Един горски пазач подсказа как сам да наточи веригата на моторния трион с ъглошлайф. Трион-звяр за 10 минути.

Случвало ли ви се е: набелязали сте си куп работа за почивните дни, току-що сте започнали, и ето я – моторният трион не реже дървото, а го дъвче? Аз в такива случаи точа веригата на моторния трион с ъглошлайф. Преди няколко години този начин ми подсказа един познат лесовъд. В гората няма работилници, а работата трябва да се свърши – в такива условия не може без народната изобретателност.

Начинът с моторния трион е прост, бърз и безопасен – ако се работи с разум.

Технически разяснения

Първо ще разкажа как е устроена веригата на моторния трион. Това е важна информация – без нея няма да разберете техниката на заточване.

Хората, които за първи път хващат инструмента, са сигурни, че дървото го режат стърчащите „пикове“ — те дори по форма наподобяват зъби на акула. Всъщност не е така. „Пиковете“ са само водещи звена, намират се от обратната страна на веригата.

Цялата работа се извършва от правоъгълни „скоби“ с извит режещ ръб. Това са режещите зъби. Те биват десни и леви – тоест извити надясно или наляво.

А сега бъдете внимателни.

Режещите зъби биват два вида:

• Чипъри. Профилът на режещия зъб е леко заоблен и отстрани прилича на горната част на цифрата 2. Това е най-разпространеният вариант. Такива зъби се точат лесно, но затъпяват много бързо.
• Чизели. Профилът на режещия ръб при тези зъби е остър и наподобява цифрата 7. При работа чизелите са по-ефективни от чипърите: правят по-дълбоки срезове и затъпяват по-бавно. Но пък да се точат такива зъбци е трудна задача. Нужни са сръчни ръце и опит.

Аз, преди да придобия опит, съсипах две-три вериги. Проблемът е, че при чизелите геометрията на режещия ръб е много прецизна – за да я развалите, са достатъчни няколко непохватни движения.

Моят приятелски съвет: ако имате моторен трион с чизели, потренирайте се първо върху нещо по-просто. Не рискувайте скъпия инструмент.

Изострянето на моторния трион с ъглошлайф е много лесно

Първо, не е нужно да сваляте веригата. Не обичам да се занимавам със сглобяването и разглобяването на инструмента.

Второ, ъгълът на заточване се определя „на око“. Това спестява много време.

Често чувам от неопитни майстори:

„Ъглошлайфът разваля веригата, аз ползвам само пила!“

И ето какво искам да отговоря на това:

Не ъглошлайфът разваля веригата, а грешките на майстора! Вече три години точа моторния трион точно по този начин и всичко работи отлично.

За работата използвам малък ъглошлайф, диск за метал 115 мм напълно стига. Все пак няма да режем релса.

Ще ви разкажа за един трик

Дискът за рязане на метал е малко твърд за заточване, затова винаги преди работа леко го притъпявам. Взимам най-обикновен камък, включвам инструмента и няколко пъти „преминавам“ с диска по калдъръма. Съвсем мъничко, но това е достатъчно, за да се притъпи леко ръбът.

На този трик ме научи горският. Първо си помислих, че е някаква глупост: защо да развалям отличен нов диск? Но после опитах и разбрах: с притъпен инструмент се работи много по-удобно, а рискът да съсипя веригата намалява. Сега винаги използвам тази „секретна методика“ — и на Вас я препоръчвам.

Важният ред на действията

Постъпвам така, за да наточа правилно веригата:

• Преди работа поставям моторния трион на масата и затягам шината в менгемето, за да не мърда. Това е много важен момент. Веригата трябва да е неподвижна. Ако тя прескача, сто процента ще съсипете геометрията на зъбците.
• Настройвам ъглошлайфа на ниски обороти. Моят инструмент е полупрофесионален и има нужната функция. При по-простите ъглошлайфи броят на оборотите зависи от това колко силно натискате „Старт“. Затова натискайте бутона за пускане по-леко.
• Насочвам диска под ъгъл спрямо равнината на зъба – приблизително 30° – и леко го накланям. Дискът трябва да приляга към режещия ръб, като повтаря неговата геометрия. Внимателно, с меки докосвания натискам върху зъба – буквално го „поглаждам“ с диска.
• Тук е много важно да не се прекалява. Както казваше Карлсон: „Спокойствие, само спокойствие“. А също и умереност. Ако съвсем малко прекалите, ще изтриете режещия ръб до нулата. Или пък ще прегреете зъба и по време на работа веригата ще се разпадне.
• Придвижвам се в кръг и първо обработвам всички десни зъбци. След това се обръщам и минавам наляво – тоест заточвам левите зъбци.

За 10-15 минути веригата е готова за работа.

Друг начин на заточване

Някои майстори затягат в менгемето не моторния трион, а ъглошлайфа. Или пък го закрепват за работната маса – кой с каквото разполага.

Работят по същия начин, както при шмиргела: включват ъглошлайфа и поднасят веригата към него с ръце. Спазват същия ъгъл – условните 30°.

Този начин много ми го хвалиха: и по-бърз е, и по-прост, и ръцете по-малко се уморяват. Веригата пък е по-лека от ъглошлайфа.

Но лично аз не одобрявам такъв вариант на заточване. Зъбците на веригата са дребни, а значи пръстите се оказват съвсем близо до въртящия се диск – който, между другото, спокойно реже метал. Достатъчно е ръката да трепне съвсем мъничко – и сбогом, пръст.

Струва ли си да рискувате толкова заради 5 минути спестено време?

Когато под ръка няма ъглошлайф

Използвам най-обикновена кръгла пила. Диаметърът на инструмента подбирам в зависимост от стъпката между зъбците.

Нищо сложно няма в това: просто прилагайте пилата към зъбците и гледайте коя удобно ще влезе в отвора.

Предупреждавам веднага: за такова заточване ще трябва много време, а ръцете ще си напомпате като на Шварценегер. Затова пък ще можете да работите при каквито и да е условия: било то във вилата, било то в гората.

Принципът на работа е прост като валенка:

• Вземаме триона и го поставяме в удобно положение. Някои закрепват инструмента на работната маса, но аз просто го стискам с коленете.
• Допираме пилата до зъба под ъгъл от 30°. Тук нищо не се променя.
• Заточваме. Шарк-шарк, това всеки може.
• Преместваме се от зъбец на зъбец, като запазваме един и същ ъгъл на режещия ръб.

Работете не със средата, а с горния пръстен на пилата. Острието от противоположната страна на платното трябва да стърчи приблизително с 1/5 от дължината.

Движете пилата внимателно, не я дърпайте и не натискайте. Вие не стържете неравностите по метала, а оформяте режещия ръб.

И никакъв обратен ход! Така ще съсипете цялата работа: ще затъпите острието, което току-що сте наточили.

Не забравяйте да въртите пилата, за да не шлифовате един и същ участък от работната повърхност.

Длета по този начин не се точат. Няма да можете да запазите правия режещ ръб, защото острието на пилата е кръгло. А заобленото длето е съсипана верига, която остава само да се изхвърли на бунището.

Екзотика с бормашина

Наскоро разбрах, че бензиновият трион може да се наточи с бормашина. Честно си признавам: много се учудих. До такова нещо може да се сети само нашият руски левак.

Как работи това:

Вместо свредло на бормашината се поставя... пила. Да, да, същата, за която току-що прочетохте.

Подготовката за работа е цяло изпитание.

• Първо изпиляват опашката на пилата.
• След това се избира лагер „подходящ за ръката“ — такъв, който е удобно да се държи за външната обойма.
• От дърво или корк се изрязва втулка по размерите на лагера. Контактът трябва да е плътен.
• Втулката се поставя в лагера и в нея се закрепва пилата.

Е, а по-нататък започва най-интересното.

• Трионът се затяга в менгемето така, че шината да остане неподвижна.
• Веригата се разхлабва, така че да се превърта свободно.
• Пилата се вкарва в заоблението на зъба, като се запазва правилният ъгъл на заточване – все същите стандартни 10-30°.
• С едната ръка майсторът държи бормашината – така, както обикновено се държи инструментът при работа. А с другата трябва да се хване за лагера. По-точно, за външната му обойма.

След натискане на бутона „Пуск“ пилата започва да се върти и да заточва зъбеца. Но бормашината не е пригодена за такава работа, а пилата вибрира по време на работа, затова инструментът трябва да се държи здраво. И дори тогава няма гаранция, че няма да изпилите режещия ръб толкова, че да не може да се възстанови.

Трябва да се работи много внимателно. Майсторът буквално се допира до зъба и веднага изключва инструмента.

Аз изпробвах този метод няколко пъти – и не ми хареса. Това е трудоемка и сложна работа без гарантиран резултат. Но аз лично познавам майстор, който точи бензинови триони точно така и е много доволен от резултата.

Пилата може да се замени... И бормашината също.

Ако не сте любител на екстремните усещания – а аз, например, не съм, — вместо бормашина използвайте винтоверт. Размерите са по-малки, мощността е по-ниска, в ръката се държи по-удобно.

А вместо пилата поръчайте от „Алиекспрес“ диамантен накрайник с дебелина около 5 мм. Такива размери подхождат за повечето моторни триони.

Работим по същия начин, както с пилата:

• Вкарваме накрайника в гнездото, притискаме го леко към зъба и заточваме ръба.
• Включваме винтоверта за 2-3 секунди. Преместваме накрайника напред-назад, но съвсем малко – най-много половин сантиметър.

За около 15 минути е напълно реално да приведете триона в работно състояние.

При походни условия начинът е удобен: винтовертът не заема място в багажника, тежи малко и не е нужно да го включвате към електрическата мрежа.

Но за накрайници ще трябва да се плати. Освен това разходните материали се износват бързо, затова поръчвам по 5-10 броя наведнъж. И на мен ще послужат, и ще мога да споделя с мъжете, ако помолят.

Какво да правите, за да не се затъпява трионът

Колкото по-малко притъпявате триона, толкова по-рядко ще се налага да го точите. Като наблюдавах инструмента, стигнах до извода, че най-много съсипват веригата следните работи:

• Рязане на влажна или смолиста дървесина. Влажните борови трупи са убийство за режещия ръб.
• Работа с гнила дървесина. Изглежда, че материалът е мек, но зъбите засядат в него и ръбът се изтрива.
• Рязане на твърда дървесина. Работите с дъб, череша, акация, бряст, орех? Пригответе ъглошлайфа, той ще ви потрябва.

Друг проблем са грешките на майсторите.

Когато тъкмо се учех да работя с моторния трион, натисках много силно върху него. Резултатът – постоянно тъпи режещи ръбове.

А и не регулирах опъването. Веригата ту беше хлабава, ту провисваше. Такава грешка също затъпява зъбците.

И последният проблем, с който се е сблъсквал всеки мъж, който поне веднъж е рязал хоризонтално лежащи трупи. Земята! Не изчислихте усилието и закачихте с триона пръстта? Това е, свърши се. Земята и пясъкът много бързо затъпяват зъбците. Няколко такива грешки – и ще се наложи да точите триона.

Пазете инструмента, грижете се за него правилно – и всичко ще бъде отлично!