Накисването на съдовете – „за“ и „против“

Без да знаем как правилно да мием съдовете, ние всеки ден ги разваляме. В същото време за някои изделия контактът с вода е нежелателен или за тях е подходяща само определена температура на накисване. И така, трябва ли чиниите и тенджерите да се подлагат на тази процедура? Предлагаме да научим нейните минуси и плюсове.

Защо се накисват съдовете?

Чрез накисването се постига размекване и набъбване на остатъците от храна, налепите, огаръците и мръсотията. В този вид те по-лесно се отделят от стените на тенджерите и чиниите. Ако разтворът за миене е топъл, мазнината от тиганите се разтваря по-добре.

Най-често съдовете се накисват, ако са загорели или силно замърсени, както и когато не е възможно да се измият веднага. Например всеки знае, че чинията след елдова каша трудно се измива без накисване: зърната бързо изсъхват и залепват здраво за повърхността.

В ресторантите и кафенетата съдовете се накисват в разтвор на калцинирана сода – и едва след това се измиват в сапунен разтвор, изплакват се и се подсушават.

Плюсове

Накисването е ефективен начин за подготовка на изделията преди почистването. Често домакините го използват при прането на мръсно бельо, при измиването на зеленчуци от градината, на зелени подправки, на зърнени храни. Несъмнено, то дава определени предимства и при миенето на съдовете.

Нека изброим всички „за“:

• Спестява разхода на препарат за миене. Повечето видове замърсявания след накисване се отстраняват с обикновена вода. Необходимо е минимално количество препарат, главно за дезинфекция.
• Спестява сили и време. Съдовете се почистват с едно движение на ръката. Не се налага да ги търкате, да използвате твърди четки и гъби.
• Позволява по-доброто измиване на съдовете. Както вече беше казано, след накисване мръсотията се отстранява по-бързо и по-лесно. Процедурата позволява почистването на сложни замърсявания – да се отстранят огаръците, да се махне жълтият налеп и лепкавите остатъци от храна.
• Помага да се справите с голямо количество съдове. Не случайно в професионалните кухни се използват мивки за накисване. Такъв подход към работата позволява максимално бързо измиване на чиниите. Съдовете са се накиснали – наведнъж ги измивате и отново ги използвате.

Спазвайте реда. Оставете да се накиснат чиниите, тиганите и тенджерите. Междувременно измийте чашите, чашките за ракия, ножовете, дъската за рязане, шпатулата и другите предмети, които не изискват накисване.

Минуси

Както е известно, медалът има две страни. От една страна, накисването повишава ефективността на почистването на съдовете, а от друга – може да стане причина за тяхната повреда.

Нека разгледаме аргументите „против“:

• Пукнатини и деформация на стените на тенджерите и тиганите. Много хора не се замислят и поставят съдовете във вода веднага след свалянето от печката. От резките температурни промени изделията често се увреждат.
• Разрушаване на защитния слой. Някои видове съдове имат слой, който предотвратява загарянето и появата на ръжда. Например изделията от чугун имат маслено (мазнинно) покритие. Накисването го унищожава и храната по време на готвене започва да залепва и да загаря.
• Корозия. При продължителен престой във водата чугунът се разваля. Дори и неръждаемата стомана може да ръждяса, ако не е с много добро качество.
• Размножаване на вредни микроорганизми. Влажната среда с остатъци от храна е благодатна почва за размножаване на инфекции и плесенни гъбички.

За да измиете загорял съд, трябва да поръсите засегнатите места със сода за хляб и да го напълните догоре с топла вода. В това състояние трябва да престои 2 часа. След това преминете по стените с четчица. Ще видите колко лесно ще се отдели загарът.

Изводи

И така, да накисваме ли съдовете или не? Накисването има предимства, но има и недостатъци. Основно процедурата може да навреди на определен вид изделия. Останалите съдове могат да се накисват.

Трябва да се спазват 5 правила:

1. Не поставяйте още неизстиналите тенджери и тигани във вода. Оптималната температура за накисване на съдовете е 30–40 градуса.
2. Отстранявайте остатъците от храна преди накисване. Недопустимо е те да плуват във водата и да я замърсяват.
3. Мазните чинии след риба или други „силно миришещи“ продукти накисвайте в отделен съд, а още по-добре ги измийте веднага.
4. Не оставяйте съдовете във водата твърде дълго. Оптималното време е 10 минути. Още след 4 часа те ще бъдат пълни с микроби. Източник на инфекция в дома няма място.
5. Използвайте топъл сапунен разтвор, а не вода. В него замърсяванията се отделят по-добре и по-бързо, бактериите се размножават по-малко, мазният нагар по-лесно се разтваря.

За да придадете блясък на стъклените съдове, да избелите емайлираните тенджери, керамичните чинии и чаши, ги накиснете в белина. Добавете препарата към водата в съотношение 1 супена лъжица на 1 л гореща вода. След 15–20 минути разтворът може да се излее в тоалетната или ваната, където ще свърши още полезна работа. Съдовете пък трябва да се изплакнат обилно с топла вода и да се оставят да проветрят. Миризмата на хлор бързо ще се изветри.

Какво не трябва да се накисва – списък

За да не развалите кухненските си съдове, трябва точно да знаете какво може да се накисва и какво не. Списъкът трябва да се научи наизуст или да се окачи в кухнята пред очите ви.

Избягвайте накисването на следните съдове:

• чугунени тигани;
• бамбукови чинии и чаши;
• дървени дъски за рязане;
• дървени шпатули;
• ножове;
• изделия със залепени части.

Ако сте накисвали чугунен тиган и храната в него е започнала да загаря, намажете го с животинска мазнина или растително олио и го загрейте във фурната за 2 часа. Порестият материал ще се напои и отново ще изпълнява функциите си.

И така, накисването на съдовете идва на помощ на домакините. Но би било неразумно да го използвате за абсолютно всякакви кухненски съдове. Трябва да знаете кои предмети могат да се накисват, кои – не, и как се прави това правилно. Вслушайте се в съветите, изложени по-горе, и вашите съдове ще ви служат вярно и предано дълги години, а поддръжката им няма да ви затрудни.