За да е успешна Масленица – нека си припомним традициите на Масленичната седмица по дни

Масленица е един от най-любимите празници на руския народ. Цялата масленична седмица е разписана по дни. В понеделник свекърите отиват на гости на тъщата и тъста. Във вторник младите момчета идват на гости при момичетата, за да оценят домакинските им умения. Празникът е пропитан със старинни традиции и обичаи. Основната от тях е традицията да се приготвят и ядат вкусни, маслени палачинки.

Интересно е да знаете за Масленица: 5 факта за деца и възрастни

Празникът не случайно се нарича Масленица. Според традициите, през всички масленични дни трябва да се употребява храна с много масло, млечни продукти, яйца, извара. Особено ястие – засищащи маслени палачинки.

Според славянската митология, палачинката олицетворява Слънцето.

Масленица има много обичаи. Кратко съдържание за деца и възрастни:

1. Масленица се празнува цяла седмица, от сутринта на понеделник до вечерта на неделя. Всяка година датата на празника се променя. През 2021 г. началото на Масленица падна на 8 март.
2. Масленица се отбелязва не само в Русия, но и в целия свят. Тя означава началото на Великия пост.
3. Празникът е възникнал още в каменната епоха, по време на езичеството. Тогава се е наричал «Комоедица» и е замествал за предците Новата година. За начало на годината се е смятал денят на пролетното равноденствие. А Комоедица се отбелязваше 2 седмици: 1 седмица преди равноденствието и 1 седмица след него.
4. Масленица е обединила в себе си традициите на езическата Комоедица и християнската Сирна седмица.
5. За различни семейства Масленица има своето значение. За едни тя олицетворява идването на пролетта, веселието, за други – подготовката за поста. За нашите предци масленичната седмица се смяташе за време на укрепване на семейните връзки. Особено я очакваха неомъжените момичета и новосъздадените двойки. Повечето обреди се свеждаха до сватовство. Сватбите се играеха след края на Великия пост, на Червената горка.

Затова и названията на дните са толкова колоритни и говорят сами за себе си:

• «Среща»;
• «Заигриш»;
• «Лакомка»;
• «Разгул»;
• «Тъщини вечерки»;
• «Зълвени посиделки»;
• «Прошка».

Видео за деца:

Понеделник

От понеделник започва седмица, наречена масленична. Всеки ден носи своето название. Открива празника «Среща».

• В този ден жителите на селото се събираха при снежната пързалка. Подрастващи и деца правеха чучело на Масленица от чувал със слама и ярки скъсани дрехи. Девици и момци строяха ледени крепости, поставяха люлки, заливаха пързалки за спускане. След това Масленица с песни я караха по улиците, а накрая – я поставяха на прът на пързалката. Хората се спускаха и се веселяха.
• Най-богатите селяни започваха да пекат палачинки. Първата палачинка трябваше да се даде на комите – мечките, които първи усещат идването на пролетта и се събуждат от зимния сън. По-късно традициите се промениха и първите палачинки започнаха да се разнасят на бедните, с молба да поменат покойните роднини.
• В семействата, в които има новобрачни младоженец и булка, още от сутринта ставаха приготовления. Момичето отиваше в родителския дом да пече палачинки. Вечерта на гости идваха свекървите.
• Православните християни от понеделник до сряда празнуват Тясната Масленица. Месо вече не ядат. Палачинките се приготвят с масло, яйца, риба, гъби. В първия ден палачинките обикновено са прости, без пълнеж.

Хората вярваха, че колкото по-шумно и по-весело посрещнеш Масленица, толкова по-богата ще бъде реколтата през тази година.

Вторник

На втория ден от масленичната седмица веселбите не стихват. Трябва да се веселите и да ядете палачинки. Главното събитие в този ден при славяните се смяташе «Заигравка»:

• Цял ден момците и момичетата се возеха на «тройки» и ледени пързалки. В уличните сергии се провеждаха представления с Петрушка и Дядо Масленица. По улиците се разхождаха маскирани. Те влизаха в къщите, поздравяваха стопаните, разиграваха весели сценки. В замяна стопаните ги гощаваха с вкусни палачинки.
• По време на тези действия момците се стараеха да се откроят пред момичетата, а те им «правеха очи». Ако симпатията беше взаимна, момичетата гощаваха момците с палачинки.

Сряда

Най-богатата трапеза се слага на «Лакомка». Обичаи:

• На третия ден трябва в буквалния смисъл на думата да се «нахраниш до насита», да «изядеш толкова палачинки, колкото куче маха с опашка».
• В сряда се събират с голямо семейство, викат всички роднини и слагат обща трапеза.
• Палачинките се приготвят различни: пшенични, ръжени, елдови, овесени, с гъби, заквасена сметана, риба, хайвер, сладко и мед. Също на масата се слагат сбитни и медовина.
• В семействата, в които има млада двойка, трапезата подрежда тъщата и се старае от сърце да нахрани зетя. Срядата още наричаха «Тъщини палачинки». По това какви палачинки предпочита зетят, тъщата можеше да определи характера му: солени – характер нелек, сладки – момчето е добро и нежно.

Съществува поверие: колкото повече палачинки на «Лакомка» изядеш, толкова повече слънчева сила ще поемеш (ще бъдеш здрав, силен).

Четвъртък

От четвъртък при православните християни започва Широката Масленица или Широкият четвъртък. В народа – «Разгул». Това название го характеризира както не може по-добре:

• В четвъртия масленичен ден се провеждат мъжки състезания: юмручни боеве, дърпане на въже, бой «стена на стена», превземане на ледена крепост. Нашите предци смятаха, че по този начин помагат на Слънцето да победи зимата. Със същата цел момците и момичетата се возеха около селото на шейни по часовниковата стрелка.
• С настъпването на тъмнината запалват огнища. Смелчаците прескачат през огъня под весели викове и пеене.

Петък

«Тъщини вечеринки» («поседки») – най-отговорният ден за младия младоженец. Предстояло му да приеме тъщата у дома си. И не просто да я приеме, а да я нахрани с палачинки и други ястия. Булката помагаше в готвенето. Младоженецът подреждаше масата и подготвяше развлекателна програма. Често тъщата идваше не сама, а със своите приятелки. Момчето трябваше да уважи всички. В замяна жените даваха добри съвети за семейния живот.

Ако младоженецът пренебрегваше обичая, тъщата смяташе това за тежка обида и можеше дори да настоява за прекъсване на годежа.

Семействата без младите празнуваха масленичния петък в тиха семейна обстановка.

Събота

Шести ден на Масленица – «Зълвините събирания». Накратко за неговите традиции:

• На «Зълвините събирания» булките канеха у дома си зълвите – сестрите на младоженеца, а понякога и цялата му рода. Този ден се смяташе за своеобразен оглед. Роднините на младоженеца оценяваха домакинските умения на момичето и кулинарните му способности.
• В този ден е прието да се чисти старателно и да се организира богато угощение. Палачинките се сервираха с хайвер, извара и заквасена сметана.
• Съществуваше и такъв обред: в края на вечерта булката и младоженецът заставаха в кръг от гости. Момичето публично целуваше младоженеца, а след това всички гости целуваха младоженката с думите: «Благодаря на Масленица!».
• В църквата се извършва празнуване на Събора на всички преподобни отци. Православните отиват в храма за пречистване на душата и прекарват този ден скромно.

Днес в народа Масленицата често се приключва до събота. Мнозина изгарят чучелото и започват да се подготвят за Великия пост.

Неделя

Кулминация на масленичната седмица беше «Прощаваната неделя» или «Проводите на Масленица». Традициите на този ден:

• В първата половина на деня около чучелото на Масленица се организират хора. След кратко веселие куклата се подпалва. В огъня се хвърлят остатъци от храна, масленични кукли. Счита се, че с тях изгарят всички несгоди. Изгорялото чучело символизира отминалата зима.
• Роднини и близки си искат прошка за причинените обиди. Помиряват се всички враждуващи.
• Посудата се измива старателно от мазнината и се посещава банята.
• Вечерта в църквата се извършва Чинът на прошката. В края на службата се обявява началото на Великия пост.

Интересно. В някои села вместо чучело подготвяли жива «Масленица». Момиче, жена или просто местен пияница обличали в ярки дрехи, качвали го в шейна... А после под крясъци го откарвали зад хълма и го изхвърляли в снега. С това проводите на зимата приключвали.

Християните вярват, че в прощената неделя всеки грях ще бъде простен, ако се произнесат думи на разкаяние на глас. Именно затова хората си казват думи на извинение. Да не ги приемеш се смята за голям грях.

Въпроси и отговори

Кои палачинки за Масленица са най-вкусни?

Според резултатите от анкети, най-вкусните в света са палачинки с Nutella, банани, шунка и сирене. А ако се гледа по държави, то в Скандинавия предпочитат пълнеж от сметана и хайвер, в САЩ – фъстъчено масло и кленов сироп, в Европа – разбита сметана.

Може ли да се чисти и работи на Масленица?

Може и дори трябва. На Масленица не бива да се посрещат гости в неподреден дом, да се стои затворено, да се ходи унило, да се сърди и да се обижда. Домашните дела и работата се стараят да се приключат до четвъртък. От четвъртък трябва да се отделя повече време на духовните дела. В неделя от тежка работа е по-добре да се откажете. Но строги забрани в това отношение няма.

Няма значение каква вяра, възраст или националност има човекът. Масленица е празник за всички. Той е широк, весел, разгулен, озорен. Хиляди хора прекарват масленичната седмица в веселие, пекат палачинки и приемат гости. Да празнуваш Масленица е страхотно! Но не пречи да помним поговорките: «Не всеки ден е Масленица за котката, ще дойде и Великият пост. Масленица е за преяждане, а парите – за прибиране.»