Правила за грижа и размножаване на селагинелата

Селагинелата по външен вид прилича на мъх и папрат, тъй като представлява тревисто многогодишно почвопокривно растение. Ажурните дребни листа изглеждат много ярки и красиви, поради което са харесани от много цветари. Въпреки това селагинелата е капризна и изисква внимателни грижи, в противен случай едва ли ще можете да се насладите на привлекателния ѝ външен вид.

Описание

Селагинелата не спада нито към папратите, нито към широколистните растения, въпреки че има прилика с тях, а принадлежи към семейството на плауновите и е тревисто спорово растение, единствено в своя род.

Наземните и епифитните форми, които се срещат в семейството и имат стелещи се или повдигащи се издънки, притежават много тънки коренови израстъци. Клонките, разклонени и сравнително къси, са покрити с много дребни листчета с дължина едва 5 мм. Благодарение на тях растението има ажурна форма, а издънките са покрити с листа като с люспи.

Оцветяването на листчетата може да бъде в различни нюанси — от светлозелено до тъмнозелено, рядко се срещат видове с листчета със синкав или метален оттенък. Понякога клонките на селагинелата завършват с малки класчета, където узряват няколко едри или множество дребни спори.

Селагинелата не цъфти, красотата ѝ се дължи на ярката зеленина, но привлекателен външен вид растението има само при подходящи грижи. Семейството на селагинелите включва около 300 вида, а като декоративни и стайни растения се отглеждат само 25.

Стайни видове

Най-широко разпространение в саксийното цветарство са получили следните видове селагинела:

• Джори. Отличава се с малки размери, има изправени издънки, които са оцветени в светло зелено, а по краищата на листата има златист кант.

• Люспестолистна. Има необичайна форма, наподобяваща голямо цвете, поради което видът получава още едно име — Йерихонска роза. Издънките достигат средно 10-15 см дължина, а в сухия период се навиват заедно с листата навътре, образувайки по този начин кълбо. В търговската мрежа люспестолистната селагинела често се представя като топка от абсолютно безжизнена на вид суха трева. Щом такова кълбо попадне във вода — то в рамките на денонощието оживява, разтваря се с пухкави клони и става наситено зелено.

• Мартенс. Представлява ниски храстчета, които покриват почвата с гъст килим. По външен вид наподобяват мъх. Стъблата са изправени, високи до 20 см. Растението се развива отлично при достатъчна влажност и разсеяна светлина. Най-често видът се използва при създаването на малки оранжерии.

• Безнога. Има вид на декоративна тревичка с късички стъбла, които са гъсто покрити с много малки нежни листенца. При оптимална грижа (влажност на въздуха и поливане) образува мек пухкав килим върху повърхността на почвата.

Грижи в домашни условия

Чест проблем при отглеждането на селагинела в домашни условия е недостатъчната влажност. Поради тази причина растението се чувства най-комфортно в оранжерийни условия.

Как да се грижите за селагинела:

Осветление. Селагинелата ще се развива еднакво добре при ярка естествена светлина и изкуствено осветление. Растението не е сенкоиздръжливо и се чувства некомфортно в дълбока сянка, но вирее отлично и на лека полусянка, и на ярка разсеяна светлина. Растението трябва да се предпазва от пряка слънчева светлина. Основното предимство на селагинелите е, че те понасят отлично колебанията на осветеността, така че няма нужда от допълнително осветление през зимните месеци.

Съвет
Поставете растението на перваза на прозорец, който е обърнат на север, или в дъното на стаята.

Температура. За повечето видове селагинели идеалният температурен режим е в диапазона от +15 до +21°C. За твърде високата температура, която не е подходяща за отглеждането на растението, говори потъмняването и отмирането на листенцата. Освен това селагинелите понасят лошо теченията. Горещината и твърде ниската температура се отразяват зле на външния вид на растението. Температурата в помещението, където се намира селагинелата, не трябва да пада под +12°C, защото растението ще загине.

Съвет
Не изнасяйте растението от стаята на чист въздух.

Влажност на въздуха. В естествени условия селагинелите растат в обикновена почва, в заблатена почва и в условия на прекомерна влага, като могат да понасят дори пълно потапяне във вода. Влажността на въздуха в помещението, където се отглежда растението, трябва да бъде приблизително 70-80 %, като минимумът е 60 %. За да поддържате оптималното ниво, пръскайте растението 4-5 пъти на ден и поставете наблизо чинийки с вода или мокър керамзит.

Съвет
Списание chistota.decorexpro.com обръща внимание, че колкото по-висока е влажността в стаята, толкова по-добра трябва да бъде вентилацията.

През зимните месеци поставете саксията с растението на максимално разстояние от отоплителните уреди и радиатори. Особеност на селагинелата е, че при домашно отглеждане тя почти напълно губи способността си да се приспособява към условия с различна влажност.

Полив. Селагинелата изисква обилно поливане, независимо от сезона. Не трябва да се допуска изсъхване на кореновата топка; почвата постоянно трябва да е леко влажна. Поливайте растението с мека престояла вода със стайна температура през подложката. В този случай почвата ще поеме толкова влага, колкото е необходимо.

Подхранване. Два пъти месечно или веднъж на 3 седмици от април до септември цветето трябва да се подхранва. За целта е напълно подходящ комплексен тор, предназначен за декоративнолистни стайни растения. През зимата подхранвайте по-рядко — не по-често от веднъж на 6 седмици.

Използвайте половината от препоръчваната на опаковката доза, а още по-добре на 1 част тор вземете 3 части вода (за зимните подхранвания пропорциите трябва да са 1 към 4). За подхранването на селагинелата са идеални торове, предназначени за орхидеи.

Почва. Почвената смес, в която ще се отглежда селагинелата, трябва да има неутрална или слабокисела реакция, да е доста рохкава и да задържа добре влагата. Подходяща е почва, съдържаща в равни количества речен пясък, листна пръст и торф. Преди смесването поставете торфа и листната пръст за няколко часа във фризера.

Препоръчителни почвени смеси за отглеждане на селагинели:

• 1 част листна пръст, 2 части дърнова пръст, 1 част торфена пръст, пясък (може да се замени с нарязан сфагнум);
• в равни пропорции: дърн, торф, парченца дървени въглища, нарязан мъх сфагнум.

В саксията, в която се отглежда селагинелата, е задължителен дренажният слой, защото ако до корените не достига въздух, растението ще се развива зле и най-вероятно ще загине.

Размножаване и пресаждане

В естествената си среда селагинелите се размножават чрез спори. В домашни условия този начин се прилага изключително рядко дори от професионални цветовъди. Много по-лесно е растението да се размножи чрез обикновено разделяне на храстите, тоест вегетативно.

През пролетта или лятото разделете част от коренището с дължина приблизително 5 см (няма значение дали върху него има издънки) и я пресадете в саксии с торф, по 5 във всяка. До появата на първите кълнове дръжте саксията при постоянна температура +20 °C, покрита с целофаново фолио. Издънките ще се появят след около месец. Почвата трябва да е влажна през цялото време.

Селагинелата се размножава и чрез резници. Нарежете стъблените издънки на парчета с дължина най-малко 3 см — това ще бъдат резници. Трябва да се избират само клончета, по разклоненията на които има малки коренчета.

Поставете резниците в контейнер върху повърхността на пясъчно-торфена или перлитно-торфена смес и леко поръсете краищата им с пръст. Направете малка оранжерия, като увиете контейнера с найлоново фолио; това ще осигури постоянна висока влажност и температура. Поставете мини-оранжерията на място с разсеяно осветление.

Щом се появят кълнове, разделете резниците (всяко от парчетата трябва да има корени) и ги посадете в отделни саксии по 5 парчета във всяка. Такова засаждане ще позволи в бъдеще да се получи обемен, красив храст.

Селагинелите не обичат пресаждането, затова не се препоръчва процедурата да се извършва по-често от веднъж на 2 години. Основен критерий за необходимостта от пресаждане на растението е кореновата система, изпълнила напълно саксията. Предпочитаното време за процедурата — летните месеци.

Саксията за селагинелата трябва да бъде широка, но плитка, тъй като кореновата система на растението не прониква дълбоко в почвата.

Болести и неприятели

Оптималните условия на отглеждане правят селагинелата практически нечувствителна към неприятели и болести. Нарушаването дори на едно от правилата за грижа допринася за появата най-често на паяжинния акар, по-рядко — на други неприятели, които активно се развиват при условия на понижена влажност. За унищожаване на неприятелите пръскайте растението със сапунен разтвор.

Излишъкът от влага води до появата на гниене, затова, ако температурата в помещението е под +19° С, поливането трябва да бъде умерено.

Полезни съвети

Препоръките на опитните цветовъди ще ви позволят правилно да определите нарушението на правилата за грижа по външния вид на растението и навреме да го отстраните:

1. Върховете на издънките на селагинелата изсъхват при недостатъчна влажност в помещението.
2. Пожълтелите, покафенелите и изсъхналите издънки са свидетелство за излишък от торове. В този случай клончетата е по-добре да се използват за резници и по този начин да се размножи растението.
3. Ако ръбът на листните петури е придобил кафяв оттенък и се е деформирал, значи осветлението за цветето е твърде ярко. Така се проявяват слънчевите изгаряния. Просто приберете саксията на сянка. При попадане на преки слънчеви лъчи листата могат да побледнеят и да се обезцветят.
4. Силно издължените издънки и листа, които имат бледа окраска, усукани са и твърде редки, сочат към недостатъчна осветеност.
5. Селагинелата расте много бавно при недостиг на хранителни вещества в почвата.
6. Листата ще бъдат отпуснати и много меки, ако до кореновата система достига недостатъчно количество въздух. Пресадете растението в рохкава почва.
7. Листата потъмняват, почерняват и отмират, ако температурата в помещението е много висока.
8. Растежът на селагинелата става много бавен, клончетата придобиват кафяв оттенък и започват да гният при ниска температура. Отстранете повредените издънки, пресадете цветето в нова саксия с подходяща почвена смес и го поставете на влажно и топло място.
9. Листата се навиват, сгъват се или се деформират, ако селагинелата се намира на постоянно течение.
10. Ако почвената смес не е подходяща за отглеждането на растението, тъй като е прекалено плътна, листата ще станат меки.