Как правилно да се грижите за цисуса в домашни условия

Сред непретенциозните стайни цветя особено се откроява изящното увивно растение с гъста корона и красиви листа. Много хора вече се досещат, че това е стайно грозде, цисус: грижата за него е съвсем лесна, а външният вид на растението няма да остави никого безразличен.

Описание

Цисусът представлява увивна вечнозелена декоративна лиана, която принадлежи към семейство Лозови. Поради приликата на листенцата, цветето често го наричат бреза или стайно грозде.

В природни условия Cissus е разпространен в тропиците и субтропиците на Австралия и Африка. Благодарение на красивите назъбени листа, които образуват обемна корона и красиво се спускат от саксията, цветето е придобило популярност в стайното цветарство. Растението ще украси балкон или стая в дома, офисно или обществено помещение.

Ластарите на цисуса понякога достигат дължина 3,5 метра, като кореновата система на растението е компактна. Младите стъбла са гъвкави, но с течение на времето вдървеняват и се покриват с грапава сива кора, която с времето се напуква и лющи.

На междувъзлията на стъблото са разположени мустачета и листа с дръжки. Често по краищата на мустачетата се наблюдава разширение във формата на кръг; растението използва това приспособление като вендузи, за да се захване за повърхността.

Листата са разположени последователно, имат длановидна, лопастна или целолистна петура с лъскава повърхност. Оцветяването на короната е ярко, зелено, едноцветно. Рядко, но все пак се срещат цисуси и с пъстро оцветяване на листата.

Цисус разноцветен (дисколор)

В домашни условия растението цъфва в изключителни случаи, но това е нормален вариант и не трябва да предизвиква тревога. Дребните незабележими цветчета не могат да се мерят по ефектност с външния вид на листата на растението.

Видове

Цисусът има огромен брой разновидности – около 350, но при стайни условия се отглеждат само някои от тях. Най-популярните сред цветарите видове на растението са:

1. Цисус ромболистен — обича сянка, трябва да се отглежда на опора, ластарите израстват на дължина до метър и половина.
2. Цисус разноцветен (дисколор) е най-красивият вид. Листата са зелени с виолетов оттенък, през зимата растението ги губи. Повърхността на листните петури е лъскава. Растенията от този вид са много взискателни към температурния режим и влажността на въздуха в помещението.
3. Цисус антарктически представлява лиана, която израства до два метра дължина. Формата на листните петури е яйцевидна, а по ръбовете им има назъбвания. Растението цъфти с дребни зелени цветчета и образува напълно ядливи плодове, които на вкус приличат на грозде.
4. Цисус четириъгълен има много необичаен външен вид благодарение на плътните, четириръбести издънки; по външен вид растението наподобява кактус. Лиановидните клони могат да достигнат дължина от 1,5 м.

Цисус четириъгълен

Осветеност и температурен режим

Цисусът е много непретенциозно растение и ще расте почти при всякакви условия: на тъмно, на жега, на хладно, при прекомерна осветеност. Цветето не понася течения и резки промени на условията. Основната грижа за стайната бреза се свежда до правилното пресаждане и поливане.

Цисусът ще расте добре на перваза на всеки прозорец, както и на значително разстояние от източниците на естествена светлина. Единственото, което растението не понася, са ярките преки слънчеви лъчи. Идеалният вариант за отглеждане е разсеяната светлина.

Антарктическият и разноцветният цисус се развиват отлично само на засенчено място и понасят много лошо попадането на преки слънчеви лъчи. За тези видове идеалното разположение е около прозорци, ориентирани на изток или запад.

Ромболистният, напротив, е много светлолюбив и най-добрият вариант за разположението му е до прозорец, гледащ на юг. Цветето ще се чувства уютно и на балкона, но при това растението трябва да се пази от вятър и преки слънчеви лъчи.

През зимата идеалната температура за цисуса е в диапазона от +14 до +16 °C, а през летните месеци — от +18 до +26 градуса. Растението се адаптира отлично към постепенната смяна на топлината с прохлада или жега; през зимата издържа на студ до +10, а през лятото — на зной до +30 °C. Въпреки това резките промени ще навредят на цветето.

Цисус антарктически

Влажност и полив

Младият цисус трябва редовно да се пръска. Възрастните растения нямат нищо против периодичното листно овлажняване през летните месеци, въпреки че могат да растат и без подобно мероприятие. През есента цисусът не трябва да се пръска, а през зимата от време на време (веднъж месечно) на листата трябва да се устройва душ, за да се измие натрупаният по тях прах.

Растението има голям брой листенца и затова през топлия сезон може да изпарява много влага. Поради това цветето се нуждае от обилно поливане изключително с мека вода и от пръскане. През зимата излишната влага вреди на цисуса — появява се кореново гниене, растението спира да расте и увяхва. През зимните месеци поливането трябва да бъде минимално.

Не трябва да се допуска изсъхване на земната топка и застой на влага в тавата; между поливанията горният слой на субстрата трябва да успява да просъхне (около 1,5 см).

Цисус ромболистен

Почва и подхранване

Цисусът е невзискателен към почвата, но оптимални варианти все пак съществуват. Например, отлично ще подхожда смес от листна пръст, тревна почва, хумус, торф и пясък, като всички компоненти трябва да се вземат в еднакви количества. Идеалната реакция на почвата — слабо кисела или неутрална.

При избора на размера на саксията трябва да се вземат предвид възрастта на растението и степента на развитие на корените. За младите фиданки оптимален ще бъде диаметърът на съда около 9 см. С растежа на растението, при всяко пресаждане, размерът на саксията трябва да се увеличава. Съотношението между диаметъра и височината на саксията е стандартно. Най-добре е цисусът да се засажда в висящи кашпи с подпора, за която издънките ще се захващат с растежа си.

Като тор ще подхожда всеки състав с високо съдържание на азот, използван за подхранване на стайни цветя (без достатъчно количество азот не е възможна активна вегетация). Цисусът се отличава с бърз растеж и поради това изразходва хранителните вещества много бързо, с което изтощава субстрата. Внасянето на течни торове два пъти на месец от април до август ще осигури бързо развитие на растението.

Най-голяма нужда от подхранване има ромболистният цисус, тъй като този вид формира много буйна и обемна корона. На растението трябва да се дават минерални и органични торове веднъж на две седмици.

Съвет
Списанието chistota.decorexpro.com препоръчва подхранването да се извършва през цялата година, ако през цялото време температурата и осветеността на цисуса остават непроменени. Това се обяснява с това, че при подобни условия растението няма период на покой.

Често цисусът расте много бързо, затова подрязването и прищипването на издънките са необходима мярка за грижа. Основната санитарна резитба се извършва през пролетта, което осигурява подмладяване на растението. През цялата година се препоръчва да се отстраняват изсъхнали, повяхнали, повредени или болни клонки, както и да се извършват формиращи резитби.

Размножаване и пресаждане

Размножаването на цисуса се осъществява чрез делене на храста и чрез резници. Първият начин обикновено се използва при пролетното пресаждане. Необходимо е да се извади растението от саксията заедно с кореновата система и да се раздели на няколко части, след което да се засадят в отделни съдове. Всяка от частите трябва да включва обемна коренова система и възрастна, оформена издънка.

За получаване на ново растение от резник е необходимо да се отреже върхът на издънката с няколко листа и да се постави във вода или във влажна пясъчно-торфена смес. Резникът трябва да остане така, докато не пораснат коренчета, след което се пресажда в постоянен субстрат, предназначен за възрастно растение.

Съвет
Пикирайте няколко резника наведнъж в една саксия, това ще осигури буйност и разклоненост на растението в бъдеще.

Пресаждането на младия цисус до навършване на петгодишна възраст се извършва ежегодно, а по-възрастното растение трябва да се прехвърля веднъж на 2-3 години. Оптималното време за процедурата е ранна пролет, а най-добрият начин е прехвърлянето.

Вредители и болести

Особено опасни за цисуса са листните въшки, акарите от семейство Tarsonemidae и паяжинните акари.

Основни симптоми на нападението от листни въшки:

• листенцата пожълтяват и се накъдрят;
• по листата се появяват лепкави отделяния на насекоми (при силно нападение).

При малък брой листни въшки е достатъчно просто да се измият насекомите със сапунен разтвор. При силно нападение е необходима обработка с инсектициди, за целта подходящи са препаратите «Актелик», «Децис», «Актара», «Танрек», «Командор», «Фитоверм».

Симптоми на нападението от паяжинни акари са малки белезникави петънца по листните площи, които по-късно се превръщат в широки светли участъци и причиняват изсъхването на листата. Паразитите са дребни и обитават долната страна на листенцата в паяжината. Появата на акарите се улеснява от рядко поливане, висока температура и сух въздух. Лекото нападение може да се отстрани с обработка с минерално масло и сапун, а при по-голям брой насекоми ще се справят инсектицидите «Акарин», «Фитоверм», «Мълния», «Вермитек».

В топло и влажно време цисусът може да бъде нападнат от акари от семейство Tarsonemidae. По върховете на издънките листенцата не растат, често се извиват надолу, загрубяват, а по дръжките се образува кафява коричка. За унищожаване на вредителите може да се използва сапун, минерално масло или обработка с инсектициди («Фитоверм», «Мълния», «Акарин», «Вермитек»).

Болести по цисуса:

1. Истинска брашнеста мана — по листенцата и дръжките се появява бял налеп. Ефективно е третирането с препаратите «Строби», «Топаз», «Джет», «Чистоцвет».
2. Кореново гниене — листенцата стават бледозелени, с матова повърхност, постепенно пожълтяват и увяхват, коренчетата са изгнили и изглеждат като изтъркани, тъй като обвивката се отделя от сърцевината. Заболяването се разпространява в субстрат с ниска киселинност. Като превантивна мярка срещу кореново гниене растението трябва да се полива рядко, но обилно. Като средство за борба с напастта се използва «Алирин-Б» или «Фитоспорин-М», като препаратът трябва да се излее под корена на растението.
3. Ъгловата петнистост се появява поради неподходящи условия на отглеждане на цветето. По листните площи се образуват жълтокафяви петънца с ясни граници.

Полезни съвети

Съветите на опитните градинари ще помогнат да се определи правилно причината за възникналия проблем и навреме да се отстрани, като по този начин на стайното растение ще бъдат осигурени добър растеж и превъзходен вид:

1. Листенцата често изсъхват и опадват поради резки температурни промени в помещението или течение. Преместете растението на друго място, където няма да има директни въздушни струи и температурни колебания.
2. Върховете на листенцата изсъхват, ако въздухът в стаята е много сух. Пръскайте редовно.
3. Издънките стават дребни и изсъхват при твърде висока или много ниска влажност на въздуха в помещението.
4. Растежът на цветето значително се забавя, ако в почвата няма достатъчно хранителни вещества. Подхранете растението с разтвор на комплексни минерални торове.
5. Листенцата се навиват, по тях се забелязват тъмни петна и плесен — значи пръскането се извършва твърде често.
6. Листата губят окраската си при недостиг на хранителни вещества в субстрата. Подхранете растението с минерални торове.
7. Бледите листенца сочат за прекалено интензивно осветление. Преместете саксията с растението на по-тъмно място.
8. Долните части на стъблата се оголват при недостиг на светлина. Направете доосветяване с фитолампа или преместете саксията по-близо до прозореца.
9. Листенцата започват да пожълтяват в резултат на недостатъчно поливане или използване на твърда вода за целта. Листата могат да пожълтяват и ако почвената смес е изтощена или засолена. Поливайте растението, когато горният слой на субстрата изсъхне, използвайте мека вода за това, подхранвайте своевременно и пресаждайте в прясна почва.
10. Кафявите петънца по листата свидетелстват за недостиг на фосфор в субстрата. Подхранете цветето с минерален тор, който съдържа фосфор в достатъчно количество.