«Здравей, мухъл!»: за изолирането на стените отвътре на къщата

Изолирането на стените отвътре е по-евтино и по-лесно. На пръв поглед недостатъкът на такава изолация е само един. Площта на помещението намалява с десетина сантиметра. Но ако стаята е голяма, защо не? „Все пак не може“, казват специалистите. И тук съвсем не става въпрос за скъпоценните сантиметри от жилищната площ, с които мнозина са готови да се разделят.

Изолирането на стените отвътре е пряк път към влагата и плесента в къщата!

3 факта против

Без да имат финансовата възможност да наемат майстори и да изолират стените отвън, мнозина решават да поемат по лесния път. Плочите от пенопласт и пеноплекс са достъпни. А колко лесно се монтират! Една плоча се намазва с лепило и се залепя на стената. После следващата. И така отдолу нагоре. Кухините се запълват с монтажна пяна. Няколко часа и в апартамента е топло. Отрицателните последици не се проявяват веднага.

След неправилното изолиране на стените при силен студ се наблюдават малки локвички до цокъла. Кондензът, който се образува между напълно замръзналата стена и топлия пенопласт, се стича по микропукнатините. Появява се влага, а заедно с нея къщата е атакувана от плесен.

Точката на оросяване се измества

„Точката на оросяване“ е термин, свързан с кондензацията на парата. Водата е източник на живот на Земята и ни заобикаля навсякъде. Ако водата не тече, не означава, че я няма. Тя се носи над кипящия чайник и парогенератора. Вода има и във въздуха, който човекът издишва.

Както всички газове, водната пара притежава парциално налягане. Тоест тя натиска върху стената с определена сила. Ако силата на налягане отвътре и отвън е еднаква, парата не се движи наникъде. Но щом „усети“, че наблизо е сухо и студено, тя веднага ще се устреми натам. При това, докато изстива, ще преминава в течно състояние.

Точката на оросяване е температурата, при която парата се превръща във вода (кондензира). Това може да става отвън, отвътре или в центъра на стената. Съответно капчиците влага се появяват в помещението, на улицата или право в стената. Точката на оросяване зависи от влажността и температурата в помещението.

При +20°C и 60% влажност парата ще се превърне във вода при температура +12°C. При същата температура и 40% влажност капчиците влага ще се появят в участъка, охладен под +6°C. В обикновена, неизолирана стена мястото на образуване на конденз се намира приблизително в центъра. Ако навън рязко захладнее, стената замръзва по-дълбоко и точката на оросяване се измества навътре в помещението. Тогава наблюдаваме влага и плесен.

При външното изолиране стената става по-топла и кондензът се образува по-близо до улицата.

При изолация отвътре всичко става точно обратното. Отоплителните уреди нагряват изолацията. Затова вкъщи е топло. Стената междувременно замръзва на голяма дълбочина. Точката на оросяване се оказва точно между нея и стиропора, който най-често се използва за изолация на стени.

Мнозина виждат решението на проблема в това да се създаде вентилационна междина между стената и изолацията. Уж при движение на въздуха кондензът ще изсъхва. Наистина така и става. Но при това монтажът се усложнява многократно, а стаята става още по-малка.

Стиропорът е пожароопасен

Съвсем достатъчна е най-малката искра в електроинсталацията, за да пламне апартаментът, покрит отвътре с изолация, като клечка!

А ако не пламне, цялото семейство рискува да се натрови от токсичните вещества, отделящи се при горенето. Работата е там, че стиропорът и пеноплексът спадат към горимите материали (Г3 и Г4 съответно). Поради това те се обработват с антипирени – вещества, които не горят. Но има едно „но“. При нагряване над +70℃ топлоизолационните материали с импрегнация отделят отрова. Освен това те превъзходно тлеят.

Стената „не диша“

Мнозина не се замислят, че на стените е присъщо да „дишат“. Тоест, да пропускат пара. Тоест, да отстраняват излишната влага от въздуха. За да разберете защо е нужно това, опитайте се да прекарате един ден в дървена или тухлена къща, а друг ден – под стъклен похлупак. Сравнението е грубо, но все пак.

Когато изолираме къщата със стиропор, ние задържаме влагата в помещението и го превръщаме в сауна. Добре е, ако вентилацията работи изправно. Тогава водната пара успешно намира изход. Но ако помещението се проветрява зле или изобщо не се проветрява (а това често се случва в старите къщи), престоят в стаята става не особено комфортен. Освен това прозорците се потят, стените влажнеят (по причини, несвързани с изместването на точката на оросяване).

Как да се изолират стените правилно?

Изолацията се монтира само от външната страна на стените!

И това трябва да стане правилно. Има много нюанси. Така или иначе, всяка намеса ще се отрази на микроклимата вкъщи. Важно е да не се наруши балансът.

Погрижете се стените да са равни, без кухини. Такива зони замръзват по-бързо и съответно в тях се образува конденз.
Необходимо е правилно да се изчисли количеството на изолацията. Нейната дебелина трябва да е достатъчна, така че точката на оросяване да се премести в средата на изолацията. Ако точката на оросяване се окаже в точката на допир между изолацията и стената, кондензът, без да намери изход, ще напои стената. А мократа топла стена е не само любимо лакомство за гъбичките, но и пряк път към разрушаването на постройката.
Изолацията се подбира индивидуално, според материала и дебелината на стените, климата в региона, температурата и влажността в помещението. Например, за тухлена стена с дебелина 40 см ще е необходима повече изолация, отколкото за пенобетонен блок с дебелина 40 см.

Правилната топлоизолация на стените предполага изграждането на „пакет“, който да „диша“, тоест чрез парциалното налягане да извежда излишната влага. Точката на оросяване трябва да се намира в средата на топлоизолацията от външната страна на къщата.

Пример за правилна топлоизолация:

Въпроси и отговори

Въпрос: А може ли топлоизолацията на стените отвътре да протече успешно?

Отговор: Може. Но в изключителни случаи. За това трябва да бъдат спазени 8 условия. В помещението постоянно живеят хора. Вентилацията е изпълнена според нормата. Отоплението също. Всички конструкции са изолирани. Стената е дебела и топла. Според изчисленията, за нейната топлоизолация са необходими не повече от 50 мм стиропор. Съпротивлението на топлопредаване е по-малко от 30%. С прости думи, в топъл регион с добра вентилация и отопление, в жилищна сграда с дебели стени, топлоизолацията на стените отвътре е възможна!

Въпрос: Какво може да се направи, ако стените вече са топлоизолирани отвътре?

Отговор: На първо място е необходимо да се подобри вентилацията (да се проверят и почистят вентилационните отвори). Пластмасовите прозорци трябва да се отварят за проветряване поне половин час на ден. Също така допълнителен източник на отопление ще помогне да се намали образуването на конденз. Важно е обаче да се разбере, че проблемът напълно ще изчезне едва след правилната топлоизолация на стените на къщата отвън.

Последиците от неправилната топлоизолация на стените не се забелязват веднага. Първоначално в къщата е топло и на пръв поглед сухо. Появата на плесен жителите на къщата забелязват около 2-3-та година, когато тя обхваща значителна площ и се прехвърля върху облицовката. Обикновено пиковете на активността на плесента са през студеното време на годината, когато има резки температурни разлики. Опитът за икономия се превръща в пълен провал. Налага се всичко да се преработи „по правилата“. Затова и казват, че топлоизолацията на стените отвътре е обречено начинание.