нуждае от обилно поливане. Най-добрият период за начало на отглеждането на игликата са есента и пролетта.

За форсиране отлично подхождат растения, достигнали двугодишна възраст. Ускоряването на развитието се състои от два етапа:

1. В края на есента извадете цветето от съда заедно със земния ком и го поставете в хладно помещение, където температурата няма да се повишава над +3˚ С. Оставете игликата така до февруари.
2. През февруари почистете цветето от повредените и старите части (отстранете лошите стъбла и листа) и го посадете в саксия. Розетката при това трябва да се намира на нивото на почвата. Поставете съда в добре осветено хладно помещение. Поливайте игликата умерено, а след като се появят пъпките, я подхранете. Внасянето на слаб разтвор на минерални торове през този период ще усили цъфтежа.

Съвет
Списание chistota.decorexpro.com препоръчва за форсиране да се осигури температура от +5 до +10˚ С. Ако е по-топло, листата ще пораснат много бързо за сметка на пъпкуването.

Ако започнете форсирането през февруари, игликата ще подари цветове и заедно с тях празнично настроение точно за 8 март.

Пресаждане

Оптималното време за пресаждане на игликата — веднъж на четири години. Удобно е едновременно с пресаждането да се размножава цветето. Най-доброто време за процедурата е краят на септември.

Пресаждането на игликата трябва да се извърши след покупката. Това се обяснява с факта, че грижите за растението на мястото, откъдето е закупено, се различават от тези в домашни условия. Не бива да пресаждате цветето веднага: растението трябва да се адаптира към новите условия. В противен случай стресът, свързан с пресаждането, ще се насложи върху слабостта, причинена от смяната на обстановката, и зеленото растение може да загине.

Често цветарите започват да пресаждат растението, ако не са доволни от външния му вид или например са си купили нова, красива саксия. Подходът към грижите за цветето трябва да бъде разумен:

• анализирайте дали сезонът е подходящ за пресаждане;
• действително ли външният вид на растението е толкова непривлекателен.

Пресаждането е обективно необходимо:

• ако растението е започнало да изглежда зле, след като е престояло известно време в домашни условия;
• забелязани са вредители, симптоми на болести или отклонения в развитието на растението.

Особено необходимо е пресаждането на иглика, която е растяла в далечни краища и се смята за внесена.

Оптимален за пресаждане съд ще бъде глинена саксия с дупчици на дъното, за да се осигури дишане на растението, не твърде голяма и не много малка. Почвената смес се купува от цветарски магазин или се приготвя самостоятелно. Най-добрата почва ще бъде смес от листна и тревна пръст в равни пропорции, както и пясък, почистен от примеси, благодарение на който субстратът ще бъде въздушен, рохкав и лек.

На дъното на съда поставете слой дренаж, в който добавете сух или мокър мъх сфагнум. Върху дренажа изсипете почвената смес.

Съвет
Не правете дренажния слой твърде дебел или изберете висока саксия. Кореновата система на примулата не трябва да контактува с дренажа.

Корените на растението са много чупливи и нежни, затова то трябва да се премества от един съд в друг изключително внимателно. Не е нужно да разплитате коренчетата, които са се смесили с почвата и са се сплели на земна буца; пресадете цветето в новата саксия заедно с буцата и го прикопайте отстрани.

След пресаждането грижата за примулата трябва да бъде особено внимателна. Осигурете редовно поливане, а след цъфтежа отстранете старите съцветия — растението не трябва да хаби жизнената си енергия за отживели части. В този случай то ще цъфти по-продължително.

Съвет
Между пресажданията подновявайте почвата около растението.

Засаждането и грижата за примулата — напълно по силите дори на неопитен любител на цветята, не изискват специални умения или опит. Въпреки това цветето не търпи пренебрежение.

Вредители и болести

Най-често срещаното заболяване при примулите е гниенето на стъблата и кореновата система, също често се срещат:

• антракноза;
• брашнеста мана;
• петнистост;
• ръжда;
• жълтеница;
• краставична мозайка.

Най-опасна за примулата е петнистостта, причинявана от гъбичката Ramularia cercosporella. Обикновено растението се заразява през май; първият симптом — по листата се появяват бледи петна с кръгла форма. С течение на времето петната придобиват кафяво-кестеняв оттенък с жълтеникави разводи или стават сиви. През юли петната се покриват с бял или сив налеп, а засегнатите листенца изсъхват. Примулата не цъфти и често загива.

Фунгицидите ще ви помогнат да се отървете от напастта. Отстранете и унищожете листата с петна, след което обработете цветето с «Топсин» или «Фундазол» в съответствие с инструкцията за употреба на препарата.

От вредителите по примулата се срещат листна и галова нематода, дългоносик, листни въшки и паяжинен акар. При силно нападение от вредители обработете цветето с «Акарин», «Фитоферм» или «Фуфанон» в съответствие с указанията за употреба на препарата.

Полезни свойства

Примулата е не само красиво цвете, но притежава и полезни качества. Растението има отхрачващо, диуретично и потогонно действие и укрепва организма. Спомага за нормализиране на отделянето на стомашен сок и подобрява работата на надбъбречните жлези. От древни времена в народната медицина се използва надземната част на примулата, която е богата на сапонини и фенолни гликозиди. В корените се съдържат гликозиди, етерично масло и каротин.

Маслото от иглика подпомага възстановяването на имунитета, ефективно е при лечение на болезнени менструации и неприятни симптоми на менопаузата при жените. Средството се използва в терапията на хормонални нарушения при мъже и жени, тъй като спомага за повишаване на нивото на хормоните. Маслото се прилага при рехабилитация след инфекциозни заболявания и интоксикации. Помага в борбата с високо кръвно налягане, стенокардия, сърдечно-съдови заболявания.

Полезно е добавянето на иглика в салати, тъй като тя съдържа голямо количество аскорбинова киселина. Изсушеното растение се прилага при остри респираторни заболявания, грип, бронхит, полиноза, ангина, риносинуит. Зелената маса действа като слабо приспивателно и успокояващо средство, ефективна е при терапия на мигрена и неврози.

Съществуват противопоказания за употребата на иглика: бременност, психически заболявания (шизофрения), индивидуална непоносимост (растението не рядко е причина за алергични реакции). Преди употребата на растението с лечебна или профилактична цел е необходимо да се консултирате с лекуващия си лекар.