Дърво на любовта айхризон: грижа, размножаване, възможни проблеми

Айхризонът принадлежи към рода на сукулентите и по външен вид прилича на широко известната дебеланица. Растението предпочита ярка разсеяна светлина, а през зимата се нуждае от хладно зимуване. През април или май айхризонът развива златисти съцветия, като периодът на цъфтеж продължава около 2 месеца. Правилните грижи за растението ще помогнат да се избегнат проблеми като болести и неприятели. Ако желаете да размножите цветето, най-подходящ е методът на резниците.

Описание и видове на растението

Външно айхризонът прилича на малко дърво с удебелени листенца. Жителите на Канарските острови, където растението се среща в естествени условия, са го нарекли „дърво на любовта“. Това име айхризонът дължи на формата на листата, която наподобява сърчице. В домовете сукулентът не се среща толкова често заради капризния си характер. Създаването на благоприятна среда за цветето е възможно, ако разполагате с необходимите знания.

Общи особености на сукулента:

• височината на айхризоните в домашни условия не надвишава 40 см, като короната им има същия диаметър;
• стъблото на растението може да бъде право или извито;
• айхризонът лесно се разклонява;
• листата са събрани в розетки, което придава на цветето допълнителна буйност.

В зависимост от сорта оцветяването на листата може да бъде пъстро или едноцветно. Често се срещат сукуленти с шарки в жълтеникави, сивкави или пурпурни тонове. Отгоре листата са покрити с кратък пух.

Всички айхризони издават неприятен аромат, който се усеща при повреда на листата. Описанието на видовете сукуленти, отглеждани в домашни условия, ще даде приблизителна представа за тях.

Очитколистен

Полухраст с тънки прави стъбла и дребни листа със салатен цвят. Ръбовете на листните петури са оцветени в алено или розово. Декоративността на сукулента се засилва по време на цъфтеж. Кистевидните съцветия, състоящи се от златисти цветчета, подобни на звезди, силно украсяват растението.

Домашен

Хибридът се отличава със синкав цвят на листата, събрани във връхни розетки. Създадени са разновидности на домашния айхризон със светла рамка по листните петури. Цъфтежът на хибрида продължава до половин година.

Бетанкура (или Извит)

Сукулент с храстовиден тип растеж на височина до 30 см. Короната се състои от пищни розетки. Листата са с ромбовидна форма и са покрити със светли власинки. По време на цъфтежа се образуват златисти сенниковидни съцветия.

Рехав

Този вид има дълги дръжки и ромбовидни листа, покрити със сивкав налеп. По време на цъфтежа по сукулента се появяват едри съцветия с жълти или оранжеви цветове. По стъблата и листата има къси власинки.

Пунктиран

Тревиста разновидност. Максималната височина на растението е 40 см. Аихризонът точковиден има стъбла с кафяв цвят и леко окосмени ромбовидни листа. По време на цъфтежа храстът е украсен с рохкави щитовидни съцветия, състоящи се от дребни яркожълти цветчета.

Полезен съвет! Тези, които отглеждат сукулента като декоративен елемент на интериора, съветват да не му се позволява да цъфти. Ако не се премахне съцветието на етапа на формиране, впоследствие растението ще загуби листната розетка, върху която се е появила цветната китка. В резултат по дървото ще се появят грозни плешивини. Цъфтящото „дърво на любовта“ също изглежда ефектно, но след това ще се възстановява дълго време.

Грижи за айхризона

Вкъщи растението запазва декоративността си до 5 години, след което го сменят с млад екземпляр. Доброто състояние на аихризона до голяма степен зависи от грижите. Най-добре цветето се чувства в зимна градина, където може да съществува много по-дълго, без да губи формата си. Грижата в домашни условия включва създаване и поддържане на благоприятна за растението среда.

Осветление

В природата аихризонът расте под сенника на високи дървета. Растението се нуждае от ярка, но разсеяна светлина. На северен перваз сукулентът ще се чувства некомфортно, издънките ще започнат да се източват, а цветът на листата ще избелее. Най-добре е да поставите саксията с растението на западен или източен прозорец. Периодично аихризонът се завърта към прозоречното стъкло с другата страна, за да расте короната равномерно. На южен перваз цветето се засенчва, като се покрива от слънцето с бял лист хартия или с марля.

Температурен режим

През топлия сезон стайната температура ще е комфортна за растението. За лятото цветето може да се изнесе в градината или да се постави на открит балкон. Важно значение за аихризона има зимуването. През есента растението преминава в покой, като спира растежа си. Ако температурата в помещението не се понижи, сукулентът ще започне да хвърля листа. Издънките на топло през зимата ще се издължават, а храстът ще стане грозен. Идеалната температура за зимния период е 8–10 °C. През този период е по-добре саксията с растението да се постави плътно до прозоречното стъкло, а прозорецът да се държи леко открехнат.

Поливане и пръскане

Стайният айхризон се полива често с малко количество престояла вода. Сукулентните растения съдържат запас от влага в листата и лесно понасят суша. Интервалът между поливките трябва да е такъв, че почвата да успее да изсъхне до средата на саксията.

„Дървото на любовта“ само ще подскаже, че е време да го полеете, като намали тургора на листата. Редките и обилни поливки ще се отразят зле на растението. В този случай корените на сукулента ще започнат да гният. През зимата честотата и количеството на поливките се намаляват. Айхризонът не се нуждае от пръскане.

Пресаждане

Сукулентът е с компактни размери, затова не изисква голяма саксия. Айхризонът се пресажда ежегодно, като всеки път размерът на съда за засаждане се увеличава с 2 см. Почвената смес за засаждане се съставя от няколко компонента:

• 3 ч. чимова пръст;
• 1 ч. хумус;
• 1 ч. листна пръст;
• 1 ч. пясък.

На дъното на саксията задължително се поставя слой от керамзит. Дренажният слой ще предпази корените от застой на влага.

Подхранване с торове

Айхризонът се подхранва в периода от пролетта до края на лятото. След като активният растеж спре, хранителните вещества вече не са необходими. За подхранване се използва течен тор за сукулентни растения. Сукулентите се нуждаят от по-ниска концентрация на минерални вещества, особено на азот.

Резитба

Айхризонът може да се оформи като храстче или дръвче. От избраната форма зависи и начинът на резитба. Ако искате да получите растение, подобно на бонсай, се отстраняват листата и клоните в долната част на стеблото. На короната могат да се придадат интересни очертания чрез прищипване на издънките. Цъфтящият айхризон не се подлага на резитба до края на цъфтежа. Храстът се оформя от няколко стъбла, като се прищипват и върховете им, за да се придаде на сукулента пищност.

Начини на размножаване

Айхризонът се размножава по два начина – със семена и резници:

1. Семената се покълват в смес от почва и пясък. Посадъчният материал леко се заравя в почвата. Отгоре съдът се покрива със стъкло или фолио до появата на кълнове. Сеитбата се извършва през пролетта. За покълването на семената ще бъдат необходими приблизително 2 седмици.
2. Резниците позволяват да се получат нови екземпляри от сукулента по-бързо. За резници се използват връхни издънки с дължина 8-10 см. Срезът предварително трябва да се подсуши. Материалът може да се вкорени веднага в почвата. Подходящ е субстрат за сукуленти или вермикулит. Съдът с резниците се поставя на светло място, защитено от преките слънчеви лъчи. Периодично субстратът се овлажнява. Ще отнеме около месец, докато се появят коренчетата.

Как да размножи айхризона, решава неговият собственик. Семенният начин обикновено се използва, ако няма под ръка резници или ако трябва да се получи нов сорт.

Болести и неприятели

Ако се грижите добре за растението, то ще остава здраво. Подходящата поливка, правилното осветление и хладното зимуване ще поддържат имунитета на айхризона на необходимото ниво. На отслабналия сукулент могат да навредят различни насекоми и болести.

По цветето могат да се заселят:

• брашнеста въшка;
• паяжинен акар;
• щитоносна въшка;
• нематода.

В домашни условия е желателно да се прилагат безопасни инсектициди, слабо токсични за човека, например «Фитоверм». Този препарат има широк спектър на действие. «Фитоверм» е ефективен в борбата с акарите, люспениците и мучнистите червеи. Препаратът се разрежда по инструкция. За пръскане е по-добре растението да се изнесе на открито. От нематодите ще помогнат препаратите «Немафос», «Базамид», «Фосфамид», както и наситен разтвор на калиев перманганат.

От болестите опасност представляват гниенията. Могат да загният не само корените, но и листата на растението при излишък на влага. И в двата случая растението трябва да се пресади в прясна почва, като предварително се обеззарази саксията. Всички засегнати части на цвета се отстраняват, а срезовете се подсушават. Корените се накисват в разтвор на «Превикур» или «Ордал». Надземната част се третира срещу сиво гниене с разтвор на меден сулфат съгласно инструкцията.

Ако на цветето опадват листа, причината се крие в неправилното отглеждане. Причина за окапването на листата може да бъде:

• въздействие на яркото слънце;
• пресъхване на кореновата топка;
• прекомерно обилно поливане;
• зимуване в топло помещение.

Аихризонът губи листата си и по време на цъфтежа. Образуването на съцветия отнема на сукулента много сили.

Според народните вярвания външният вид на аихризона отразява общата обстановка в дома. Ако в жилището цари доброжелателна и хармонична атмосфера, цветето ще изглежда здраво и буйно. Съществува и обратна зависимост. Подареният аихризон ще донесе в дома щастие и благополучие. Домочадците ще стигнат до взаимно разбирателство, а за кавги няма да има повод.