Защо е опасно да осолявате зеле, сланина и риба в алуминиева посуда?

Няколко десетилетия след като тези алуминиеви съдове се появиха в домакинството, възниква странният на пръв поглед въпрос: може ли да се солят продукти в алуминиеви съдове? И така, нека да разберем.

Малко за алуминиевите съдове

Непретенциозните и дълготрайни алуминиеви съдове са си спечелили заслужено уважение сред няколко поколения. Сравнително евтините тенджери, черпаци и кани с удоволствие се купуваха още от нашите баби и до днес вярно служат на своите стопани.

Основно свойство на алуминия е много бързото окисление. Всяко алуминиево късче в резултат на взаимодействието с кислорода около нас веднага се покрива с тънък, невидим за окото филм. Този филм предпазва метала от корозия – тоест той не ръждясва. Нещо повече, при производството алуминиевите изделия се подлагат на допълнително анодно оксидиране. С прости думи, с помощта на специален технологичен процес защитният филм се удебелява и укрепва. Този защитен слой не позволява на храната да влиза в контакт със самия метал.

Основните предимства на алуминиевите съдове:

• лекота;
• устойчивост на корозия;
• висока топлопроводимост;
• ниска цена.

Защо не трябва да се соли в алуминиеви съдове?

Редица учени смятат, че алуминият е токсичен. Изследванията показаха, че при всички пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер, е установено повишено съдържание на алуминий в мозъчните тъкани. Смята се, че основният път за постъпване на този метал в организма е използването на алуминиеви съдове. Освен това съгласно санитарно-епидемиологичните норми и правила (СанПиН) от 2003 г. в детските предучилищни заведения употребата на съдове от този метал не се допуска.

Съществуват обаче и диаметрално противоположни мнения, които застават в защита на изделията от алуминий. При това всички доводи се основават именно на наличието на защитния оксиден слой.

Въпреки разликата в мненията, двете страни са единодушни, че алкалната и киселата среда разтварят оксидния слой, като влизат в реакция както със самия алуминиев оксид, така и с чистия метал, като го разтварят.

Спомнете си опита от училищния курс по химия – реакцията на алуминия със смес от натриев хлорид (готварска сол) и меден сулфат. Медният сулфат сам по себе си не реагира с алуминия, тъй като последният е защитен от здрав оксиден слой. Но щом се появи разтвор на NaCl, този слой се разрушава под действието на хлоридните йони. Чистият алуминий вече не е ограничен от нищо и може да реагира с медта и водата, като при това жертва собствената си структура – с други думи, разтваря се.

Извън епруветката всичко става не толкова линейно, но аналогично – разтворът на готварската сол отваря достъпа до скрития зад оксидния слой алуминий и той започва да реагира с веществата, които влизат в състава на продукта, който сте решили да осолите.

Тоест при осоляване на риба, сланина, зеле в съда се образува среда, способна да провокира нежелана химическа реакция. В резултат домакинята ще получи продукти с повишено съдържание на алуминий и променен вкус. А това е изключително нежелателно.

Обобщение

Алуминиевите съдове още дълго ще служат вярно на кухнята. Химиците нямат нищо против приготвянето на различни ястия в такива съдове. Главното е те да не са кисели или прекалено солени. И е желателно нищо да не се съхранява в тези съдове. Използвайте тенджерите и тиганите само за готвене! А за осоляване на сланина, риба, зеле е по-добре да използвате съдове от други материали. Идеалният вариант е стъклото. Могат да се използват и стоманени или емайлирани съдове. А ако изобщо няма нищо подходящо – просто застелете тенджерата с плик, подходящ за съхранение на хранителни продукти.