Когато не ви се прибира вкъщи: 7 причини и 7 решения от опитни психолози

И така, работният ден приключи. Или пък лекциите в университета приключиха. Някои хора веднага бързат да се приберат, а други тъжно се влачат, едва движейки крака, и избират най-дългия път. Звучи нелепо, защото къде може да е по-добре, отколкото в собствените четири стени? Но не, съществуват немалко причини, които ни карат със свито сърце да очакваме момента, когато ще трябва да прекрачим прага на дома си.

Конфликти със семейството

Това е най-често срещаната причина. Човек не иска да се прибира вкъщи, защото знае: там няма да му се зарадват. Щом прекрачи прага, ще започнат поучения, подигравки, а може би дори физически тормоз.

Решението в такъв случай зависи от много фактори. Например, ако една жена е тормозена от съпруг тиранин, ще ѝ е трудно да си тръгне от него с деца и без солидна „финансова възглавница“. Въпреки това не бива да търпи — може да се потърси помощ от правоохранителните органи и от организациите за защита на жени, пострадали от домашно насилие.

Ако пък конфликтите се ограничават до словесни разправии, трябва да се научите да не обръщате внимание на обидчика. Всъщност житейската цел на такъв човек е да унижава другите. Когато вижда, че успява да изкара някого от кожата му, това само му придава увереност и дързост. А пълното игнориране ще го накара да се насочи към друга „жертва“.

Пренаселеност

Случва се няколко поколения да са принудени да се тълпят на 40–50 квадратни метра. Разбира се, тук не минава без недоразумения: всеки се опитва да наложи своите правила, останалите се съпротивляват, атмосферата се нажежава до краен предел. Всичко се утежнява от това, че в такъв апартамент няма къде човек да се усамоти, а всеки човек има нужда от лично пространство.

Изходът от такава ситуация е само един — да се изнесат. Ако няма пари за наем на жилище, може да се потърси работа, при която работодателят заплаща наема на апартамента или предоставя стая в общежитие. Самотните хора могат да опитат споделено наемане — да живеят с приятел или приятелка все пак е по-приятно, отколкото с конфликтни роднини.

Самота

Не им се прибира вкъщи и на онези, които са принудени да се завръщат в празен, тъмен и студен апартамент. Въпреки че с появата на социалните мрежи и масовото разпространение на интернет проблемът със самотата вече не е толкова остър, някои хора все пак страдат от липсата на хора като тях наоколо. Всичко, което може да им се посъветва, е да се опитат възможно най-бързо да си намерят сродна душа.

А докато тече търсенето на близък по дух човек, си струва да си вземете домашен любимец. Котката или кучето винаги ще чакат стопанина си и ще се радват на завръщането му.

Рутинни домакински задължения

Понякога домът се свързва с неприятни, скучни и досадни задължения. Знаейки, че след завръщането ще трябва да следва обичайния ред — да мие съдовете, да приготвя вечеря, да събира дрехите за пране и да глади чистото бельо, да проверява как децата са си написали домашните, — човекът се опитва да отложи този момент, доколкото е възможно.

За да не възниква изкушение да се застоите по-дълго на работа или да обикаляте магазините до късно през нощта, си струва да опитате да промените ситуацията:

• Разпределете домакинските задължения поравно между всички членове на семейството.
• Наемете икономка, която да идва 1–2 пъти седмично, да подрежда и да готви ястия в повече — после те могат да се извадят от фризера или хладилника и да се затоплят за няколко минути.

Липса на уреден бит

Никой не харесва проточилия се ремонт, когато се налага да прескачате торби с цимент и кутии с плочки, да търпите безпорядъка вкъщи, да се примирявате с периодичното липсване на вода от чешмата или с невъзможността да си вземете вана.

Още по-лошо е, ако човек трябва да живее в къща без централно водоснабдяване, газоснабдяване и канализация. Работата веднага става повече: за да се затопли през зимата, се налага да се цепят дърва, а за да се приготви храна или да се измие, първо трябва да се донесат няколко ведра вода. Подобряването на жилищните условия обикновено изисква значителни капиталови вложения, така че не всеки може да си позволи такъв лукс.

И ако в първия случай е нужно само малко търпение — след няколко месеца ремонтът ще свърши и завръщането у дома ще се превърне в радост, — то във втория не може да се мине без кардинални промени. Преместването в друг град, търсенето на работа с висока заплата, която ще ви позволи да наемете или купите добро жилище — за това ще е необходимо немалко време.

Негативни емоции

Не всички къщи и апартаменти се намират в красиви и благополучни квартали. Много хора трябва да живеят в сиви сгради, които по-скоро напомнят бетонни кутии. Гледката от прозореца също не вдъхва оптимизъм — фабрични комини, безлични дворове, криви, сякаш оскубани дървета, накривени или изписани с ругатни огради.

Едва ли ще можете да промените заобикалящата ви действителност. Преместването е единственият начин да се отървете от гледките, напомнящи постапокалипсис. Продажбата или замяната на жилището изисква немалки разходи, както материални, така и морални, но резултатът си заслужава.

Нови впечатления

Често човек не иска да се прибира вкъщи след почивка в друг град или държава. Когато всичко наоколо е ново, когато няма нужда да се занимава със скучни домакински задължения и да решава работни въпроси, когато има възможност всеки ден да плува в морето или да се разхожда сред прекрасни планини, каквито няма в ежедневието, цялото човешко естество се противи на завръщането в родните места. Новите впечатления преливат и изглежда, че тук винаги ще е хубаво — но това е не повече от самозаблуда. След завръщането вкъщи и възстановяването на обичайния график всичко ще се нормализира.

Главното е да помним, че всеки проблем може да се реши, ако положим известни усилия. Едва ли ще успеем да променим живота си към по-добро, просто като седим в офиса и се оплакваме, че не ни се иска да се прибираме вкъщи. Неуреденият бит и липсата на нормални жилищни условия няма да изчезнат сами по себе си, а скандалните роднини няма да се превърнат за миг в мили и възпитани хора. Само нашите желания и усилия дават онзи резултат, към който се стремим.