Как да съхраните лозовите резници през цялата зима?

Гроздето се размножава чрез резници, като през пролетта те се засаждат в открит терен или се присаждат. Тук възниква въпросът как да се осъществява съхранението на лозовите резници през зимата. Резниците, наричани още пръчки, представляват отрязък от лоза с дебелина колкото молив или химикал и дължина най-малко половин метър. Важно е върху резника да има поне 3–4 пъпки, за да се развие после добре. Защо размножаването става именно чрез резници? Защото при използване на семена много от свойствата на сортовете не се запазват, затова се налага да се прилага вегетативният начин.

Подготовка на резниците

Резниците се отрязват именно през есента, за да не се травмира пробудената и поелата на растеж майчина лоза през пролетта. Тя ще изразходва сили за зарастването на раните, а реколтата от плодове ще бъде по-малка. А през септември-октомври, когато процесите в растението вече са донякъде забавени, резитбата няма да е толкова травмираща. Тъй като при това растението губи доста влага, в резниците трябва донякъде да се възстанови нейното количество – да се направи свеж срез на единия край и той да се потопи в чиста вода. Впоследствие, за да се предотврати загубата на течност по време на съхранение, двата края често се потапят в разтопен парафин. Оптималното време за такива градински работи е след първите леки слани, но преди температурата да падне под -10°.

За да се съхранява добре резникът, а през пролетта успешно да се захване, той трябва да бъде отрязан правилно. Избира се долната или средната част на млада плододаваща лоза. Нито твърде тънките, нито прекалено дебелите леторасти не стават. При опит да се огъне или счупи, леторастът трябва леко да пука. Сърцевината трябва да е с плътна консистенция, а кората – с равномерен кафяв цвят без прекалено светли или тъмни петна. Лозата се реже, като се отстъпва на няколко сантиметра от междувъзлието. Естествено, инструментите за рязане трябва да са чисти и остри.

Листата и мустачетата, които не са опадали от само себе си, задължително се отстраняват. Лозата не трябва да има механични повреди и наранявания; желателно е да е права, тъй като много градинари твърдят, че кривите резници се вкореняват и захващат много по-зле на открито.

Условия за съхранение

Що се отнася до самото съхранение на лозовите резници, важно е да се създаде правилен температурно-влажностен режим. Комфортните условия за резниците са 0–4 °C. При отрицателна температура те ще измръзнат, а при прекомерна топлина могат да пуснат корени и пъпки или да се покрият с плесен и да изгният. Оптималната влажност е около 60%. Излишната влага е благоприятна среда за гъбички, а при сухота резниците ще загубят твърде много вода.

За защита от евентуални вредители и болести резниците се напръскват или потапят в слаб разтвор на меден или железен сулфат. С него могат да се избърсват и леко пострадалите от мухъл по време на съхранение резници. Също толкова важно е лозата да бъде защитена от изяждане от гризачи – чести гости във всяко мазе или навес.

Къде да се държат резниците през зимата?

Резниците могат да се съхраняват навсякъде, където са осигурени всички условия за съхранение. Ако са малко, могат да се поставят на рафт в хладилника, като приосновната част се увие във влажна кърпа, и почти да се забравят до пролетта, като само от време на време се проверява състоянието им и се овлажнява кърпата. Те няма да пречат особено, заемат малко място. Някои правят прост и удобен контейнер от две пластмасови бутилки, поставени една в друга, с отрязани дъна и отвори за вентилация на капачките.

А как да се съхранят гроздови резници през зимата, ако са много, и хладилникът вече не е достатъчен? За това е нужно цяло помещение. Изба, мазе или просторен килер – всичко това е подходящо.

Резниците там могат да се съхраняват по следния начин.

Подходящ по размер съд (кофа, сандък, леген, дори стара вана) се напълва с чист и леко влажен пясък на слой от 10-15 см. След това резниците трябва да се забучат в пясъка така, че да не се допират един до друг. Тъй като горната част на резника ще остане видима, през целия период на съхранение ще може да се оценява неговото състояние и здравина. Влажността на пясъка трябва постоянно да се поддържа. Това е по-лесно да се направи, ако съдът е покрит с полиетилен.
Вместо пясък се използват стърготини, най-често иглолистни, тъй като съдържат вещества, които предотвратяват развитието на гъбички, или мъх. Такъв субстрат също трябва да се поддържа влажен.
Ако няма мазе, а трябва да се съхрани наведнъж много грозде, се изкопава траншея с дълбочина един метър и ширина 60–70 см. Стените ѝ се напояват с вар за дезинфекция, след което се изсипва тънък слой пясък, върху който резниците се нареждат хоризонтално или вертикално, поотделно или на малки снопчета. Разстоянията между тях също се запълват с пясък. Отгоре трябва да се поръси малко пръст, така че да се образува хълмче, което да предпази заровеното грозде от прекомерна влага, особено през пролетта. Със същата цел почвата може допълнително да се покрие с полиетилен. Независимо от това траншеята не е застрахована от наводняване, а появата на гризачи там е почти невъзможно да се проследи или предотврати. Освен това резниците са изцяло в земята и не може да се провери дали са се запазили.

Съвет

Ако едновременно се съхраняват няколко сорта грозде, те трябва да бъдат разположени отделно един от друг.

Грижи за фиданките през пролетта

Как може да се разбере, че лозата е презимувала успешно и е готова да потегли? В пъпките трябва да се появят дребни зачатъци на листа, а под кората ще има зелен слой. А при резник, поставен за няколко дни във вода, пъпките ясно ще набъбнат.

Подготовката на резниците за засаждане трябва да стане още в края на зимата – началото на пролетта. За целта първо те трябва да се вкоренят. Най-лесно става, като се пъхне приосновната част във влажен дунапрен и разсадът се прибере на тъмно място за 1-2 седмици. През това време задължително се появяват поне малки коренчета. След това те обикновено се засаждат в отрязаната долна част на пластмасови бутилки, в почва с обилно съдържание на хумус, покриват се с горната част на бутилките (но без капачка) и се излагат на осветено място. Когато има много корени и 4-5 листа, горната част може да се свали.

В открит терен порасналите гроздови храстчета се засаждат в началото на лятото. Естествено, на лозата трябва да се осигурят всички условия, изисквани за нейния сорт, а почвата редовно да се разрохква, за да се осигури достъп на въздух до кореновата система, да се подхранва с минерални торове и да се полива. Важно е корените да не се повредят при засаждането, тъй като в такъв случай резникът ще има малко шансове да се вкорени успешно и да даде добра реколта. А при благоприятно стечение на обстоятелствата и при спазване на всички изисквания още до есента растението ще зарадва с мощни корени и здрави силни издънки.